Картата е копие на първата османска печатна карта на Ибрахим Мютеферика от 1724 г.* Тя е с размери 70 х 98 см, неоцветена**. Картата е от колекцията на Антоан-Рене дьо Воайе маркиз дьо Полми (Antoine-René de Voyer d’Argenson marquis de Paulmy, 1722-1787), френски дипломат и държавник. Картата се съхранява в колекциите на Националната библиотека на Франция в Париж. (Geographical collection of the Marquis de Paulmy, No. 3214. Bibliothèque nationale de France, département Arsenal, EST-1513 (162)***.
Картата на Ибрахим Мютеферика е отпечатана в Константинопол / Истанбул. Тя е гравирана върху 4 медни плочи. Картата е украсена с пет галери и две рози на ветровете, с 32 и 16 посоки (румба), и легенда и картуш с обяснителни надписи на арабски. Четирите основни посоки – изток, запад, север, юг (Levant, Couchant, Nord, Midi) са нанесени в полето на картата. Легендата е нанесена горе в ляво, картуша със заглавието и датировката – горе в дясно. В полето на картата е нанесен ръкописен превод на легендата и надписите от арабски на френски език.
На територията на България e нанесен надпис “partie de la Romelie” (част от Румелия). Върху картата, със знак за крепост, са нанесени Варна (Varna fort) и Карахарман (Kara Khyrmen). Шабла (chapler), Каварна и Балчик са оставени без превод. Пред нос Шабла са представени опасните за корабоплаването плитчини и подводни скали (Rocher). Батова, Соганлък и Галата са нанесени със знак за село (village).
Върху картата в Бургаския залив е нанесен и остров Света Анастасия (Keshishe I.).
Остров Света Анастасия (Кешиш адасъ / Островът на свещениците) лежи в Бургаския залив в Черно море. Разположен е между нос Света Анастасия и нос Атия, на около 6,5 км югоизточно от Бургас. Той е третият по големина, от общо пет острова в Бургаския залив, с площ от около 8,5 декара. През 1656 г. османския пътешественик Евлия Челеби (1611-1682) пише в пътеписа си „Книга на пътешествията“ (Seyahatnâmesi):
„Срещу този градец [Созопол] вътре в морето има три островчета, в които има по една хубава черква. В едно от тези островчета, именно в „Света Анастасия“ има един богат манастир, в който един път през годината се събират много християни и празнуват. Отсрещната страна на този остров се казва „Ченгене скеле“, което е оживено“. (Д. Г. Гаджанов. Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на XVII век. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София, XXI, кн. LXX, 1909, с. 716-717).
Топоними по западния бряг на Черно море: Kara Khyrmen (Кара Харман / Vadu), Keustange (Кюстенджа), Sud-Keuyly (Сютгьол), mankalia (Мангалия), chapler (Шабла / нос Шабла), Kelograh C. (нос Калиакра), Каварна и Балчик са без превод, batouvah (Батова), Soganlyk (Соганлък), Varna fort (Варна / крепост) dephne soui R. (река Девня), galyha (Галата / нос Галата), Kamtchi Soui R. (река Камчия), Eminéh (Емине), Eminéh C. (нос Емине), masouri (Несебър), ahtchiouli (Анхиало / Поморие), bourghaz (Бургас), Keshishe I. (Кешиш адасъ / Островът на свещениците / Света Анастасия), Khoroz (Форос), tchenguiané (Ченгене искелеси)****, Suzéboly (Созопол), vardaurah (нос Урдовиза), at limani (Ак лиман), ahtaboly (Ахтопол), Rouze (Резово), Jainéh atha (Инеада / Igneada), medié (Мидия / Kiyköy).
Отсечка от копие на картата на Ибрахим Мютеферика “Mer Noire” (Черно море) от 1724 г. с част от западния бряг и остров Света Анастасия (Keshishe I.).
La Mer Noire. Geographical collection of the Marquis de Paulmy. Bibliothèque nationale de France, département Arsenal, EST-1513 (162).
* Ибрахим Мютеферика (Ibrahim Müteferrika, 1674-1745) е унгарец от Трансилвания, роден в Клошовар (днес Клуж, Румъния), който приема исляма и е на служба в османския двор. (Орлин Събев. Първото османско пътешествие в света на печатната книга (1726-1746): Нов поглед. Авангард Прима, София, 2004, с. 27, 76-100).
** Едно от шестте запазени копия на картата на Ибрахим Мютеферика “Engraved map of the coasts of the Black sea” се съхранява в библиотеката за редки книги и ръкописи „Бейнеке“, Ню Хейвън, Кънектикът (Beinecke Rare Book and Manuscript Library, New Haven, Connecticut (Call Number 492 1723). Картата е ръчно оцветена и изключително красива. https://www.maritime.bg/87288/
*** Kaan Ucsu. „BAHRIYYE-I BAHR-I SIYAH”, 1724–1725. Ibrahim Müteferrika’s map of the Black Sea and its copies in the Bibliothèque Nationale de France. // IMCOS Journal, March 2019, No. 156, p. 29-39.
**** За пристана Ченгене искелеси в Месемврийската кондика е отбелязано:
„Въ време на руско-турската война (1783) Месемврия, островчето на св. Анастасия и Циганският лиманъ срещу островчето, както и градъ Созополъ, били укрепени отъ турците, за да бъдатъ въ положение, щото да отблъснатъ възможно нападение отъ страна на руската флота, която плувала по тракийското крайбрежие (Черно море). Руската флота направила опитъ да превземе Анхиало, но не сполучила“. (П. Чилевъ, Месемврийска кондика (codex). Периодическо списание на българското книжовно дружество в София, XX, Пловдив, Печатница на Хр. Г. Данов, 1908, с. 617).
