Гуцанов: Нормално е да се потърси отговорност от спрелите Японския заем

borislav-gutsanov

Борислав Гуцанов е депутат от „Коалиция за България“ от Варна. Той е зам.-председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и член на транспортната комисия в парламента. Гуцанов е бивш председател на Варненския общински съвет, инициатор и радетел за изграждането на контейнерен терминал във Варна и Бургас с евтин японски заем, за преместването на пристанище Варна Изток в канала и за отварянето на Варна към морето чрез изграждането на атракционна зона на освободената от пристанището територия. Интервю на Стандарт

– Г-н Гуцанов, като варненски депутат наясно ли сте защо кабинетът на ГЕРБ отказа изгодния заем от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) за изграждане на контейнерни терминали в пристанищата Варна и в Бургас?

– Лично аз зададох въпроса на транспортния министър Данаил Папазов за японския заем по време на парламентарния контрол. За да се изясни цялата ситуация около заема, на 30 юли проведох и среща с японския посланик.

– И какво се изясни?

– Че японският заем е напълно изгубен. Но какви са били мотивите на кабинета „Борисов“ да го откаже – не е ясно. Защото не може да имаш заем в размер на 37 млрд. йени (около 327 млн. евро), за срок от 25 години, със 7-годишен гратисен период и 1,4% годишна лихва и да го откажеш! Няма кой да отпусне вече такъв изгоден заем! Той щеше да осигури хиляди работни места и развитие на двата най-големи черноморски града – Варна и Бургас. С изграждането на нов контейнерен терминал пристанище Варна щеше да стане напълно конкурентно на пристанище Констанца.

– Ако си спомняте, самият порт Констанца се разви именно със заем от японската банка.

– Точно така. Преди 14-15 години оборотът на Констанца и Варна бяха съизмерими – малко под 100 хил. 20-футови контейнера. Сега Констанца обработва 1,6-1,8 млн. контейнера, а Варна – само 150-160 хиляди. 11 пъти стана разликата между тях благодарение на решения като това на кабинета „Борисов“.

– Не трябва ли да се потърси отговорност от хората, взели това решение?

– Това, което ще направя след парламентарната ваканция, е да задам на премиера Пламен Орешарски въпроса какво точно е загубила България и има ли правно основание Министерският съвет сам да вземе такова решение, без да информира Народното събрание при положение, че когато е бил отпускан, заемът е бил ратифициран от парламента. Да, решението на МС е било достатъчно за JBIC, но дали то е национално отговорно?

Освен това за Варна японският заем щеше да постигне друга важна цел освен изграждането на контейнерен терминал. Тогава цялото пристанище Варна Изток щеше да се премести в канала, а територията му да се освободи, за да стане част от града. Така Варна най-сетне ще се отвори към морето по подобие на Барселона, Генуа и други градове. Територията на сегашното пристанище Варна Изток ще се превърне в красива и супермодерна атракционна зона. Там ще се изградят нов яхтен терминал, нов пасажерски терминал, нова голяма мултифункционална зала – нещо като модерен НДК. Дали тя ще е от типа на софийската „Арена Армеец“, или нещо по-различно – нека оставим архитектите, туристическия бранш и културната общественост на България да решат от какво има нужда. Варна е домакин на големи културни събития като Международния музикален фестивал, „Любовта е лудост“ и пр.

Това, от една страна, ще даде възможност на Варна да стане Европейска столица на културата, и от друга, ще разшири сезонността на туризма, като превърне града и в център на конгресен туризъм. Изграждането на тази атракционна зона ще привлече по-високо платежоспособни туристи, а това ще са допълнителни приходи за града и държавата. Ще се построи нов, голям акваруим с акули и друга фауна като тези, които се направиха в Португалия, Италия и други страни. Част от сбирката на Военноморския музей също може да се прехвърли в тази атракционна зона, за да се разшири и той. Знаете, че община Варна вече има подводница, която трябва да стане музеен експонат. В тази атракционна зона ще има и заведения, и хотелска част. Една такава атракционна зона ще подхожда на Варна, нали!

Аз винаги казвам, че Варна може и да е втори по големина, но не и по значение град у нас.

– Е, може би не всичко още е загубено?

– Не, не е загубено, но значително е забавено с отказа от японския заем. И смятам, че е нормално да бъде потърсена отговорност от тези, които са взели това решение.

– И все пак какви са били мотивите?

– Вероятно един от мотивите е бил да се даде на концесия цялото пристанище Варна, покрай което се говори, че е имало и някакви други договорки. Добре, че това не се случи, защото Варна Запад е направено като инфраструктура на химическите заводи в Девня, а не като отделно пристанище. И ако то се отдаде на концесия, това ще е най-голямата арогантност към българската индустрия, защото означава да се сложи бариера на входа и на изхода за всички товари за тези заводи. Идеята е била ясна – някой „наш човек“ да сложи ръка на входа и на изхода.

Другият мотив, който съм чувал, е, че този проект е дошъл от лявото пространство чрез мене, което звучи несериозно. Когато става въпрос за национални интереси, не можем да се делим на леви, десни, центристи и други. Според плановете контейнерният терминал трябваше да заработи след няколко месеца и тогава Варна щеше да стане друг град.

– Какво може да се направи отсега нататък?

– Ясно е, че японският заем вече е загубен. По-важното сега е да решим как да реализираме проекта без него и въпреки пропиляното време. В тази връзка имаме няколко идеи. Обещавам, че ще ги споделя първо пред в. „Стандарт“ в знак на благодарност за организирането преди няколко години на обществена дискусия за преместването на пристанище Варна Изток. Тогава тази дискусия много помогна да се чуе за проекта и да бъдат преодолени много от проблемите, включително и за изготвянето на проекта, гласуването му във Варненския общински съвет, вкарването му в устройствените планове на града, вземането на решение от НС и пр. За кабинета на ГЕРБ остана само да стартира проекта. Но за да не се провалят сега тези наши идеи, нека първо бъдат обсъдени с министрите на транспорта и на финансите, както и с премиера. Така че си запазвате правото първо с вас да коментирам как ще бъде реализиран проектът, като гарантирам, че той ще бъде за благото на Варна – и на хората, и на пристанището. Както и че ние ще направим всичко възможно проектът да стартира през това управление.

– Говорим само за Варна, нали?

– Да, засега говорим само за Варна. Но ако има възможност да се намерят средства за контейнерен терминал и в Бургас, е добре. Защото, когато навремето пледирах за японския заем, не делях Варна от Бургас, независимо че бях председател на Варненския общински съвет. Смятам, че и сега не бива да се делят Варна и Бургас, тъй като става дума за наднационална политика и за огромни национални интереси. Това засяга транспортните коридори 7 и 8, Трасека, икономиката на страната като цяло.

Крайно време е България да спре да се дели и да се конфронтира по региони. Крайно време е да изработи общи интереси и вечни приоритети за държавата и за големите градове. Не може 4 години някой да работи по даден проект, да направи предпроектна документация, да осигури финансиране, т.е. да реши най-тежкия, най-важния въпрос, а следващият кабинет да дойде и да каже: край – светът започна от нас! Затова държавата ни се върти в един омагьосан кръг и, докато не се намерят политици, които да са наясно, че държавата има вечни приоритети, никога няма да излезем от това безумие, в което сме се вкарали сами.

Последни новини

Последни новини

Военноморският флаг на България ще намери своята проекция и в Южния океан

Военноморският флаг на Република България, развят за първи път от Дунавската флотилия, ще намери своята проекция и в Южния океан. Това каза началникът на отбраната адмирал