Преди 125 години на днешната дата е осветен учебният крайцер „Надежда” – най-големият боен кораб във Флота на Третото българско царство.
Договорът за строителството на „Надежда“, учебен крайцер клас авизо, е подписан през май 1897 г., а изпълнението на поръчката е възложено на френската фирма „Ателие е шантие дьо ла Жиронд” в Бордо, Франция.
С Княжески указ № 31/21.09.1897 г. на все още строящия се крайцер е дадено името „Надежда”.
Тактико-техническите данни на учебния крайцер са: водоизместване – 714,5 т, максимална дължина – 65 м, максимална ширина – 8,4 м, газене – 3,2 м.
Главните двигатели на „Надежда” са две парни машини по 2600 к.с. Корабът може да носи запас от 102 т въглища, които позволяват автономно плаване до 1700 морски мили при скорост 10 възла. Максималната експлоатационна скорост е 17 възла.
Учебният крайцер е въоръжен с две 100-мм, две 65-мм и две 47-мм оръдия система Шнайдер-Кане, изработени в оръжейните заводи „Крьозо”. Разполага с две торпедни тръби и носи на борда си пет 381-мм торпеда с дължина по 5450 мм, произведени във Фиуме, Австро-Унгария (дн. Риека, Хърватия). Плавателният съд е снабден и със спомагателни средства – един парен катер, един баркас и три лодки.
Новият кораб е спуснат на вода на 10 септември 1898 г. в Бордо. На 22 октомври „Надежда” отплава към България с български екипаж на борда. Плава през Средиземно, Йонийско, Мраморно и Черно море, за да достигне българските брегове. Преминаването на Босфора става възможно след преодоляване по дипломатически път на пречките, създадени от Високата порта.
Тържественото освещаване на учебния крайцер и включването му в състава на Флота е в Бургас на 17 ноември 1898 г. в присъствието на техни Царски височества княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза.
„Надежда” е корабът, на който основно преминава подготовката на екипажите за Българския черноморски флот в първите години на ХХ век. Неговият командир в първото му десетилетие е и началник на Българския военен флот, а с него се осъществяват и много от важните официални визити в съседни черноморски страни.
През 1911 г. на учебния крайцер е монтирана първата в България радиостанция – марка „Телефункен”. През Балканската война радиостанцията е използвана не само за прихващане на съобщения на турски шпиони, но и за радиосмущения на вражеските комуникации между Одрин и Цариград.
По време на Първата световна война корабът е разположен във Варненския залив и участва в отбраната на града. През септември 1918 г. той отплава за Севастопол за ремонт. Неуспешният за България край на войната и политическите промени в Русия не позволяват да се договори връщането на „Надежда” в България. Последният му командир, капитан лейтенант Борис Стателов, с връщането си в България спасява корабния военноморски флаг, който днес се пази във Военноморския музей.
