За предприетите мерки, които да засилят контрола върху нарушителите на Закона за рибарството и аквакултурите (бракониерите) и изобщо за свършеното досега, откакто оглавява Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, разговаряме с нейния изпълнителен директор д-р Николай Георгиев.
– В първото интервю, което дадохте пред Maritime.bg малко след като заехте длъжността изпълнителен директор на ИАРА, подчертахте, че ще засилите контрола върху нарушенията на закона, тоест върху бракониерите, какви са първите резултати?
– Първото интервю, което направихме, когато поех длъжността изпълнителен директор на ИАРА, беше преди шест месеца. Краят на първото шестмесечие е добър повод за равносметка, какво сме свършили по краткосрочните, средносрочни и дългосрочни планове, които съм си поставил.
Предвид на това, че дойдох от сектор „Рибарство и контрол“ – Варна, а и самата дирекция „Рибарство и контрол“ винаги ми е била присърце, моите краткосрочни планове бяха да направя така, че да минимизираме, доколкото е възможно, тъй нар. бракониерски прояви на територията на цялата страна, както и на морето. И най-вече да извършим профилактика на хората с професия бракониери, тъй като има и такива за голямо съжаление. Визирам хора, които са с по 3-4, а някои и с по 20 наказателни постановления и административни актове, издадени от ИАРА. Ние ги хващаме, вземаме им целия инвентар (мрежи, лодки, мотори) и следващата седмица ги засичаме на същия водоем или в морето, след 2 седмици по абсолютно същия начин отново се случват нещата и така до безкрайност. И следва въпросът, от къде толкова бързо се сдобиват отново с такъв скъп инвентар? Като се замисли човек, пък и като види, каква е дейността на тези хора, се оказва, че за тях това е търговия (бизнес), начин на живот; с генерираните средства от тази престъпна дейност, бързо успяват отново да си набавят инвентар, мрежи, лодки мотори и т.н.
-Какво успяхте да постигнете?
– Смея да твърдя, че към момента и четирите отдела в Агенцията (това са: отдел Рибарство и контрол в Черно море, който включва трите сектора: Добрич, Варна и Бургас, отдел Централен Дунав със седалище Русе, отдел Западна България със седалище София и отдел Южна България със седалище Пловдив) към момента имат доста добри резултати в профилактиката спрямо бракониерството. Впрочем, всеки, който се интересува от тях, може да влезе в страницата на Агенцията и във Фейсбук, пък и в доста медии, включително вашата и да види ежедневното, ежеседмично отразяване на нашите акции.
Това, с което се сблъсках още в първия месец и тук искам дебело да го подчертая, е агресията, която се наблюдава и то не от днес или от вчера, спрямо служителите на ИАРА. Изключително неприятни ситуации! Имахме случай на язовир „Ал. Стамболийски“, когато бяха потрошили наша служебна кола през нощта, на язовир „ Розов кладенец“ пък нарушителите се нахвърлиха върху нашите служители, стана сбиване и там беше възпроизведен изстрел, за което е образувано досъдебно производство. Имаше случай на агресия на „Мандра“…. Да не ги изреждам всичките. Хората са доста агресивно настроени към контролните органи.
Тук искам да отворя една скоба. В момента вече разполагаме със заповеди, издадени от министъра и главния секретар на Министерството на вътрешните работи, за което искам да им благодаря, и организирахме работна група между ИАРА и МВР, която трябва да подготви документ и на негова основа да се задейства последното изменение на Закона за рибарство и аквакултури от 2018 г. Процедурата е такава, че МВР трябва да излезе с документ и да го изпрати до МЗХ, с което да ни бъдат дадени правомощия колите на Агенцията да имат специален режим на движение, да бъдат със сини буркани, нашите служители да имат стоп палки, за да могат безпрепятствено да спират, особено по язовирите и морето, колите на нарушителите. Освен това да имаме и правомощия за задържане и принудително отвеждане до първото полицейско районно управление на МВР.
– Всичко това е вменено на Агенцията с промяната в закона, нали?
– Точно така. През 2018 г с промяната в закона ни е вменено, но МВР тогава е трябвало да сформира работна група с ИАРА, която да подготви документа въз основа, на който МВР да ни вмени тези правомощия, за да можем да ги изпълняваме. За съжаление до тази година, това не се е случило. И тук е моментът да благодаря и на министъра за земеделието и храните. В негово лице срещнахме пълното разбиране, след като представихме с доклади случаите на агресия спрямо служителите ни и веднага нещата се задвижиха. Сформираната работна група с МВР вече работи и в рамките на 3 месеца силно се надявам, че новите ни правомощия вече ще станат факт.
– От кога ще бъдат въведени в работата на Агенцията?
– Както вече казах, работната група има тримесечен срок, след което трябва да стане практика в работата ни. Нещо, което изключително много ще ни развърже ръцете. А да не говорим, че ще даде на колегите допълнително самочувствие в работата им. В момента често ползваме гранична полиция и други поделения на МВР, които са във вътрешността на страната, разчитаме и на често оказваната помощ от страна на служителите на горските стопанства, с които имаме меморандуми за сътрудничество. Също ползваме областните дирекции към Агенцията за безопасност на храните, РИОСВ и др. Работим тясно с всички институции, за да можем да извършваме профилактика на незаконосъобразните действие по реки, язовири и морето.
– В предишния ни разговор споменахте и усилията да увеличите техническите възможности на Агенцията за извършване на ефективен контрол?
– Това също бе едно от нещата, които си поставих като мой приоритет. С каква наличност разполагаме към момента? Имаме високопроходими автомобили, закупени по европроект и там нещата като цяло са добри. Надградихме тази система и сега сме една от малкото държавни агенции, на която служебните автомобили имат видеонаблюдение, което предават в реално време. Тоест, всеки патрулен автомобил, който е на терен, разполага с автоматично включена камера за наблюдение напред, свързана е с Центъра за наблюдение на риболовните кораби, където следят, какво се случва всеки момент (имаме два такива центрове във Варна и Бургас). Това даде допълнителна увереност и спокойствие на колегите. Служителите, когато се легитимират първоначално пред нарушители, са длъжни да ги известят, че се води видеозапис, който се предава в реално време в Центъра, от където ги наблюдават.
Това са част от нещата, които заварихме в Агенцията и ги надградихме. Наред с тях през новия програмен период 2022-2027 г. ние ще кандидатстваме за няколко интересни неща. И към момента имаме термокамери, също инфрачервени очила, които много добре действат нощем по време на проверките. Това, за което сега ще кандидатстваме са дронове, които много притесняват хората с професия бракониер. Защото като се вдигне дронът, нищо не може да остане скрито от камерата му и ще стане много по-трудно, да не кажа невъзможно, те да се укрият. Ще кандидатстваме също за нови високопроходими автомобили. И за още две интересни неща. Това са боди камерите (каквито се слагат на полицаите) и предават в реално време самата проверка, която се извършва нашият служител. Другото са, тъй нар. фотокапани – камерите, които се поставят по определени пътища, било към морето или язовирите, реките. Те могат в реално време да известяват в Центъра за наблюдение, както и на дежурния екип, че е минала кола на нарушители или директно да снимат, какво се случва във водата. Така че обещавам пред обществеността чрез вашата медия, обещавам и на хората, които мислят да правят злонамерени действия, че ще им става все по-трудно и Агенцията ще направи всичко възможно да им противодейства.
В тази връзка искам да отворя още една скоба и да кажа, че в края на миналата година спечелихме проект за модерно и актуално работно облекло, което вече раздадохме. То е адекватно към атмосферните условия през зимата, лятото, есента, към работа в агресивна водна среда. Раздадохме и подходящи обувки, така че служителите ни наистина са много добре екипирани.
-Бяхте споменали и за това, че ще работите за повишаване на заплащането в агенцията?
– Така е. За съжаление, когато заех тази позиция, бюджет 2023 г. за нас вече бе затворена страница и нямаше, какво да направя за служителите в ИАРА. Повишаването на заплатите в цялата макро рамка на Агенцията, не говоря за един, двама или трима служители, се оказа може би най-трудното нещо. Така че то влиза в средносрочните планове, които искам да изпълня. Какви стъпки предприемаме? В бюджет 2024 г., по информация и от други агенции, има заложени пари, които ще бъдат разпределени между служителите по сложна формула. Тоест няма да има увеличение „на калпак“, както се казва на всеки служител по 15-20 процента, а ще става по определена формула. Сега се прави проучването, това как да стане в Агенцията и вече почти сме готови. Трябва го да изпратим на МЗХ с всички данни, колко души работят при нас, колко стаж има всеки от тях, каква позиция заема. Колкото е по-висока позицията, толкова по- добре. Ще се отчитат и реалните резултати на всеки един: колко акции е извършил и колко актове си написал и т.н.. Тоест ще бъде извършена доста сложна атестация по определена формула и на нейна база ще бъдат добавени проценти към заплатата на всеки служител от Агенцията. Или лицето Х, ако заема една позиция, има определен стаж, може да получи 15, 18, 20 или 22 процента. Но, ако лицето Y работи от няколко месеца, няма как да очаква по-висок процент. Мисля че това е най-справедливото, което можем да направим за служителите ни.
– Има ли нужда от законова промяна, която да направи по-ефективна контролната дейност?
– Разбирам въпроса, дали трябва да търсим законови възможности да криминализиране на нарушенията и издаваните актове, освен административен – да имат наказателен характер.
Преди това искам да кажа за един от първите ангажименти, които поех към рибарите от морския бранш – да направя всичко възможно тяхната квота калкан да стартира от 1 януари всяка следваща година. Оказа е, че за да го направим е нужно в Закона за рибарството и аквакултурите да бъдат променени три алинеи. Сформирахме работна група между юристите на МЗХ и ИАРА, подготвихме тези промени и те бяха гласувани на Консултативния съвет по рибарство към министъра на земеделието и храните на 1 ноември 2023 г. Министърът ги прие и в момента са насочени към земеделската комисия в Народното събрание, където трябва да минат и да влязат за първо четене в пленарната зала. Както вървят нещата от 1 януари 2025 г. рибарите вече ще имат квота за калкана, а не да става с дата от 20 февруари, както е било примерно всяка година досега. И така да губят 40 – 50 дни от годината, докато им излезе квотата, заради такива законови спънки.
Защо го казвам това сега? Тъй като ще се наложат нормативни промени, със заповед на министъра на земеделието и храните за няколко месеца е сформира работна група в Агенцията и МЗХ, която да ги огледа много внимателно, за да му предложи, дали искаме и другаде да пипнем Закона за рибарството и аквакултурите. Тоест като отворим кутията на Пандора пред земеделска комисия наведнъж да минат всичките промени, а не да се прави на парче. Смятам, че е редно така да стане. Както казах, вече е сформирана работната група, която ще работи няколко месеца и ще даде предложение на министъра за промяна. Дали ще търсим нюанс на криминализиране, примерно, при три последователни нарушения или друго, това все пак е въпрос на нейната работа, в която не искам да се бъркам.
Искам, обаче да кажа нещо друго, което е интересно, като препратка към нейната работа. Разполагаме с официално писмо от науката, в което за река Дунав ни се предлага да синхронизираме риболова на хищните риби, като сом, бяла риба, костур, със забраната за охрана на миролюбивите, шаранови видове. Защо? Хищните риби още през месеците февруари, март имат готовност за хвърляне на хайвера и тогава забраняване техния улов. След това го разрешаваме в период, когато все още има забрана за миролюбивите, шаранови видове. И какво се получава? Хората отиват да ловят риба, ние правим проверки в този период, когато е забраната за шаранови риби и те ни казват: Да, но ние сме излезли за хищна риба. В същото време могат да хванат миролюбиви и шаранови риби и да си ги приберат, ако не се натъкнат на наш служител в това време. Затова сега идеята е малко да се удължи забраната за хищните риби, така че да съвпадне с края за миролюбивите риби. Така забраната да стане пълна за всички видове риба. В този контекст ще бъдат промените, които искаме да направим.
