Военните сведения за крайбрежния път по западния бряг на Черно море, от крепостта Тулча до Константинопол (Цариград / Истанбул), са публикувани в книгата „Военно-топографическое описание береговой дороги Чернаго моря, от крепости Тульчи, чрез Бабадаг, Мангалию, Варну, Бургас и Мидию в Константинополь“. Тя е издадена в Санкт Петербург през 1822 г. Сведенията за най-краткият път от Тулча на река Дунав до столицата на Османската империя – Kонстантинопол са особено ценни за руския генерален щаб. Те са използвани от руското военно командване по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. В книгата има ценни сведения за Каварна и пристанище Каварна.
“На брега на Черно море, от устието на Дунав до Константинопол, има четири благоприятни пристанища или залива за флота, чрез които армията може да се снабдява с всичко необходимо. Тези пристанища са: Каварна, на 40 версти от Варна, Бургас, Инеада и Мидия.
Каварна е важна поради близостта си до крепостта Варна. То може да служи като източник на хранителни запаси за войските, обсаждащи тази последна крепост*.
Преход от село Акенжи (Аканджии / Граничар) до село Джауркуюсу (Гяур суютчук / Българево) (5 часа и 5 минути или 25 ½ версти) (1 верста е равна на 1066,8 м).
На пет версти от Акенжи вляво на морския бряг се намира село Иланжик (змей) (Иланлък / Vama Veche). Пътят от Акенжи до Джауркуюсу следва същия маршрут като при предишния поход. През първите десет версти, покрай две бедни селца, състоящи се от няколко колиби и лежащи вляво от пътя, се стига до село Регепурали. Две и половина версти по-нататък по пътя се намира село Сарткой; след това, седем и половина версти по-нататък, село Дуранаки и накрая, след като се изминат още пет версти, пътят стига до бедното и малко село Джауркуюсу (Кладенецът на неверниците), обитавано от пастири. Кладенецът в това село е с дълбочина от 50 до 100 фута (1 фут е равен на 30,48 см).
От информацията, получена в село Джауркуюсу, става ясно, че Каварна се намира на десет версти от това село и е разположена на нос, който навлиза в морето и има пристан и добър залив, в който корабите са напълно защитени от северните ветрове. Селото се намира на повече от една верста от края на носа, на който има магазини за търговски стоки и нещо като борса.
В Каварна има само една чешма, която снабдява жителите с обилна вода за всякакви нужди“**.
План на Каварна – 1837 г. Той се приписва на Хелмут фон Молтке (Helmuth Karl Bernhard von Moltke), но е изчертан от пруските офицери на военна мисия в Османската империя, капитаните Карл Фрайхер фон Винде (Karl Freiherr von Vinde) и Фридрих Леополд Фишер (Friedrich Leopold Fischer) на 30 октомври 1837 г.
„На берегах Чернаго моря от устья Дуная до Константинополя, находятся четыре выгодныя гавани или рейды для флота, посредством коего может снабжаться армия всеми потребностями. Гавани сии суть: Каварна в 40 верстах от Варны, Бургас, Иниада и Мидия.
Каварна важна по причине близости своей к крепости Варне. Она может служить к доставлению съестных припасов для войск осаждающих сию последнюю крепость.
Переход от деревне Акенжи до деревне Джауркуюсу (5 часов и 5 минут или 25 ½ верст).
В пяти верстах от Акенжи в лево на берегу моря лежит деревня Иланжик (змей). Дорога от Акенжи до Джауркуюсу идет таким же местоположением как и на предыдущем марше. На перьвых десяти верстах, мимо двух бедных хуторов из нескольких хижин состоящих и в лево от дороги лежащих, доходит до деревни Регепурали. Две с половиною версты далее по дороге, лежит деревня Сарткиой; потом в семи с половиною верстах, деревня Дуранаки (Дуранкулак) и наконец пройдя еще пять верст дорога доходит до бедной и малой деревни Джауркуюсу (Колодез неверных) обитаемый пастухами. Колодез сей деревни имеет глубины от 50 до 100 футов.
Из сведений полученных в деревне Джауркуюсу видно: что местечко Коварна лежит в десяти верстах от сей деревни, и расположено на косе вдающейся в море и имеющей пристан и хорошую рейду, на коем стоящие суда совершенно закрыты от северных ветров. Местечко отстоит от оконечности косы более как на версту, на коей построены магазины для складу купеческих товаров и род биржи.
В Коварне есть только один водомет снабжающий жителей изобильо водою для всякаго употребления“. (Военно-топографическое описание береговой дороги Чернаго моря, от крепости Тульчи, чрез Бабадаг, Мангалию, Варну, Бургас и Мидию в Константинополь. Составленное в канцелярии генерал-квартирмейстера Главнаго штаба его императорскаго величества. Из сведений собранных квартирмейстерской части полковником Берхом в 1819 году, и записок французских инженеров Лафита в 1788 и Кауфера в 1796 годах. Санктпетербург, Печатано в Типографии Генеральнаго Штаба, 1822 года, стр. 5, 21-22).
* https://www.maritime.bg/98985/ (Каварна през Руско-турската война от 1828-1829 година).
** Според проф. Георги Бончев с дебит 18-20 л/с. (Проф. Г. Бончев. Скалите в Балчикско. // Списание на Българската академия на науките: Клон природо-математичен, Кн. 68 (1943), София, Държавна печатница, 1943, с. 198).