I. Картата „Карта Чернаго моря“ е издадена от Хидрографското депо в Санкт Петербург през 1829 г. Тя е с размери 37,5 х 24 инча (1 инч е равен на 2,54 см), неоцветена. Географската дължина е дадена според нулевите меридиани Париж и Гринуич (Лондон). На картата са нанесени дълбочините в сажени (английски фатоми / Fathom), типа на морското дъно и магнитното склонение – 10° 8′ W (запад). В горния край на картата са вместени две влошки – карта на Днепровския лиман (и Очаков) и карта на Севастополския залив. Върху територията на България е нанесен надпис: ЕВРОПЕЙСКАЯ ТУРЦIЯ.
Върху картата са нанесени фар Шабла и нос Шабла (Старый маякъ; М(ыс) Шамлы). Фар Шабла (Старый маякъ) [1] е нанесен със специален знак; пред нос Шабла с точки е означен опасния за корабоплаването подводен риф. Нанесената дълбочина пред нос Шабла е 4 сажена (1 сажен е равен на 1,8288 м).
Тук представеното копие на картата е от колекцията на Бари Лорънс Рудерман (Barry Lawrence Ruderman, Antique Maps Inc., La Jolla, California, United States).
Отсечка от „Карта Чернаго моря составленная и гравированная въ гидрографическомъ депо 1829 года по наблюдениямъ Академика Вишневскаго и Французскаго Капитана Готье“ със западния бряг на Черно море и фар Шабла и нос Шабла (Старый маякъ; М. Шамлы).
Отсечка от “A new chart of the Black Sea with the Seas of Marmara & Azov, drawn from the French, Russian and English surveys, By W. Norie, Hydrographer, 1836″ с част от западния бряг на Черно море и нос Шабла и фар Шабла (Pt. Chabler Saghi; Old Tower). Национална библиотека на Франция, Париж.
II. Картата „Нова карта на Черно море с Мраморно и Азовско море, съставена въз основа на френските, руските и английските проучвания“ е работа на английския хидрограф и картограф Джон Уилям Нори (John William Norie, 1772-1843). Картата е гравирана от Джон Стратън Хобс (1813-1874) (Engraved by J. S. Hobbs). Тя е издадена в Лондон на 30 септември 1836 г. Картата е с размери 186 х 83 см, неоцветена. Географската дължина е дадена според нулевия меридиан Гринуич (Лондон). На картата са нанесени дълбочините в английски фатоми (fathoms), типа на морското дъно и магнитното склонение – 10° W (запад). Като вложки са представени карти на протоците Босфор и Дарданели, карта на Дунавската делта, карти на заливите Варна [2] и Бургас [3], карта на остров Фидониси / Серпент.
На картата са нанесени нос Шабла и фар Шабла (Pt. Chabler Saghi; Old Tower) [4]. Фар Шабла е нанесен със специален знак и надпис Old Tower (Стара кула). Нанесената дълбочина на север от нос Шабла е 5 сажена.
Тук представеното копие на картата се съхранява в колекциите на Национална(та) библиотека на Франция в Париж (Bibliothèque nationale de France, département Cartes et plans, GE C-9815).
Отсечка от “A new chart of the Black Sea with the Seas of Marmara & Azov, drawn from the French, Russian and English surveys, By W. Norie, Hydrographer, 1836″ със западния бряг на Черно море и нос Шабла и фар Шабла (Pt. Chabler Saghi; Old Tower). Bibliothèque nationale de France, département Cartes et plans, GE C-9815.
Отсечка от английска адмиралтейска карта на Черно море от 1853 г. (лист 9) с част от западния бряг и нос и фаr Шабла (C. Shabler / Beacon). Бари Лорънс Рудерман, Ла Йола, Калифорния, САЩ.
III. Картата “The Euxine or Black Sea From The Russian Survey of 1836” (Евксинско или Черно море от руското изследване от 1836 г.) на англиското адмиралтейство е издадена в Лондон на 20 септември 1853 г. (London Published according to Act of Parliament at the Hidrographic Office of the Admiralty Sep.r 20th 1853), месец преди началото на Кримската война (16 октомври 1853 – 30 март 1856 г.) [5].
Картата е на 21 листа, подлепени на платно, и има размери 38,25 x 25 инча; листи 8 и 9 обхващат територията на България (BULGARIA, ROUMELIA). Географската дължина е според нулевия меридиан Гринуич, Лондон (Long. East of Greenwich). Картата е гравирана от гравьорите братя Уокър (J. & C. Walker, London).
Тук представеното копие на картата е от колекциите на Бари Лорънс Рудерман (Barry Lawrence Ruderman, Antique Maps Inc., La Jolla, California, United States).
За основа на адмиралтейска карта от 1853 г. са послужили изследванията в Черно и Азовско море на капитан-лейтенант Егор Павлович Манганари (1796-1868), извършени през 1829 и 1836 г. с яхтата „Голубка“ и публикувани в „Атлас Чёрного моря“, издаден в Санкт Петербург през 1841 г. [6]
Опасните за корабоплаването плитчини и подводни скали са отбелязани със знак „+“. Дълбочините са във фатоми (Soundings in Fathoms; 1 фатом е равен на 1,8288 м). На изток от нос Шабла дълбочината е 25-30 фатома, на север – 15 фатома, на юг – 20-10 фатома. В заливите на Калиакра (C. Kaliakra), Каварна (Kavarna Bay) и Балчик (Baljik) със знак котва са нанесени удобните корабни стоянки. На картата със знаци „+“ е нанесен и подводния риф „Аладжа банка“ [7] (срещу Златни пясъци), и магнитното склонение – 8° 20′ W (запад).
На картата са нанесени селището Шабла (Shabler), нос Шабла (C. Shabler) и фар Шабла (Beacon) [8].
Отсечка от английската адмиралтейска карта на Черно море от 1853 г. (листи 8 и 9) с част от западния бряг и нос и фаr Шабла (C. Shabler / Beacon). Бари Лорънс Рудерман, Ла Йола, Калифорния, САЩ.
“The Euxine or Black Sea From The Russian Survey of 1836”. London Published according to Act of Parliament at the Hidrographic Office of the Admiralty Sep.r 20th 1853. Barry Lawrence Ruderman, Antique Maps Inc., La Jolla, California, United States.
Бележки:
1. Заради честите корабокрушения в годините преди и по време на Кримската война (1853-1856 г.) Османското правителство и дружеството “Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane” възстановяват светлината на фар Шабла на 1 февруари 1856 г.
МВ “Компас”, новини, юни 2021 г. :: КЪМ ИСТОРИЯТА НА ФАР ШАБЛА* :: (morskivestnik.com)
2. https://www.maritime.bg/82685/ (Английска карта на Варненския залив от 1836 година).
3. https://morskivestnik.com/compass/news/2022/052022/052022_31.html (Английска карта на Бургаския залив от 1836 година).
4. За нос Шабла (Chabler Saghi) и опасния за корабоплаването подводен риф Джон Уилям Нори пише в книгата си „Нови указания за пилотиране в Средиземно море, Адриатическо море или Венецианския залив, Черно море, Гръцкия архипелаг, Мраморно и Азофско море: написани в допълнение към новата карта на Средиземно море“, издадена в Лондон през 1831 г.:
„На изток-североизток от Варненския залив, на разстояние от 23 мили, се намира нос Калагрия, като брегът между тях се извива кръгообразно и образува своеобразен залив, в който корабите могат да плават понякога на 11, 12 и 13 сажена, защитени от северни и западни ветрове. На четири левги северно от нос Калагрия се намира точка от сушата, наречена Чаблер Сагхи; от тази точка на североизток се простира тясна плитчина, която трябва да се заобиколи: по цялото протежение на брега има сондиране и когато се отдалечите на 5 мили, ще имате 16 сажена. Сега сушата продължава в посока север-североизток и плавайки покрай нея, ще минете покрай селата Мангкалиа, Густенджи и Кара Керман; те, както и други по крайбрежието, доставят провизии и дърва, главно за Константинопол”. (J. W. Norie. New piloting directions for the Mediterranean sea, the Adriatic, or Gulf of Venice, the Black sea, Grecian archipelago, and the seas of Marmara and Azof: written to accompany the new chart of the Mediterranean sea. London, Printed for J. W. Norie & Co., 1831, p. 283-284).
5. Адмиралтейската карта (No 2214) от 20 септември 1853 г. е претърпяла многобройни корекции, последните от които са от декември 1880 и октомври 1908 г.
6. https://www.maritime.bg/95696/ (Фар Шабла върху карта на капитан-лейтенант Егор Манганари).
7. https://www.maritime.bg/95345/ (Тетбу де Марини за пясъчната плитчина „Аладжа банка“); https://www.maritime.bg/102820/ (Пясъчната плитчина „Аладжа банка“ върху карта на Жозеф Кореард).
8. За нос и фар Шабла Тетбу де Марини пише в своята лоция, издадена в Константинопол през 1850 г.:
„Отвъд Калиакри крайбрежието се простира на 12 ½ мили на север-североизток до нос Шеблер или Шамула, откъдето е необходимо да се премине на 2 ½ кабелта. Там можете да видите пирамидална кула, която някога е била използвана като фар, а малко по-нататък – могила.
Географска ширина на Шеблер 43° 33′ 00″; географска дължина 26° 18′ 00″
Тук брегът се простира почти право на север до Каракерман, на малко разстояние от Дунав”. (Pilote de la mer Noire et de la mer d’Azov par le Chevalier Taitbout de Marigny. Constantinople, [imprimerie A. Koromila et P. Paspalli], 1850, p. 36).
