Жул Лоренс – Балчик (Българско крайбрежие), 1859. Baltchick (Côte de Bulgarie). Dessiné d’après nature et lith. par Jules Laurens. (Atlas pour le Voyage en Turquie et en Perse exécuté par ordre du gouvernement français, pendant les années 1846, 1847 et 1848 / par Xavier Hommaire de Hell. Publié par Pierre Bertrand, éditeur. Imprimé par Lemercier, rue de Seine, 51, Paris, 1859).
Kavarna (Turkuie d’Europe – Mer Noire) – Jean Baptiste Henri Durand-Brager, 1855.
Сведенията за Варна, Балчик, Каварна, нос Калиакра и нос Шабла се съдържат в сборник с материали за историята на Кримската война, публикуван в Санкт Петербрг през 1872 г. Сведенията – „Театърът на настоящата война. Черно море и неговите брегове“ са предназначени за руското военно командване по време на Кримската война (1853-1856 г.). Те са компилация от различни източници.
„Варна е най-значимият град на западния бряг на Черно море, освен Одеса, разположен близо до самото море в дълбочината на залива, ограничен от високия нос Галата от юг, в подножието на северния склон на Балканите, намира се на 240 версти от Константинопол, на 70 от Шумла и на около 100 от Силистра. Той е забележителен като крепост, представляваща важен отбранителен пункт на Османската империя, който прикрива един от главните пътища през Балкана към Константинопол. Град Варна е заобиколен от ниска стена с пролуки за огнева отбрана откъм морето и западната страна, а от другите страни – от земен вал и ров, покрит с камъни. Към тази стена и вал на различни места са пристроени редути и батареи. Във Варна има до 3 000 къщи и 8 джамии. Въпреки големия брой сгради във Варна, между града и стените му все още има голямо празно пространство. В крайбрежната крепост има карантина и три пристана, които са доста удобни дори при източния вятър, духащ директно в залива. Широчината на Варненския залив е толкова голяма, че може да побере удобно голям флот. Зимно време източните ветрове са фатални за корабите, които стоят в залива, въпреки че през нощта тези ветрове обикновено се сменят от северозападен вятър, който духа със страшна сила. Октомври и ноември се считат за най-безпроблемните месеци за корабите. Населението се състои от 13 000 души, половината от които са турци, а другата половина – гърци, българи и отчасти арменци (300 души), които имат тук епископ. Има много малко евреи. През последните години Варна придобива важно значение в търговско отношение. През годината варненският рейд се посещава от около 480 кораба от различни нации и служи като място за износ на пшеница и ечемик от цяла България. Освен това оттук се изнасят кожи, свинска мас, масло, сирене, всякакви видове домашни птици, особено пилета, и яйца. Годишно в Константинопол се изпращат до 50 милиона яйца и до 200 хиляди пилета. Алкохолните напитки, въпреки голямото количество, произвеждано във Варна, се внасят доста. От Русия и Англия тук се внася много желязо. Кафето, захарта, пиперът и др., дървеното масло, маслините, стафидите, бадемите допълват вносните търговски артикули заедно с платове, памучна хартия, прежди, тъкани и др.*
Австрийските параходи, които поддържат връзката между Константинопол и дунавските пристанища, спират във Варна два пъти седмично по пътя си, т.е. веднъж на път от Константинопол и веднъж на връщане. Освен това параходът, който е в резерв на дружеството в Цариград, в случай на нужда по която и да е линия, се изпраща всяка седмица до Варна и спира в Бургас. На южния и северния бряг на варненския рейд има хълмове; между тях, на запад от града, е широкият Девненски лиман: той е свързан със залива чрез река Варна, която тече под южната стена на града през блатиста долина, която е в непосредствена близост до залива с пясъчен бряг.
Отчитайки важността на град Варна като търговска точка за всички продукти на България, турското правителство наскоро изпрати учени инженери с указания да изготвят планове за създаване там на безопасно пристанище. Очаровани от обширността и дълбочината на устието на Девня (на места дълбочината достига до 11 сажена), инженерите предлагат то да бъде свързано с морето посредством дълбок канал, за което много допринася речното корито, сега недостъпно дори за лодки и заето от мелници. Този проект би изисквал много труд. Археолозите единодушно потвърждават, че близо до Варна или на нейно място е се е издигал древния Одесос; някои от тях предполагат, че той се е намирал в горната част на Девненския лиман, което ни дава основание да мислим, че лиманът наистина е имал удобна връзка с морето в древността.
През 1444 г., в бляскавия век на османското могъщество, султан Амурат II разгромява край Варна армията на младия полски крал Владислав III. През 1773 г. и 1810 г. руските войски се опитват, но не успяват да превземат Варна. Накрая, през 1828 г. тази силна крепост е превзета чрез обсада от нашите войски, водени от граф Воронцов и адмирал Грейг, командир на флота, атакуващ крепостта откъм морето. Трофеите при превземането на Варна са 162 оръдия, значителен брой припаси и снаряди и 6000 пленници. През 1830 г., с края на кампаниите, Варна отново попада във владение на турците.
На север от Варна планинската верига на Стара планина се простира до брега и откъм морето представлява стръмни варовикови скали, които на места, където не са толкова стръмни, са заменени от зелени храсти и горички. На това крайбрежие са разположени Балчик и Каварна**.
Baltschik. George Dodd. Pictorial history of the Russian war 1854-5-6: with maps, plans, and wood engravings. В. & R. Chambers, Edinburgh and London, MDCCCLVI (1856), p. 119.
Рейдът на Балчик е отворен на югоизток, но според старите жители ветровете, духащи от тази страна, отслабват много, когато достигнат брега. Шкиперите, които плават край бреговете на Румелия и България, обикновено смятат Балчик за второто сигурно пристанище дори през зимата. В Балчик се извършва значителна търговия с пшеница и ечемик, за която всяка година пристигат до 200 кораба, предимно турски. През зимата този рейд се оживява от корабите на всички нации, които масово идват там, за да търсят убежище от лошото време. Лошото състояние на кея и на пътя до него пречи на развитието на местната търговия. По-голямата част от населението са турци, а останалите са българи и малък брой гърци.
На осем мили източно от Балчик, в едно дефиле, заобиколено от високи, напълно отвесни и голи скали, се намира бедното село Каварна с пристан и рейд, където през зимата често се приютяват кораби от северните ветрове. Наличието на настилки и много руини от големи сгради в Каварна свидетелстват, че селото някога е било голям град. Всяка година оттук се превозват няколко товара пшеница и ечемик.
На изток от Каварна се намира нос Калиакра или Джелегра – една от най-видните точки по целия западен бряг на Черно море. Той е заобиколен от всички страни от стръмни скали с червеникав цвят; на него, на височина 200 фута, могат да се видят останките на голяма стара крепост.
На дванадесет мили от този нос се намира нос Шаблер, край който корабите често претърпяват корабокрушения. По-нататък цялото крайбрежие от нос Калиакра до устието на Дунав е много монотонно. Недалеч от нос Шаблер се намира селцето Мангалия, а малко по-нататък също незначителното селце Кюстендже, което някога е било голям град и крепост. Край него всяка зима се разбиват кораби“***.
* Сведенията за търговията на Варна са взети от “Journal de Constantinople“, 1850.
** В книгата си: „История на източната война“ Огюст Анри Дюфур дава твърде тъжна картина на селищата на север от Варна:
„Варна е български град, разположен на половината път между устията на Дунав и Константинопол, в края на дълбок залив, в който се вливат реките Варна и Шумла; това е едно от най-добрите пристанища на Черно море. …
След Варна най-важните точки на този бряг са Балчик, Каварна, Мангалия и Кюстенджа.
Балчик е красиво пристанище, защитено от северните ветрове в обширен залив. То е много удобен подслон, посещаван от кораби, застрашени от бури; пристанище убежище. Продуктите на България се товарят тук в големи количества.
Каварна не е нищо повече от руини, останали от войната, а пристанището ѝ е почти изоставено. Наблизо, на север, на върха на нос Калагрия има генуезка крепост. Малко над този нос се намира полуразрушен фар, чийто огън вече не се пали. Мангалия е опустошена, както и другите градове по крайбрежието, по време на кампанията от 1828 и 1829 г. Руснаците трупаха руини върху руини, сякаш искаха да унищожат всички центрове на население и съпротива. Трябва да мине половин век на спокойствие и просперитет, за да може това красиво и сега запустяло крайбрежие да възвърне предишното си богатство“. (Histoire de la guerre d’Orient illustrée par Janet-Lange, par A. H. Dufour. Paris, Gustave Barba, Libraire-Éditeur, 1856, p. 72-73).
*** Театръ нынешней войны. Черное море и его берега. В: Материалы для истории Крымской войны и обороны Севастополя. Сборникъ, издаваемый комитетомъ по устройству Севастопольскаго музея. Под редакциею Н. Дубровина. Выпускъ III. Санктпетербургъ, Типография департамента уделовъ, 1872, стр. 86-89.
