Тобиас Конрад Лотер (Tobias Conrad Lotter, 1717-1777) е немски гравьор и издател на карти, зет на картографа Матеус Зойтер (Matthäus Seutter), работил в Аугсбург (Augsburg).
Картата на Тобиас Конрад Лотер е със заглавие: Carte Geographique representant le Théatre de la Guerre entre les Russes les Turcs, et les Polonois Confédérés (Географска карта, представяща театъра на войната между руснаците, турците и полските конфедерати). Издадена е в Аугсбург (Augsburg) през 1769 г. по време на Руско-турската война от 1768-1774 г.
Картата е цветна, монтирана е върху платно и има размери 72 x 148 см и мащаб 1 : 1 600 000. Тя е гравирана от синовете на Лотер (Georg Friedrich Lotter, 1744-1801; Gustav Conrad Lotter, 1746-1776). Тук представената карта се съхранява в библиотеката „Голда Меир“ на университета в Милуоки, Уисконсин (University of Wisconsin-Milwaukee Libraries).
Върху картата на Тобиас Конрад Лотер е нанесен и остров Keshik adasi (Остров на свещениците / Света Анастасия).
Две са причините за ранното представяне на остров Keshik adasi / Света Анастасия и Ченгене искелеси (Zingané Iskelesi) в Бургаския залив (1769 г.); първата – значението на острова в регионалната отбрана по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. и износа на желязо от близкия Самоков (Демиркьой) и дърва за горене от пристанището (скелята) Ченгене искелеси, и втората – наличието у картографите на сигурна крайбрежна топонимия.
За остров Света Анастасия капитан Лафит-Клаве (André-Joseph Lafitte-Clavé) пише (1784 г.):
„27 юли, вторник. Хубаво време, известяващо буря, променливи ветрове, от запад, юг, север и изток. В края на деня и през нощта валя. На сутринта продължихме изкачването на брега и отидохме с лодка до острова на свещениците, откъдето продължихме по брега до един нос отвъд големия залив срещу острова на свещениците; върнахме се там на борда на Кирлангич [Лястовица]. Островът на свещениците (Keschil Adasi) е дълъг около 150 тоаза и широк 50. През последната война там са направени две батареи за оръдия, всяка с по 5 амбразури, но никога не е поставяно оръдие там: първата от тези батареи се намира на южния край, а втората – на северния. Периметърът на острова е обграден от стръмни скали и достъпът до него е само по дървен док, който е направен в северната му точка и който е покрит със сграда. В този док има две лебедки, за да могат да се изтеглят на сушата лодките, които достигат до брега там, в случай на буря, която би ги разбила в скалите, ако бъдат оставени във водата. От този док се качвате до острова по дървено стълбище. На този остров има гръцки манастир, чиято постройка образува нещо като квадрат със страна от около 20 тоаза: в този манастир има 40 стаи, където има само двама монаси“. (Journal dʼune voyage sur les côtes de la Mer Noire du 28 Avril au 18 Septembre 1784 par Lafitte – Clavé publie par Dimitris Anoyatis-Pelé. Les Èditions Isis, Istanbul, 1998, p. 112-113).
Топоними по западния бряг на Черно море: Kelograh-bouroun (нос Калиакра), Cavarna (Каварна), Balteluk (Балчик), Soghanlik (нос Соганлък), Varna (Варна), Galzha (нос Галата), Kamtcchisoui (река Камчия), Emineh (Емине), Emineh-bouroun (нос Емине), Miseoria (Несебър), Akkiali (Анхиало / Поморие), Burgas (Бургас), Keshik adasi (Света Анастасия), Zingané Iskelesi (Ченгене искелеси), Sizeboli (Созопол), Vardourah (нос Урдовиза), Athboli (Ахтопол), Rouze (Резово), Amehatha (Инеада), Midjeh (Мидия).
Tobias Conrad Lotter – Carte Geographique representant le Théatre de la Guerre entre les Russes les Turcs, et les Polonois Confédérés, 1769. University of Wisconsin-Milwaukee Libraries.
