Разработването на българските морски газови хидрати може да стане пример за света в решаването заедно на два глобални проблема: климатичният и енергийният и едновременно с това да носи високи печалби за страната ни. Това заяви пред Maritime.bg д-р Атанас Василев, геофизик от Института по океанология – БАН, който от дълги години проучва възможностите за разработване на голямото находище на газови хидрати в българската икономическа зона в Черно море. (Ученият за първи път дава публичност на новината, което изисква да се спрем по-обстойно на нейното съдържание).
– До този оптимистичен извод стигнахме благодарение на резултатите от ФНИ проект ГЕОХидрат (2019-2024) и проекта на ЕС DOORS, с които се доразви визията за разработване на морски газови хидрати и беше обновена ресурсната оценка за находището ни, каза д-р Василев. В DOORS се отделя специално внимание на газовите хидрати и е включен колектив от учени от водещи европейски институти в Германия, Франция, Англия, Нидерландия, Италия, Гърция, Украйна и Румъния, която е координатор на проекта. От българска страна участваме екип от Институт по океанология – БАН и вече имаме дузина публикации, от които три са в научни списания с ранг Q1 и две с ранг Q2 (Q1 е за списанията с най-висок ранг, а Q4 е за списанията в най-нисък ранг), тоест в едни от най-престижните, четени, цитирани и с най-висока научна стойност в света.
С тези публикации бе създадена научната основа на визията за перспективността на газовите хидрати. Според нея България трябва да стартира с погребването на въглероден диоксид в съществуващото газохидратно находище, което ще бъде печеливша дейност. Цената за погребването на въглероден диоксид постоянно нараства, а с планираното влизане в експлоатация на промишлените технологии през 2027 г. и поевтиняването на добива, с развитието им е възможно дори достигане на парадоксални отрицателни цени за енергиен източник. Тези тенденции ще бъдат стимулиращи за цялата ни икономика, категоричен е д-р Василев.
Допълнително визията се обогати с това, че перспективен е не само добивът на метан, но и на водород от газохидратните находища, който е най-екологичен енергиен източник с нулев въглероден отпечатък в атмосферата, допълни ученият. Дори е възможно единственият краен продукт от експлоатацията на хидратно находището да бъде не метан, а водород.
Наред с визията за разработване на находището, д-р Василев поставя и въпроса за голямата печалба от тази бъдеща дейност. Според него най-добре е да се следва норвежкият модел. И той даде за пример, как през 70-те години на миналия век всички партии в Норвегия са подписали нещо като десет божи заповеди (Десет заповеди за нефта) за реализиране на високи печалби от добива на нефт и газ и разпределянето им за развитие на приоритетите на страната. Така, независимо от своята партийна ориентация, всяка партия се задължава да съблюдава тези правила. Това се е случило, когато е било открито първото голямо находище на нефт в Норвежко море, Екофиск. Спазвайки тези правила, норвежците са се отказали чужди компании да разработват находищата им и са стартирали с обучение на собствени кадри на най-високо ниво, така че сами да експлоатират находищата си. И днес Норвегия е държавата с най-голям суверенен фонд в света от $ ~1,5 трилиона или по $ ~250 000 за всеки норвежец. И от държава, която е била сред най-бедните в Европа с 3 млн. население сега е с най-висок жизнен стандарт. Норвежкият модел позволява днес 5,5 млн. норвежци със свои технологии да създават технически чудеса, недостижими за държави с многобройно население и природни богатства. Например, направата на високата 472 м морска бетонна газова платформа „Трол“ и транспортирана с 10 влекача на 200 км навътре в морето.
– Норвежците са и пионери в погребването на въглероден диоксид, но още не са използвали технология с нагнетяването му в зоната на стабилност на газовите хидрати, каза още д-р Василев. При газовите хидрати може да се използва перспективна технология, при която въглеродният диоксид замества метана в газовите хидрати и така остава надеждно погребан в подобни на лед твърди тела в седиментите под морското дъно. Например, българското находище е доказано стабилно от поне 30 000 години и не са регистрирани газови емисии от дъното над находището.
След публикуването на научни резултати, доказващи реализуемостта на визията, сега по проект ГЕОХидрат към Фонд „Научни изследвания“ подготвяме предложение за разработване на Национална програма за експлоатация на газовите хидрати в Черно море – допълни д-р Василев. Говорим за експлоатация, а не за добив на метан, защото така включваме и дейности по погребване на въглероден диоксид, добив на метан и дори само на водород.
Споделям сега това пред Maritime.bg за първи път и се надявам визията и идеята за национална програма за газови хидрати да получи широк отзвук не само сред обществеността, но и от страна на държавните ни институции.
каза той.
Във връзка с резултатите по проекта „ГЕОХидрат“, който скоро приключва, д-р Василев спомена за съвместната му работа с норвежкия учен проф. Бьорн Кваме. Причината да го потърси преди 3 години е публикация на резултати по немския проект за изследване на газови хидрати “SUGAR”. Според нея в Черно море не е приложима най-перспективната технология със заместване на метана в хидратите с въглероден диоксид. Сега, със съвместната работа с проф. Бьорн Кваме е доказано, че това не е така и българското хидратно находище е особено перспективно и подходящо за експлоатация. Това е резултат от новата, много по-сложна теория за изучаване на газовите хидрати, разработена от проф. Бьорн Кваме – категоричен е д-р Василев. Става дума за нов подход, нова парадигма, изискваща скок в теоретичните усилия и компютърната мощ. Според мен точно старата парадигма, основана на емпирични уравнения, изведени от лабораторни експерименти далеч от природата, е причината за провал на американската и други национални програми, целящи създаване на технологии за добив на метан от хидрати, да се провалят. Американската програма стартира през 2000 г и трябваше през 2015 г. да завърши с няколко конкуриращи се дори технологии за добив на метан от хидрати, но това не се случи. Сега сроковете, когато трябва да заработят първите промишлени технологии, са изместени до 2027 г. Въпросът е, кой ще е първи? Днес водещи са Китай, Япония и Индия. Въвеждането на тези технологии ще промени и геополитическата карта на света. По данни на ООН осем от десетте държави с най-голямо население и десет от десетте държави най-големи вносители на газ, разполагат със значими газохидратни находища.
Що се отнася до конкретните научните резултати, д-р Василев е убеден, че прилагането на технологията с въглеродния диоксид е много перспективно за газохидратното ни находище в Черно море. Нещо повече, в публикациите категорично е доказано, че новите технология и подход на проф. Бьорн Кваме работят и за Норвежко море, където условията за експлоатация са екстремални и това прави приложимостта на метода повсеместна.
Сега големият въпрос е, ще успеем ли да се възползваме от големия шанс, който се открива пред нас, като държава, която разполага с голямо находище на морски газови хидрати, подчерта още веднъж д-р Василев.
Въпросът е много важен, още повече ЕК вече е подготвила проекта на документ за улавяне от въздуха и съхраняване на огромни количества въглероден диоксид, за да бъдат достигнати нулеви нетни вредни емисии в атмосферата, което да стане до 2050 г.
