Все още не е ясно кои правни норми са приложими в съюзните води на България и Румъния в Черно море и как те се прилагат при риболов в морските пространства на другата държава. Това пише в писмо на Сдружение “Черноморски изгрев” до Виргиниус Синкявичюс, комисар по околната среда, океаните и рибарството и Чарлина Вичева, директор на генерална дирекция “Морско дело и рибарство” към Европейската комисия.
Maritime.bg разполага с копие на писмото, което идва на фона на продължаващата близо година сага със задържането в Румъния на три български риболовни кораба и 17 години след присъединяването на двете страни към Европейския съюз.
По тези въпроси министерствата на земеделието на двете държави-членки имат различни становища. От друга страна, Европейската комисия продължава да бъде пасивна в дейността си в Черно море и очевидно през тези години не успява да осигури и гарантира еднаквото прилагане на правото на ЕС в сфера от изключителната компетентност на Съюза. Това води до неяснота и пълна непредвидимост за риболовния бранш. Ето защо твърдим, че големият длъжник на рибарите в Черно море остава именно Европейската комисия.
пише в писмото до Синкявичюс и Вичева.
От базираната във Варна неправителствена организация припомнят на ЕК, че българските риболовни кораби имат право на равен и свободен достъп до водите под суверенитета и юрисдикцията на Румъния в Черно море (след 12-ата миля).
Такъв достъп имат и румънските кораби до водите на България.
Въпреки това, през 2011 г. румънските власти арестуваха български риболовен кораб с обвинения, които на практика не зачитаха принципа на равен и свободен достъп до водите и ресурсите на ЕС в Черно море. Риболовният кораб бе държан в арест една година, а окончателното решение на румънския съд през 2013 г. отхвърли съществуването на правото на равен достъп и осъди българския капитан Христо Спасов. Това естествено доведе до страх у целия български риболовен флот, който в следващите поне 3 години не се възползваше от правото на равен достъп и не риболовстваше в румънски води.
Заведеното срещу Румъния дело пред ЕСПЧ в Страсбург завърши в края на 2022 г. с осъдително решение за румънската страна, която според съда не е приложила правото на ЕС, т.е. не е признала правото на равен достъп до водите и ресурсите на ЕС в Черно море. За това решение риболовният сектор на България чака 10 години.
Въпреки това и към настоящия момент конкретните въпроси относно приложимото право при риболов в румънски води остават без отговор.
предупреждава Черноморски изгрев.
През месец март м.г., в изключителната икономическа зона на Република Румъния, на 55 nm източно от Констанца, бяха арестувани три български риболовни кораба.
Корабите бяха задържани с обвинения за риболов по време на забранен период, който е наложен едностранно и единствено от румънската държава. Другото основание за задържането е риболов на калкан с “неразрешен уред”.
На всеки от корабите е установен улов от около 500 килограма риба от вида калкан и акула. Това е причината корабите да са арестувани и до момента.
От страна на прокуратурата на Румъния се иска конфискация на корабите
алармират ЕК от “Черноморски изгрев”.
Румънската страна твърди, че забраната за улов на акула е въведена при условията на чл. 13 от Регламент 1380/2013, т.е. налице е национална мярка при спешни случаи, при която са консултирани двете държави членки, ЕК и Консултативния съвет за Черно море.
Обръщаме внимание, че тази теза е развита в обвинителните актове на румънската прокуратура, позовавайки се на протоколи от заседания на Консултативния съвет за Черно море. За българския риболовен сектор това е нова информация, която се нуждае от официално потвърждаване.
подчертават от българското сдружение.
Българската “Черноморски изгрев”, призната организация на производители на продукти от риболов, обединяваща над 50 риболовни кораба с дължина над 12 метра, отправя и въпроси до комисаря по околната среда, океаните и рибарството и директора на генерална дирекция “Морско дело и рибарство” към Европейската комисия:
1. Провеждани ли са консултации с Европейската комисия относно проект на забрана за улов на черноморска акула в румънски води при условията на чл. 13 от Регламент 1380/2013? Ако това е така, молим да ни предоставите всички необходими документи, вкл. мотивите за наличието на сериозна заплаха за опазването на морските биологични ресурси или за морската екосистема.
2. При риболов в морските пространства на Румъния следва ли българските риболовни кораби да спазват национални мерки, въведени единствено от Република Румъния (забранителни периоди, зони за улов, изисквания към риболовни уреди), ако такива мерки на са взети на ниво ЕС?
3. Допустима ли е конфискацията на риболовен кораб на страна членка на ЕС при риболов в съюзни води за деяния, които не са квалифицирани като тежки нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството?
4. Допустима ли е конфискацията на риболовен кораб на страна членка на ЕС при риболов в съюзни води за каквито и да е нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството?
5. Какви са критериите за преценка на пропорционалността на действията на контролните органи на държавите-членки при задържането на риболовен кораб и как ЕК осигурява прилагането на тези критерии?
6. Задържането на риболовен кораб като ограничителна мярка повече от 8 месеца с мотива, че за използването на неразрешен уред националното право на дадена ДЧ предвижда специална конфискация по специална/извънредна наредба, представлява ли нарушаване на правото на ЕС и принципа на пропорционалност и засяга ли законното право на съответните рибари да упражняват професията си?
Очакваме навременна реакция и отговори на горните въпроси. Към настоящия момент обстоятелствата ни дават основание да твърдим, че единствената цел на румънските власти е да не допуснат реално приложение на принципа за равен и свободен достъп до водите на ЕС в Черно море.
заявяват още от “Черноморски изгрев”.
Българските риболовци призовават ЕК да се намеси в ситуацията, за да бъде осигурено спокойствие и предвидимост при упражняване на риболова в Черно море. Те настояват за провеждане на незабавна среща в Брюксел с комисаря и директора за предприемане на конкретни стъпки за недопускане на бъдещи сътресения в сектора у нас.
Maritime.bg припомня, че от доклад на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, публикуван в края на миналата година, стана ясно, че България е втората по значимост страна в Черно море по брой на плавателни съдове, осъществяващи дребномащабен и промишлен риболов.
От доклада стана ясно, че България е една от страните, в които риболовът допринася най-много за общата заетост.
Рибарството е ключов сектор за развитието на синята икономика в Република България
заяви пред Maritime.bg к.д.п. Александър Калчев, председател на Българска морска камара.
Компетентните органи следва да гарантират прилагането на правните инструменти на ЕС за рибарството. Наложително е прилагане на мерки и политики за осигуряване на устойчиво развитие на риболова в Черно море и на сектора, осигуряващ препитание на хиляди българи, призова председателят на Българска морска камара.
