Опасни за човека патогенни бактерии (от род Vibrio) открихме в голям брой от постъпилите за изследване в лабораторията ни над 40 живи стриди през тази година. За това алармира пред Maritime.bg доц. д-р Петя Орозова, микробиолог, ръководител на Националната референтна лаборатория за болести по риби, двучерупчести мекотели и ракообразни към Националния диагностичен научноизследователски ветеринарно медицински институт (НДНИВМИ). Тя се занимава с диагностика и проучване на разпространението на бактериалните болести при рибите и двучерупчестите мекотели.
Това изследване на стридите се прави в рамките на тригодишен проект „Проучване на разпространението на патогенни представители на род Vibrio, свързани със заболявания при водните животни и човека във водите на Черно море“, който е от научния план на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и НДНИВМИ.
По този проект доц. Орозова работи съвместно с проф. д-р Пламен Митов от катедра „Зоология и антропология“ към Биологически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“.
Припомняме, че проф. Митов обяви пред Maritime.bg за откритите от него и екипа му по нашето Черноморско крайбрежие досега над 20 находища на тихоокеанската стрида Магалана гигас.
По думите на доц. Орозова съвместната им работа ще позволи да бъде създадена база от данни за наличието и разпространението на потенциално патогенни вибриони във водите Черно море.
Идеята е да може всеки от нас по-лесно да се предпазва. И с това намерение сега тя, като учен микробиолог дава публична гласност на началните им резултати. Прави го с уговорката, че в никакъв случай не иска да стряска любителите на тихоокеанската стрида, която до скоро беше непозната в диво състояние по нашето морско крайбрежие. А просто да препоръча как по безопасно да се консумира, защото като при всяко ново нещо, човек лесно се увлича. Или с други думи – потреблението на сурови стриди в никакъв случай не бива да бъде ограничено и не е заплаха, стига човек да е предупреден и да знае, какви рискове поема.
– Стридите са кулинарен деликатес. Повечето хора, обаче не знаят как те се хранят в морето, обясни доц. Орозова. С прости думи, те харесват „мръсната морска вода“. Или по-конкретно, хранят се с водорасли, фитопланктон и хранителни вещества от водата, като я филтрират. Колкото тя е по-богата на органични вещества (или по-мръсна), толкова повече я харесват. Средно на ден стридите приемат около 200 литра вода.
Тук трябва да вмъкнем за сериозните проблеми, които създават седиментите и азотът за крайбрежните морски води. Въпреки че азотът е основен хранителен елемент за растенията и животните, когато е твърде много (от оттичането на торове и септичните ями) той засилва растежа на водораслите и в крайна сметка се намалява кислорода във водата. И точно стридите, мидите и другите черупчести мекотели помагат за отстраняването на излишния азот от крайбрежните води, като го включват в черупките и тъканите си, докато растат.
Това че филтрират водата, обаче крие и много рискове за здравето на човека, когато консумира сурови стриди, независимо дали са уловени в морето или аквакултури, продължи доц. Орозова. Бактериите от рода Vibrio са разпространени в крайбрежните води обикновено в малки количества, които не създават проблем. От тях, обаче има над 156 известни вида, сред които са Vibrio parahaemolyticus и Vibrio vulnificus- доказано преобладаващи в стридите и те могат да застрашават здравето на човека, когато замърсените от тях двучерупчести се консумират сурови. Тези опасни патогенни бактерии се размножават бързо при затоплянето на водата, така че има по-голяма вероятността двучерупчестите мекотели да бъдат заразени през лятото.
Световната здравна организация и Организацията по прехрана и земеделие (FAO) съобщават, че „в световен мащаб Vibrio parahaemolyticus е водещата причина за бактериален гастроентерит, свързан с консумацията на морски дарове“. Обикновено симптомите на това заболяване отшумяват след около 3 дни. По-рядко срещани, но и по-сериозни са причинените от Vibrio vulnificus инфекции, които са особено опасни за здравето и дори за живота и трябва да се лекуват своевременно.
През последните години увеличеното изобилие на Vibrio, като резултат от повишените температури на морската вода, води до повече инфекции при хората, които ядат сурови стриди, замърсени с V. vulnificus и V. parahaemolyticus. За съжаление такива се оказаха голяма част от изследваните диви стриди от Черно море.
подчерта доц. Орозова.
Какви са симптомите на заразяването? Обикновено те се появяват около 12-24 часа след консумацията, но може да отнеме и до четири дни. Изразят се в коремни спазми, гадете, повръщане, главоболие, треска, втрисане.
Заболяването обикновено е леко и протича за 2 до 3 дни, но в тежки случаи може да се наложи и хоспитализация, каза още доц. Орозова.
Нейната препоръка към любителите на стриди е, когато ги намират в диво състояние по морското крайбрежие, да не бързат да ги изяждат, а първо много добре да ги пречистят за период от 4 до 6 дни във вода, по възможност циркулираща, с висока соленост 25-32 промила (по-висока от естествената соленост на Черно море) и при ниска температура около 5-15°C.
Тези мерки, според чуждия опит, водят до най-голямо намаление на количеството V. vulnificus и V. parahaemolyticus в живите стриди и по никакъв начин не влияят върху жизнеността и вкусовите им качества. И още нещо важно – да не се събират екземпляри, които са били изложени на слънце повече от един час (дори по-малко през горещите летни дни). А що се отнася до мидите, нейният съвет е да се консумират само добре сварени, особено през летните месеци.
В стопанствата за производство на двучерупчести мекотели в страни с класифицирани водни зони за добив на стриди и миди, след прибиране на продукцията, пречистването й става по определена и задължителна процедура от поредица мерки, които не нарушават нейната жизнеспособност. Редица изследвания показват, че пречистването преди пласирането им на пазара намалява и нивата на вибрионите в живите стриди.
Друг е въпросът, че всички тези мерки, изброени от доц. Орозова, за допълнително пречистване на живите стриди, които важат и за останали видове двучерупчести мекотели в Черно море, нямаше винаги да се налагат, ако вече бе направена класификация на водните зони за отглеждане на двучерупчести мекотели по черноморското ни крайбрежие.
За създаването на такива зони, съобразно европейските регламенти, свързани със специфичните хигиенни правила за храните от животински произход, има решение на Консултативния съвет за Черно море още от преди четири години.
По думите на неговия генерален секретар д-р Йордан Господинов, още тогава то е било изпратено до Европейската комисия и до ресорните министерства и институции на България и Румъния. В него предлагали до приключване на класификацията на зоните да бъде въведена процедура за изпитване и анализ на всяка партида двучерупчести, за да се гарантира, че не представляват заплаха за човешкото здраве. Също и да бъде изготвян регистър на диспечерските и пречиствателните центрове за тези морски видове. За съжаление, не било направено нищо от страна на отговорните институции за класификация на зоните, в зависимост от чистотата на водите и в каква степен отговарят на здравните и хигиенни норми.
– Не мога да говоря от името на Българската агенция по безопасност на храните, но доколкото знам още не е направена класификация и зониране, каза доц. Орозова.
Винаги, обаче на ежегодните срещи на европейските референтни лаборатории за болести по мекотелите, възниква въпрос, защо в България все още това не е извършено. Искрено се надявам това да стане час по скоро. От него има голяма нужда, защото при наличието на такива класифицирани зони, ефекта от предписанията за пречистване ще бъде още по-голямт, за да има пълна гаранция, че консумираните деликатесни двучерупчести мекотели не крият никакъв риск за здравето на човека, коментира доц. д-р Петя Орозова.
Вижте още:
Проф. Пламен Митов: Първата тихоокеанска стрида открихме край Варна
Проф. д-р Георги Милошев: Туризмът е от сериозните замърсители на Черно море, което може да доведе до мутации в ДНК на морските обитатели
