Идеята и консорциумът вече се оформиха и Министерският съвет даде зелена светлина за създаването на Център за компетентност „Синьо иновативно и устойчиво управление на крайбрежната морска и речна околна среда и ресурси“. Той ще бъде за Североизточния район на развитие, като ще включи и част от Югоизточния, заяви пред Maritime.bg проф., д-р Любомир Димитров, заместник-директор по международната дейност на Института по океанология към БАН.
По неговите думи идеята за неговото създаване тръгва от ръководствата на две национални пътни карти за научна инфраструктура.
Проф. Димитров е координатор от Института на едната пътна карта за научна инфраструктура – МАСРИ, а другата е на Русенския университет „Ангел Кънчев“ – 5Д Алианс.
След продължителни обсъждания под каква форма може да бъде финансирано строителството на нов научно-изследователски кораб, през месец май м.г. от дирекция „Наука“ на МОН съгласуват решението за новия Център за компетентност като ръководствата на две национални пътни карти за научна инфраструктура са натоварени да съставят концепцията за неговото създаване.
Канят за участие и останалите членове на двете пътни карти и така накрая вече има оформен консорциум от седем партньора: Института по океанология, Русенския университет, Медицинския университет – Варна, ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“, Центъра по хидро и аеро динамика, Института по рибни ресурси и Бургаския университет „Проф. Асен Златаров“.
Вече има и решение на Министерският съвет за обединяване на двете национални пътни карти в Център за компетентност като бенефициент по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“.
-В средата на месец март през новата 2024 година трябва да подадем разработената програма с бизнес план и финансова обосновка за кандидатстване и през месец май да бъдем оценени, като очакваме да бъдем финансирани в предложения от нас пълен размер от 25 млн. лв., каза проф. Димитров.
Имаме съгласието на целия консорциум една от водещите научни инфраструктури, която ще бъде построена, да бъде нов изследователски кораб, 24-метров, на стойност около 6 млн лв. Предварително не може да се каже къде ще стане, защото ще бъде обект на обществената поръчка, но ще се постараем това да е в българска корабостроителница, допълни ученият.
Освен този кораб в работните пакети за финансиране залагаме и на други научни инфраструктури, каза още проф. Димитров. Важно е да отбележа, че досега, примерно, ако от бюджета, с който се разполага, 80% отиват за инфраструктура и 20% за меки мерки (за научни изследвания, лабораторни консумативи, стимулиране на млади учени и др.), в този случай съотношението ще бъде 60% към 40%. В случая основната идея, която се оформи от консорциума за Центъра за компетентност е за създаването и развитието на разпределена научна инфраструктура с обединяване на мултидисциплинарна експертиза, компетенция и инструменти в подкрепа на синята икономика в Черноморския регион и долното течение на река Дунав.
Всичко това е разпределено в седем работни пакети, продължи проф. Димитров. Сред тях един от особено важните е за изследването на климатичните сигнали, даването на прогнози за състоянието на морската среда и на оценка на произтичащите от това промени, както и на потенциала за неконвенционални енергийни източници.
Другият пакет ще бъде за разработване и внедряване на иновативни дистанционни и неинвазивни методи и технологии за изследване на биоразнообразието в Черно море и долното течение на Дунав, включително и с тъй нар. eDNA метод. Става дума за използването на много напреднали иновативни методи за изследване на околната среда, чрез които може да се оценят популации на нерибни видове, на водорасли и др., без да се разрушава местообитанието им.
Сега при инвазивните методи, се налага физически да се разрушава определена част от местообитанието, например, морска трева, за да се определят параметрите, плътността и др., докато при тези иновативни методи всичко се извършва дистанционно.
Друга посока, по която ще работи Центърът за компетентност, са изследванията и приложението на иновативни подходи за конвертиране на възобновяема морска енергия и технологично усъвършенстване и екологизиране на морския и речен транспорт, което е свързано с решението на ЕК за неговата декарбонизация. И още, ще бъдат разработени пилотни цифрови симулационни модели в подкрепа на устойчивото пространствено планиране за развитие на екосистемно базирани икономически дейности в крайбрежни зони по поречието на река Дунав и Черно море за постигане на целите за нулево замърсяване и опазване и възстановяване на биологичното разнообразие.
Последното, което ще включва работата на Центъра, са моделите за реверсивно и прогностично управление на риска от собствени дефузни замърсявание (нефтени разливи, от опасни товари, от селското стопанство и др.), допълни още проф. Димитров.