НЕМО – надеждата за бедставащи подводничари

Единадесет години след последното потапяне на „Курск“, при което 118 подводничари загинаха, британски екип разработи най-напредналата система за подводно спасяване в света.

Андрю Престън от Дейли Мейл, разказва за видяното.

Британският копилот на спасителната мини-подводница говори бавно и отчетливо в микрофона: „Лима, Лима, Лима“. Сигналът отива директно в дълбините на Средиземно море, чрез „подводен телефон“, използващ нискочестотни звукови вълни.

Сигналът достига до подводница „Алроса“ от състава на Черноморския флот на Руската федерация. Руските моряци вече знаят, че спасителната подводница Немо на НАТО успешно се е прикачила към тях.

В това време водолаз с гаечен ключ в ръце, се придвижва между Немо и руския съд. Той проследява съобщението с два силни удара по люка на руската подводница, след кратка пауза следва и трети удар. Това е сигнал за руските подводничари, че вече е безопасно да бъде отворен външния люк.

Благодарение на хидростатична връзка, двата съда – „спасител“ и „бедстващ“ са отделени водата.

Учението
Действието се развива на дъното на Средиземно море, край бреговете на Картахена, Югоизточна Испания. Малко по-късно, люкът на дизеловата подводница се отваря, а усмихнатите руски лица озаряват тясното помещение. Била е написана История…

Подводницата от Студената война клас Кило – „Алроса“ е създадена за противоподводна и противокорабна борба. Нейната мисия е била да се изплъзва, да открива и ако е било необходимо да следи силите на НАТО. Сега, за първи път, руска подводница участва в учение на силите на Алианса.

В спасителната подводница е тясно и влажно. В предното поделение с акрилен булбовиден нос, пилотът и копилотът водят „спасителя“, заобиколени от джойстици, циферблати и бутони. Зад тях водолаз оперира спасителната камера, чрез която 15 бедстващи подводничари могат да бъдат изведени на повърхността.

Но днес на борда не са бедстващи подводничари, а специални гости. Натъпкани в задната част на Немо са ВИП-ове от Русия, САЩ и други страни от НАТО, които преминават от „спасителя“ към „авариралата“ подводница. Първи пред високопоставените гости е ген. Николай Макаров, началник на Щаба на руските въоръжени сили.

Учението се случва 11 години след трагедията с подводницата „Курс“, когато 118 руски подводничари изгубиха живота си в Баренцово море. 

Тогава руското правителство отказа да помоли за помощ, след експлозия на борда на подводницата. Все още е неясно колко загиват следствие първоначалната експлозия и колко дълго останалите оцелели остават живи, макар мрачните приказки, за чукане от вътрешността на подводницата. Възможно е някои от тези мъже да бяха спасени….

„Руснаците научиха много уроци след това“, заяви кап. Дейвид Дитмър от ВМС на САЩ. „Но когато руска спомагателна подводница със седем души на борда заседна на дъното на Тихия океан през 2005-та година, те помолиха за помощ и британски подводен робот бе изпратен да ги открие и освободи. Час по-късно въздухът на борда свършваше“, коментира Дитмър.

„Сега руснаците са се променили и са много ентусиазирани да участват. Те публично заявяват, че искат да са лидери в тази област. Подводничарите са едно семейство, всички разбираме, че имаме един общ враг – морето“, смята Дитмър.

Системата за подводно спасяване на НАТО е най-напредналата в света.

Немо е построен в северен Йоркшир и Великобритания е световен лидер в създаването на тези технологии. Системата съвместно се притежава от Британия, Франция и Норвегия, а сега се поддържа от Ролс-Ройс. Немо е разработка за 75 млн. паунда и през следващите десет години ще бъде използвана от трите страни.

Немо може да оперира в тежка хидрометеорологична обстановка, вълни до 4 метра и да извършва спасителни операции до 600 метра под повърхността.

Това последно инженерно чудо има свой предшественик в лицето на спасителната подводница LR5. Идеята за нейното създаване е дошла от бившият подводничар от Кралските ВМС Роджър Чапман, който почти не загива на 500 метра под вълните, в цивилна мини-подводница при полагане на телефонен кабел в Атлантика. След 3 дни в неизвестност, двамата на борда били спасени.

След създаването си LR5 е отдаден под наем на Австралия, докато Великобритания продава системи на Сингапур, Южна Корея и LR7 спасителна подводница на Китай. На скорошна конференция по проблемите на подводното спасяване, китайски адмирал е заявил, че страната му би купила още от тези подводници, но правилата за експорт на военна техника не разрешават това.

За учението „Bold Monarch“ в Средиземно море, дизелови подводници от Испания, Португалия, Турция и Русия са „потопени“, а спасителни подводни лодки от Италия, САЩ, Русия, Швеция и заедно с Немо ги „спасяват“.

В учението участват повече от 2000 души от повече от 20 националности, а освен, че е историческа среща на руските подводничари със силите на Нато, учението даде възможност на турски подводничари да се качат на гръцки подводници.

„По своята природа мисиите на подводниците са потайни, освен когато става въпрос за операции по търсене и спасяване, тогава всички нации се обединяват“, заявява бригаден адмирал Йан Кордър, командир на съюзническите подводни операции в северния регион на Атлантика. Работното му място е в строго пазена сградата на НАТО в Нордууд, край Лондон. От там по спираловидна стълба под земята се стига до Морския операционен център – огромна стена с огромни монитори.  В момента тук основно се фокура над мерките за противодействие на пиратството, но ако подводница е в беда в северния Атлантик, то тук ще се координира спасителната операция. След достъпване на специален уеб сайт, спасителените могат да координират действията си в чат стаи и чрез съобщения.

Немо може да бъде приведен в готовност до 72 часа, след получаване на сигнал за бедствие. Но преди да се спусне към аварирала подводница, трябва да бъде нает съд със свободни 4,400 кв. метра на палубата, който да го транспортира. В света корабите способни да транспортират Немо са над 1000, като повечето от тях са заети в офшорната индустрия. За транспортиране на мини-подводницата се заплащана средно от 17 до 40 хил. британски паунда.

По време на учението Немо се транспортира на борда на норвежки кораб. Той е втори по-големина влекач в света и е толкова нов, че още мирише на боя, пише журналистът на Дейли Мейл.

Но Немо е само една част от цялата спасителна система. Първо за установяване състоянието на авариралата подводницата се изпраща ROV (подводен съд с дистанционно управление).  Ако подводницата е повредена, то моряците на борда й са изправени пред високото налягане – така че в действие влиза друга част от спасителната система на НАТО. Системата TUP (трансфер под налягане) е създадена за да се избегне декомпресионната (кесонова) болест. Ако Немо – може да бъде определена като „линейка“, то TUP е болницата.

Когато се върне на повърхността, TUP се спуска в специални декомпресионни камери, които могат да спасят живота на 72-ма подводничари. Новата спасителна система разполага с две капсули за транспортиране на пострадали, чрез въздухоплавателни средства до най-близката болница. В контролна стая над камерите, водолази от Британия и Франция следят състоянието на пострадалите.

Цялата система се транспортира с 28 камиона и седем самолета (четири C-17 и три Атнонов АН124).

Великобритания последно е губила подводница с всички на борда през 1951г., но досега са станали редица други инциденти.

„Повечето от инцидентите стават в плитки води“, коментира командир Чарли Неве от агенцията за спасвяване на подводни лодки на Кралството. „Най-често инцидентите стават в натоварени корабоплавателни пътища, когато подводниците са над вода и през нощта, когато са трудно забележими“, допълва Неве.

След като „Алроса“ се показва над повърхността, някои подводничари излизат „на светло“ и се присъединяват към международната група на борда на испанския „Галиция“, където всички си стискат ръцете.

Медик от Кралските ВМС, който се завръща от борда на руската подводница коментира, че „руснаците са изненадващо гостоприемни. Там беше като на една от нашите (подводници, б.р.), навсякъде със снимки на семейства и достатъчно саксии с умрели растения“.

Следващата среща на този огромен екип, ще бъде след 3 години… някъде край бреговете на Полша.

„Всички се надяваме, никога да не трябва да използваме тези умения и технологии, но това ни дава надежда, че няма да има значение кой сте и къде се намирате, защото помощта ще бъде там“, коментира капитан Дамяр Шайхудинов от руските ВМС. И продължава с надежда: „може би някой ден Русия ще бъде домакин на подобно учение“.

След това на неговата подводница и екипаж не остава друго освен да се завърне в Севастопол, или където е наредено, отново безшумно и под морските вълни…

Вижте още
error: Защитено съдържание! Ако желаете да копирате този материал, се свържете с нас на адрес: news@maritime.bg