Днес се навършват 115 години от откриването на Видинското пристанище – първото голямо българско пристанище на река Дунав.
За жителите на Видин основният поминък след Освобождението (1878) са търговията и риболовът. За разрастването на града и развитието на речното корабоплаване основна роля изиграва изграждането на модерно за времето пристанище.
През 1898 г. е проведен търг за строителство на пристанище във Видин, а договорът за изграждането му е подписан на 25 юли.
Строежът излиза на държавата 412 514 златни лева. Средствата са осигурени от специална такса наречена полупроцентов сбор, която съгласно „Правилника за полупроцентовия сбор“ трябва да се използва „за направа и подобрение на пристанищата и скелите в княжеството”.
Всички проекти и работни дейности са извършени от български инженери, техници и работници от системата на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията.
Към пристанището е изградена и защитна каменна стена. В основата ѝ са забити 4 – 5-метрови колове с диаметър 30 – 40 см от бук или дъб, за да поемат колебанията при земетръсите, които не са рядко явление в региона.Този характерен метод на строеж е въведен от българските инженери и е използван и при строителството на другите дунавски пристанища – Русе (1912), Свищов (1913) и Лом (1915).
