С голям интерес бяха посрещнати на международната конференция „Понтика“ първите резултати от изпълнението на проекта „Взаимодействието суша-море по западното Черноморие – геоархеологическо и историко-географско изследване“, който изпълнява екип от Института по океанология – БАН в партньорство с Историческия факултет на Великотърновския университет (ВТУ) и се финансира от Фонд „Научни изследвания“ към МОН. Това заяви пред Maritime.bg доц. д-р Преслав Пеев, ръководител на секция „Морска геология и археология“ и научен секретар на ИО-БАН, участник на форума.
„Понтика“ събира много учени от различни страни, организира се всяка година от Музея за национална история и археология в Констанца и сега се проведе неговото 56-о издание.
– Тази година международната конференция беше посветена на историята и археологията по западно понтийския регион, като от българска страна бяхме 24 участници, обясни доц. Пеев. Бяха представени резултатите от проведените от различни екипи разкопки на обекти, основно в Черноморския регион. Паралелно вървяха и четения по история, включително по най-новата с участието предимно на румънски представители. От десетина години редовно участвам на „Понтика“ и съм забелязвал, че преди колегите от северната ни съседка обикновено не споменаваха нищо за българско присъствие през Средновековието по крайбрежието на Северна Добруджа и въобще на румънска територия. А ето, че през последните няколко години те съвсем спокойно започнаха да говорят за открити български артефакти. Очевидно има някакво разчупване, което е много положително.
Моят доклад на конференцията беше за досегашното изпълнение на стартиралия в началото на тази година проект, който наричаме „Островния свят“- продължи доц. Пеев. Кръстихме го така, защото изследванията ни обхващат островите в района на Созопол и основно на остров „Св. Иван“. Сами избрахме тази част от Странджанското крайбрежие, която е била населявана от най-дълбока древност и е много богата на артефакти. В мултидисциплинарния научен екипа, на който съм ръководител, участват още двама колеги от нашия института и учени от Историческия факултет, катедрите „Археология“ и „География“, към ВТУ, като тук важно е да се подчертае, че в него сме включили и студенти. По този проект прилагаме съвсем нова методика на геоархеологически и историко- географски изследвания, които включват и присъствието на човека по черноморското крайбрежие още от най-дълбока древност.
Идеята е да осигурим устойчивото развитие със съвременни методи на интердисциплинарните изследвания в областта на черноморската археология и история. Нещо, което досега не е правено у нас и участниците на конференцията проявиха голям интерес към нея. Дори от румънска страна беше заявено желанието в бъдеще при наличие на подходящ проект съвместно да я използваме и на тяхната територия от Черноморското крайбрежие. След като колеги от други страни проявяват такъв интерес към разработвания от нас ефективен модел на интердисциплинарно изследване на взаимодействието суша – море по западното Черноморско крайбрежие, това ни обнадеждава, че се развиваме в правилната посока, подчерта ръководителят на проекта.
След приключването на тазгодишната конференция „Понтика“ сега се събират всички изнесени на нея доклади, за да бъдат публикувани в пълен текст в сборник, който ще бъде с отворен достъп и всеки ще може да ги прочете. Очаквам той да бъде издаден през януари – февруари идната година.
Що се отнася до изпълнението на проекта, който е тригодишен, тепърва започва работата ни на терен, каза още ръководителят на научния екип. На този етап успяхме да съберем огромно количество информация: историческа, археологическа, геоморфоложка, разпръсната в различни източници, основно от подводни проучвания. Тя обхвана над 250 известни, тоест регистрирани, археологически обекти в Созопол и района му. Има от каменно-медната, от бронзовата епоха; особено след елинската колонизация на практика там живота никога не е прекъсвал.
По план теренните проучвания ще бъдат през първата половина на декември. Ще се проведат на остров Св. Иван, където досега е проучван само манастирът „Св. Иван Предтеча“ и после ще съпоставим получените резултати с това, което до момента е известно. Убеден съм, че ще излезе нещо интересно ново.
В случая няма да правим разкопки, дейността ще става само по дистанционни методи с помощта на закупената геофизическа апаратура от висок клас – георадар. При евентуално засичане на някакви структури под земята, през следващия и последващия сезон ще да бъдат проведени и реални археологически разкопки от колегите от Великотърновския университет.
Разбира се, всички следващи резултати от прилагането на разработената нова методика за изследвания ще влязат в доклада, който ще изнесем на следващата международна конференция „Понтика“. Преди това догодина сме предвидили да ги представим във Велико Търново, откъдето е основният ни партньор. Това ще стане на 22 март, Денят на Св. Четиридесетте мъченици, когато е празникът на старопрестолния град.
Подобна среща ще има и за широката общественост във Варна.
Идеята ни е с приключването на проекта, което ще стане през 2025 г. да имаме натрупани собствени знания и умения в прилагането на новата методика на подобен род изследвания, за да може после да бъде прилагана и за други райони не само у нас.
Проектът е по научно направление, наречено Островна археология, което тепърва навлиза в Черноморския басейн, което го прави още по-интересен, допълни доц. Пеев.
