Стартираме нещо съвсем ново в морското образование – бутикови специалности, които са силно научно доминирани. Идеята за създаването им беше промотирана през изминалата година и сега те тръгват като цял рояк, заяви пред Maritime.bg кап. I ранг, проф., д-р Калин Калинов, заместник началник на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“ по учебната и научноизследователска дейност.
За какво точно става въпрос?
Морско училище е силно с класическите си професии. За тях продължаваме да разчитаме на партньорите от морския бизнес. Съвместно с тях се стремим да устояваме челните позиции в международната морска образователна общност. Разчитаме на менторството на морския бизнес. В последно време контактите и комуникацията с него се интензифицираха. Особено силно разчитаме на Българска морска камара, която през последната година ни оказва изключително силна и полезна подкрепа, твърди кап. I ранг, проф., д-р Калин Калинов.
Паралелно с това се насочваме в малко по-нови и нестандартни направления. Сега ние разглеждаме възможността научните изследвания да послужат за основа на оптимизиране работата в най-присъщото за нас направление – морското образование, обясни проф. Калинов.
Този подход всъщност демонстрира степен на зрялост. Тази степен на зрялост произтича от доста парадоксалния факт, че дълго време по една или друга причина у нас беше въведено изкуствено разделение между науката и образованието, което за съжаление още продължава.
Какво имам предвид? По модел, привнесен отвън, който по начин нетипичен за малките държави, като нашата, раздели академичния състав: една част от него само да преподава във висшето образование, а друга да е съсредоточен върху чистата наука. И остава впечатлението, че двете направления значително се различават, дори разграничават. През последните повече от две – три години се наблюдава желание за тяхното сливане. В момента то повече е продиктувано от липсата на достатъчен ресурс за поддържане и на двете направления, а не толкова от осъзнаване на неговата необходимост. Но, така или иначе, факт е, че тази тенденция съществува.
В сегашния момент свидетелства за зрялост е, ако висшите учебни заведения (университетите) успеят да прекарат приложна връзка между двете направления. Не просто да декларират, че те са свързани и неделими, а да го демонстрират с конкретни решения. И точно по тази причина и по причина динамиката на развитие на технологиите мисля, че в Морско училище осъзнаваме, какъв трябва да е моделът. Онзи, който ще демонстрира стойностното възприемане на единството между образование и наука. Това е самата наука да генерира образователни направления, подчерта проф. Калинов.
Тук искам да отворя една скоба и да кажа няколко думи за динамиката на процесите, чиито времеви периоди непрекъснато се скъсяват – продължи зам.-началникът на ВВМУ. Имам самочувствието да го направя, защото вече повече от 12 години съм свидетел, пряко от мениджърски позиции на тези процеси. Пък и от позиция на възрастта вече имам натрупан достатъчен опит. Тази динамика изведнъж нас ни накара да осъзнаем нещо, което много пъти моят началник, проф. Медникаров е казвал в разговори със студенти и с нас. Че ние практически не знаем за какво обучаваме нашите студенти, защото най-вероятно професията, която те ще работят в момента още не съществува. И залагайки на тези класически професии, които държавата в голяма степен е регулирала (основните наши професии, свързани с корабоплаването са точно такива), ние започваме да ставаме силно неактуални. Произвеждаме кадри, които като че ли няма да владеят това, което ще бъде търсено на професионалния пазар.
В Морско училище паралелно с образованието провеждаме научни изследвания и наскоро проведохме симпозиум. Беше свързан с демонстрации на постиженията в областта на виртуалната реалност, на изкуствения интелект, които са плод на разработки на колеги от Морското училище и на наши партньори. Отначало към това събитие нямаше особен интерес, но то протече коренно различно от всички досегашни конференции. По време на симпозиума направихме демонстрация на виртуални модели, които пренасят човека в друга среда. Модели, които активно работят в тази насока, направени от самите преподаватели, дали от Морско училище, или от Пловдивския университет, или от Техническия университет – Варна. Изведнъж се оказа, че ние правим нещо много интересно, преподаваме и работим такива актуални модерни неща. И сме на фронта на вълната в тези разработки. Ето, корабният симулатор който разработиха кап. Беджев, заедно с колегите от техническа механика под ръководството на доц. Минчев, е сертифициран от норвежка агенция. В същото време затваряме тези разработки и влизаме да преподаваме нещо, което за нашите студенти във висока степен е станало архаично. Младежите изобщо вече не се интересуват и когато чуят една класически звучаща инженерна специалност от типа на техническа механика те просто я подминават. В същото време, ако една специалност се казва системи за виртуална реалност, системи за добавена реалност, дистанционни системи за контрол и управление, това страшно ги интересува. В нашето ежедневие такива вече клишета за жалост изобилстват.
И сега, ние претендирайки, че сме винаги в крак с времето, през изминалата година промотирахме идеята за стартиране на редицата бутикови специалности, в които да интегрираме наука с образованието, продължи проф. Калинов. Наричаме ги бутикови, защото те привличат не повече от десетина студенти.
Да си представим три паралелни специалности: едната – симулационни технологии, другата- дистанционни системи за наблюдение и контрол, третата – съвсем директно да я кръстим умен дом. Тези специалности имат обща основа, но те ще привличат малка аудитория точно от конкретната формулировка.
В момента тези бутикови специалности стават рояк. Няма да обявявам точно имената им, защото те се променят динамично. Пилотно го правим в магистратурата. Всяка от тях е фокусирана върху комплект умения за точно определени места. Например, да разработиш симулатори, да правиш 3D модели на сгради. Точно този комплект умения, който е актуалния да бъде получаван от обучаемия като фокус на неговото образование. Разчитаме, че роякът от такива специалности ще има обща база, която ще продължи не повече от един семестър. След това те ще се клонират в конкретните си направления. И след едно силно теоретично усвояване, в смисъл даване на малко повече теория в конкретното тясно направление, където са фокусирани, преминаваме директно към изключително практически модул, който условно наричаме семестър на потребителя. Където точният потребител, нашият студент, вече да работи по конкретните въпроси в компания. Ръководството на компанията, съгласувано с нас, ще формулира три – четири учебни дисциплини, които студентът ще усвоява по време на работата си в конкретната компания.
Всъщност така ние усвояваме две, че и повече актуалните клишета на съвременното образование. Едното от тях е микрообучението, което е фокусирано върху усвояването на конкретни професионални умения в рамките на специализирани курсове. При нас то е факт. Защото в семестъра на потребителя ние заедно с евентуалния краен потребител на този кадър го подготвяме точно за това, което той ще работи, когато завърши обучението си.
Следващото нещо е дуалното обучение, което звучи изключително страховито като термин, но е едно семпло удачно съчетаване на теория и практика.
Третото популярно клише е „от обучение към менторство“. Тоест съвременното образование да превключи на модела познат на докторантите, където научният ръководител работи тясно с конкретния обучаем със скоростта, която е най-добра за неговия напредък, без да ги разминава. Защото когато са в клас – работата е по принципа на конвоя (не може да е по-бърз от максималната скорост на най-бавния).
Сега нашата идея е да дадем дух и съдържание на тези клишета. И това е тази година. В настоящия момент, отново казвам не се ангажирам с точния брой, но ние правим от порядъка на десетина магистърски програми, които ще работят по този модел на микрообучение. Те са отново в областта на изкуствения интелект, в приложните му аспекти, където то влиза активно в управлението на сложни системи, на сложни механични системи, електронни механични, дигитални системи, в областта на виртуалната реалност и свързаните в това технологии, в областта на добавената реалност. И в още една, която е много перспективна – космическите технологии в широк диапазон. Там след общата начална подготовка ги разделяме на специалисти и ги профилираме на групи. В едната – двама или трима космически инженери, свързани с проектирането на механиката на Космоса, неговия външен вид.
Другата група е свързана електрониката, с която се насища спътника. Третата група е с приложното използване на тази електроника за събиране на информация, обработка и ретранслиране на Земята. Четвърта група специалисти само четат тази информация и я пренасят в конкретна сфера за нуждите на визуализиране на градска среда по различни поводи, за нуждите на селското стопанство за определяне на количеството на очакваните добиви, степента на зрялост на посевите, за нуждите на хидрометеорологията, за националната сигурност.
Виждате, какъв букет от специалисти слагаме на общата основа на познанията за Космоса и технологиите в него. И смятаме, че това е новото перспективно направление. То ще има и дисциплиниращ ефект, защото влизайки в него ние ще възпитаваме и себе си на работа чрез менторство.
Защото лесно е да го казваме, но дали ние, преподавателите сме готови да го поемем? Дали аз съм готов да разбия моя поток от 150 души на малки групички от по 5-6 души, с които да общувам в зависимост от конкретните им интереси и конкретната степен на готовност да поемат и възпроизвеждат знания?
Дали аз мога изобщо да им дам тази знания? Така че ние поемем ли в една пътека, която като в приказките на Толкин: Тръгваме по един път, по който не знаем точно, къде ще ни отведе. Това е голямо предизвикателство.
Тук е скрит рискът, дали не пристъпваме твърде рано по това направление, дали обществото е готово за това нещо? Като гледам студентите и комуникирам с тях имам чувството, че техните очаквания са точно в тази посока – научното достижение да стане само по себе си съдържание на образованието. Това е предизвикателството и нека да приеме, че това е нашата мечта за обозрим следващ период, допълни накрая проф. Калинов.
Вижте още:
