Доказахме, че можем да бъдем морска нация, можем да бъдем моряци в тези тежки условия с лед, айсберги, бурни вълни и пресичане на пролива на Дрейк. Думи на Христо Пимпирев, цитирани от пресцентъра на Висшето военноморско училище “Н. Й. Вапцаров” след края 32-рата българска антарктическа експедиция, при която за втори път бе активиран кораб СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ (НИК 421).
Следват други твърдения, отново цитирани от пресслужбата на “Морската Алма матер”, които публикуваме без коментар и редакторска намеса:
Командирът на кораба – капитан II ранг Николай Данаилов, посочи, че в рамките на два дни в края на януари са натоварени около 20 тона метален скрап. „За втора поредна година, надявам се и за последна, вземаме толкова масивно количество метален скрап от континента. Радвам се, че екипажът се включи активно“, казва Данаилов.
„Допреди две години, преди да придобием нашия научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, който прави своето второ плаване до Антарктика, бяхме се зарили с боклуци. И мен ме беше срам от проверяващи, когато дойдат, защото често идват да контролират от Консултативното съвещание по Антарктическия договор, като видят варелите, в които складирахме отпадъците. Бяхме събрали 300 варела, които ръждясваха и грозяха да се пробият и да замърсят тази най-чиста околна среда на нашата Земя. С пристигането на кораба ни „Св. св. Кирил и Методий“ всичките тези 300 варела отиват за скрап в България“, каза ръководителят на българските антарктически експедиции – проф. Христо Пимпирев, при подготовката за товарене на последните отпадъци. По думите му, сега това е една от най-чистите, екологични бази може би на целия Антарктически полуостров, а защо не и на цяла Антарктида. „До мен е адмирал Медникаров, благодарение на когото в залива имаме този кораб красавец, който спомогна не само за цялото израстване на базата със строежа на новата научноизследователска лаборатория, но и за това да спазим всички екологични норми на този най-чист континент на планетата“, отбеляза професор Пимпирев.
Началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Боян Медникаров, подчерта, че ръководството на Морско училище и командването на научноизследователския кораб се отнасят с изключителна сериозност по въпросите на опазването на околната среда.
Това е един фундаментален проблем за морячеството, за морската индустрия и изпълнението на изискванията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (МАРПОЛ).
каза Медникаров.
“Затова през миналата година с много голям ентусиазъм приехме идеята на професор Пимпирев да започне екологична операция в рамките на 31-вата експедиция. През миналата година бяха утилизирани около две трети от наличните отпадъци на брега, а тази година, на 31 януари, успешно завърши и втората фаза на екологичната операция. Днес ние ще съберем последните отпадъци, които се генерират от текущата строителна дейност на базата, и наистина мога да потвърдя, че това е един от най-чистите брегове на Антарктида, до които аз съм се докосвал”, твърди още той.
Пимпирев допълни, че вече има запитвания от няколко бази в района за извозване на отпадъци срещу заплащане и в зависимост от това, дали има свободно време от подпомагането на българските антарктически изследвания, българският кораб може да окаже помощ за изчистване и на други бази. Той обясни, че преди и българската база е можела единствено да използва чужди кораби срещу заплащане.
съобщават от Морско училище.
Според Пимпирев експедицията е изключително успешна. “Аз съм изключително доволен като ръководител на експедицията, че в едни доста тежки условия – при неблагоприятно време, ледова обстановка, успяха даже да се преизпълнят планираните задачи”, каза той.
Пимпирев отбеляза, че е имало много изненади, които ще отличат тази експедиция от останалите. “Оказахме помощ в беда на една ветроходна яхта на излизане от пролива Бигъл. Прибрахме намерени в съседния залив на Ливингстън от наша полева група останки на един аржентински самолет, разбил се преди 48 години, като ще бъдат предадени в Мар дел Плата на аржентинските военноморски сили. Получаваме изключителна благодарност от близките на загиналите 14 аржентинци”, каза ръководителят на българската антарктическа експедиция.
НИК 421 навлезе в пролива Дрейк в 18:00 – 18:30 часа местно време на 9 февруари, подхождайки западно от остров Сноу (от Южните Шетлендски острови) и покрай няколко айсберга в плитчините около острова.
“Скоростта към настоящия момент, която е допустима за пролива, е от порядъка на 9 – 9.5 възела, като това главно зависи от хидрометеорологичните условия и очакванията на морето. Това е близо до максималната скорост на кораба, която в дадени моменти при добро течение или при спокойно море може да стигне и до 11 възела”, каза командирът на кораба капитан втори ранг Николай Данаилов.
Според него към настоящия момент условията са прекрасни за плаване. “Естествено Дрейк си е най-проклетното място на планетата и очакванията напълно съвпадат с това, което виждаме към този момент”, представя командирът.
“Има доста висока вълна, за щастие с доста голям период от порядъка на 9 – 10 секунди, което не позволява дори при височина на вълната от 4 – 5 метра ние да плаваме спокойно. Вятърът е умерен между 10 до 12 метра в секунда като очакваме тази нощ (на 10 срещу 11 февруари) засилване на вятъра в рамките на до между 15 и 17 метра в секунда, при което очакваме и образуваме ветрова вълна, но за щастие този фронт е за кратко и ще премине бързо и няма да образува допълнителна ветрова вълна, която да затрудни много корабоплаването. Видимостта е понижена постоянно в тази част на годината към края на летния сезон (в южното полукълбо). Напълно се оправдават метеорологичните прогнози по отношение на образуването на гъста мъгла в пролива на Дрейк, така че видимостта е от порядъка на 2 до 3 мили максимум”, каза капитан Данаилов.
По думите му преминаването на Дрейк става за два до три дни най-много в зависимост от метеорологичните условия. “В момента разчитаме, че за около две и половината денонощия ще успеем да прекосим пролива”, каза командирът на българския военен научноизследователски кораб.
Това е четвъртото преминаване на Дрейк от българския кораб “Св. св. Кирил и Методий” след плаванията в две посоки през първата му експедиция до Антарктида през 2022 г. – 2023 г. и прекосяването от север на юг през експедицията когато в нощта на посрещането на Новата 2024 година се оказа помощ на бедстващата яхта с 13 души на борда. Според капитан Данаилов това са малко преминавания, за да има сравнения. “Но бих искал да споделя, че на отиване към Антарктида времето винаги е много благосклонно към нас, това че Антарктида не приема с отворени обятия. Връщайки се винаги има такива малко по-бурни времена, които изглеждат за този личен състав да изпадат в състояние да си мислите, че леденият континент наистина не иска да ни пусне от неговата прегръдка. Но ние така или иначе стъпка по стъпка се отдалечаваме от континента като връщането както винаги е една идея по-горещо от всичко”, посочи командирът.
На кораба има 33 души екипаж, от които 4 курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, чийто началник флотилен адмирал професор д.в.н. Боян Медникаров също е на борда. За навигацията във водачите на Южния океан помага и третият капитан ранг Лукас Акоста, офицер от аржентинските военноморски сили. На борда има и 29 пасажери – група от 32-та българска антарктическа експедиция начело с ръководителя й проф. Христо Пимпирев, 11 изследователи от Испанското географско дружество начело с писателя и популяризатор на Антарктида Хавиер Качо и един учен от Великобритания.
Проливът Дрейк е известен с честните бури – едни от най-силните на Земята със западен вятър, който може да достигне над 120 километра в час, заснет с течение от запад на изток със скорост до 15 километра в час и високи до 15 метра вълни и много айсберги. Проливът е на север от Южните Шетлендски острови в Антарктида и на юг от Южна Америка. Той съединява най-южните части на Атлантическия и Тихия океан, а в южната му част е Южният океан. Това е най-широкият наименован пролив на Земята с ширина от над 820 километра до 950 километра. Дълбочината му достига над 5 000 – 5 500 метра. Наименованието му е дадено от британския изследовател на Антарктида Ърнест Шекълтън в чест на английския капитан Франсис Дрейк, когото той приписва първо преминаване през пролива през 1578 г. по време на второто в света околосветско плаване след това на Фернандо Магелан през 1519 г. – 1522 г.
Следващата спирка на “Св. св. Кирил и Методий” ще бъде в град Комодоро Равадавия в аржентинската провинция Чубут, в който има голяма общност от потомци на българи, изселили се през 20-те години на миналия век.
Преди отплаването от Варна Пимпирев заяви пред Maritime.bg, че второто плаване на кораба ще възлезе на 5 милиона лева.
