Начинът, по който беше приет на първо четене законопроектът за вятърните паркове в морето е вулгарен и за да спре ескалиращото напрежение, водещо към масови протестни действия, целият бранш настоява за неговото тотално изтегляне. Няма друг възможен вариант, заяви пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор, представляващ Асоциацията на производителите на рибни продукти БГФИШ. Той е и генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море, обединяващ рибарските организации от двете черноморски страни-членки на Европейския съюз – България и Румъния.
Този закон по никакъв начин не е съобразен със съществуването на сектор Рибарство, каза д-р Господинов. Не са проведени предварителни разговори, въпреки нашите двегодишни усилия с писма, в които отправяхме послания, препоръки към всички институции, към ресорните министерства, към Народното събрание, но не ни беше обърнато внимание.
Да припомня, че в началото на август миналата година пак пред Maritime.bg обявихме за решението от поредното заседание на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ и очакаваните отговори на въпроси за морските ветрогенератори. Тогава предложихме да се направи и електронна платформа, на която всички да имат участие и да си кажат мнението. Тази платформа да бъде средство да се чува мнението, да се виждат становищата. А не да излизат експерти от политически науки, икономисти, инженери и да дават становища, че това е прекрасното място за перките. Никой, обаче не ни потърси, питанията ни оставаха глас в пустиня. И ето, сега, след като законопроектът беше набързо създаден и приет на първо четете, преди окончателното му гласуване се опитват да изискат от нас становище, с което по някакъв начин да се излезе от ситуацията. Това няма как да стане! Напрежението в момента така е ескалирало, че не виждам компромисен вариант.
Всички от сектор Рибарство се обединихме около идеята този законопроект да бъде изтеглен и едва след това да се седне на масата на преговорите с участието на всички заинтересовани страни. Да се преценят възможностите, да се вземат научните становища, продължи д-р Господинов.
Никой още не е направил научна разработка в тази насока. Никой не се е обръщал към нашите два морски научни института. Тъй като става дума за специфична тематика, която не е засягана в морската ни наука, за да излязат с компетентно мнение, преди това трябва да направят поне двугодишно изследване на това как ще повлияят ветровите генератори в морето на видовете, на екосистемите, какъв ще бъде икономическият и социален ефект от инсталирането им.
Чуваме приказки и то от отговорни институции: “Къде се притеснявате за 10 години напред, защото по-рано перките не могат да бъдат поставени”.
Това не са аргументи, които могат да потушат напрежението. Трябва да се започне с един безусловен мониторинг. Нашето море от затворен тип със специфична биохимия, отделно от това е натоварено от сладководните реки, които вливат големи количества азотни торове от селското стопанство и постоянно има цъфтеж в морската вода, има много планктон, губи се кислород, умират видове. Изобщо много са неизвестните.
Да не забравяме, че сектор Рибарство не е само риболовен флот, който е от 120 кораба за промишлен риболов. У нас има много предприятия, които затварят кръга на производството от улова на море до трапезата. Секторът ни е изключително експортно ориентиран, имаме доста договорни отношения с редица азиатски държави, със световни фирми, за които изнасяме месо от рапани, охладена, замразена и преработена риба, черни миди, бели миди. Това е в резултат от години наред труд. Така че напълно са основателни големите ни притеснения, как ще се отразят на сектора тези ветрови паркове в Черно море.
Много са още въпросите. Къде ще бъдат поставени, ще бъде ли разрешен риболова край тях, ще има ли вибрации, шум, магнитни полета и т.н.. Защото рибите не могат да живеят в такава вредна среда, ще изпаднат в стрес. Ще се променят ли миграционните пътища на проходните риба, които идват през Босфора и които са любими за трапезата ни? И паламуда, и лефера. Да не говорим че калканът си хвърля хайвера пред българския бряг, пред Шабленския бряг, където се предвижда най-голям ветропарк.
После, дълбочината, на която ще бъдат издигнати тези ветропаркове е твърде близка и изобщо не е отчетен социалния и икономическия ефект върху нашия и другите сектори. Всички тръбят за икономиката, но само на книга. Оказва се, че ние най- вероятно ще бъдем принудени да отиваме с корабите си да ловим риба чак пред румънския бряг, пред грузинския, украинския, което е икономически необосновано.
Този необмислен закон поставя целия сектор в стрес от неизвестността занапред. Хората са си изградили поминък от поколения, създали са малки и по-големи хотели, магазини ресторанти, които захранваме с риба. Ние не можем без туризма, както и той без нас. После, пак ще кажа, ние сме експортно ориентирани и някак не върви да заявим на испанците, повече няма да ви продаваме бяла мида, а на Китай – месо от рапани, защото вече не можем да ловим. Ние имаме с тях договорни отношения. Отделно от това имаме изградени предприятия, в които са вложени десетки милиони, също за рибни борси, тържища, за технически съоръжения и оборудване, за обучение в чужбина на специалисти. Изобщо не се мисли за това. Хората ни са потънали в заеми, за да изплащат кораби, фабрики, а сега нямаме сигурност. И тази несигурност я създадоха точно тези, които решиха да вкарат един законопроект и не пожелаха в последните две години да се сетят за бранша ни, който съществува от векове.
Какви ще са загубите ли? Ще загубим риболовни полета и места за аквакултура, защото след 100 метра изобата няма живот, а в дълбочините от 0 до 100 метра, където са типичните риболовни полета постоянно се обявяват нови защитени зони по НАТУРА 2000 или вече съществуващите се разширяват, обявяват се и други защитени зони за местообитания и други, както и зоните за ветропаркове отново се предвиждат в риболовните полета. Като се премахне и морското пространство след 100 метра изобата, практически остават минимални райони за улов на морски обитатели и за изграждането на ферми. Ние изнасяме 1500 т. месо от рапани за азиатския пазар, обработва се в 8 фабрики, в които са ангажирани стотици работници. Имаме кораби, които ни снабдяват, пристанища, транспортни фирми, хладилни съоръжения, цехове за консумативи, опаковки, помощни материали, водолазно оборудване.
В страната има 55 фабрики, от които 27 са свързани с морето (20 са в нашата асоциация). Ние сме затворили кръга и ето сега в един момент изпадаме в неизвестност, какво ще се случи. А се случва това, че секторът е неглижиран, не се знае въобще след монтирането на тези ветрови генератори, дали ще можем да съществуваме.
Категорични сме с решението от кръглата маса, което взехме като бранш – искаме тоталното изтегляне на този закон.
Около него сме се обединили всички не само от нашия бранш, а и от другите, които също са засегна. И тук няма никакви политически пристрастия, защото при нас има хора със симпатии към всички партии в парламента.
Ние не се борим за нищо друго освен да запазим поминъка си, прехраната си. Законът в този вид ще свърши работа единствено на офшорните инвеститори, а не на всички останали, които живеят край морето и в страната, подчерта още веднъж д-р Господинов.