Гравюрата на Карл Хайн е публикувана в „Илюстрирте цайтунг“, Лайпциг. (Illustrirte Zeitung, № 1813, Leipzig, 30 März 1878, S. 252-253) [1]. Тя е неоцветена (черно-бяла) и има размери 51 х 27 см. Гравюрата илюстрира статията “Балчик на Черно море” (Baltschik am Schwarzen Meer); авторът на статията не е посочен.
Карл Хайн (Karl Heyn, 1834-1906) е художник на „Илюстрирте цайтунг“. За основа на своята гравюра той е използвал рисунката (акварела) “Baltschik” на Феликс Каниц (Felix Kanitz, 1829-1904) от 1872 г. [2] Към оригиналната рисунка на Феликс Каниц Карл Хайн е добавил руски пехотни и кавалерийски части, насочващи се към Балчик в края на януари 1878 г. [3]
„Балчик на Черно море
Пристанищният град Балчик на Черно море е едно от малкото места в империята на султана, което през последните десетилетия преживява решителен подем в търговията. Вероятно той е бил избран от древните елини за място на гръцка фактория поради благоприятното си местоположение, тъй като по източния бряг на Понта е имало много такива фактории. Въпреки това няма достоверна информация за това. През 1444 г. тогавашният доста важен град е завладян от злополучния унгарски крал Владислав. Хрониките съобщават, че много хиляди турци са прогонени в морето от християнската армия, която няколко седмици по-късно претърпява решително поражение при Варна. Балчик, пострадал тежко от руската окупация през 1829 г. До 1840 г. той се превръща в едно мизерно село. Когато турското правителство разрешава износа на зърно от българските пристанища, Балчик бързо се превръща в оживено пристанище, което изнася плодовете на своя хинтерланд с многобройни кораби за Константинопол, гръцките пристанища, Марсилия и Триест. Рейдът е по-безопасен и по-удобен от този във Варна, който обикновено се смята за най-добрия на брега между Босфора и устието на Дунав. Добри пътища свързват Балчик с Мангалия, Пазарджик и Варна. Освен зърно се изнасят и много плодове, особено череши и дюли, както и мед. Според все още непубликувани доклади на изследователя на Ориента Каниц градът има 800 турски, 400 татарски, 50 гръцки и 150 български жители, което прави общо около 1400 къщи с население от 7000-8000 души. От 72-те села в казата (околията) на Балчик само три са чисто християнски. Черкези и гагаузи, т. е. турскоговорящи гърци, живеят в многобройни колонии в околността, образувайки интересна етнографска особеност, която все още е малко позната. На хълмовете, доминиращи над града, се намират останките от полеви укрепления от 1828 и 1829 г., които са превъоръжени по време на настоящата кампания, но са евакуирани без бой в края на януари, когато руският корпус на Цимерман се приближава.
От 4 до 6 септември 1854 г. френско-английско-турската армия под командването на маршал Сен Арно отплава от Балчик и Варна на 250 кораба към Крим, където дебаркира на 14 септември.
Приложената илюстрация, направена от ориенталския пътешественик Ф. Каниц, показва град Балчик и околностите му. Носът на далечния хоризонт на илюстрацията е нос Емине, на 12 мили оттук, най-източният нос на Балканите“. (Illustrirte Zeitung, № 1813, Leipzig, 30 März 1878, S. 252-253).
Бележки:
1. Илюстрованото списание “Illustrirte Zeitung“ (Илюстрирте цайтунг) на немското издателство Johann Jakob Weber (Йохан Якоб Вебер) излиза (всяка седмица) в Лайпциг, Германия от 1843 до 1944 г.
2. Феликс Каниц, унгарски географ, археолог и етнограф, е специален кореспондент и художествен редактор на „Илюстрирте цайтунг“, Лайпциг. Оригиналните акварели на Феликс Каниц се съхраняват (от 1936 г.) в архива на Българската академия на науките в София.
3. 1-ва бригада на 1-ва Донска казашка дивизия, под командването на генерал-майор Николай Петрович Янов, влиза в Балчик на 19 (31) януари 1878 г. в 2 часа следобед. В състава на 1-ва бригада влизат: 15-и казашки полк, с командир полковник Арсений Никитич Голубинцев и 16-и казашки полк, с командир полковник Николай Александрович Слюсарев*. Това са и истинските освободители на Балчик.
* Донцы XIX века. Издательство „Новый Бизнес“, Ростов-на-Дону, 2003, стр. 81, 445.
В донесение (325) до командира на 1-ва Донска казашка дивизия генерал-адютант Иван Иванович Шамшев, генерал-майор Янов пише:
„325. Г.-м. Яновъ начальнику 1-й Донской каз. дивизии, 19 января 1878 г. № 7, г. Балчикъ.
Получено 20 января.
Въ г. Балчикъ прибылъ в 2 часа пополудни. По осмотре турецкихъ складовъ здесь найдено казеннаго ячменя около 1500 четв. и пшеницы около 150 четв. Собрать нужное число подводъ для перевозки этаго числа въ Базарджикъ положительно невозможно, такъ какъ много подводъ взято турками при их уходе из Балчика. Послано приказание по окрестнымъ селамъ выслать подводы, каторыя по мере прибытия будутъ нагружаться и отправляться въ Базарджикъ. Во всякомъ случае едва ли возможно будетъ собрать более 150 подводъ; поэтому является необходимость въ присылке интендантскаго транспорта, если возможно даже завтра, 20 января, чтобы не задерживать здесь отряда. У частныхъ лицъ, по опросе сведущихъ людей, едва ли возможно будетъ купить более 300 четв. ячменя и 25 бочекъ спирту; сена нетъ, а соломы хватитъ на мой отрядъ не более, как на сутки. Все бывшие запасы соломы и сена сождены турками.
Дорога отъ Базарджика до Балчика хотя и плохо шоссирована и частью разбита, но достаточно твердая, чтобы обозъ могъ двигаться свободно.
По собранным сведениямъ, переовые отряды турокъ расположены въ д. Капаклы, около 150 чел. На дороге из Балчика въ Варну и въ д. Аджемларъ, на дороге изъ Базарджика въ Варну, где теперь устраиваются и укрепления; въ Коварне находится около 20 заптиевъ, которые охраняютъ жителей от черкесъ; одинъ изъ нихъ сегодня вечеромъ задержанъ въ цепи и обезоруженъ.
Население Балчика состоитъ изъ болгаръ, татаръ и турокъ; несколько богатыхъ торговцевъ-грековъ. Повидимому, все живутъ въ согласии, и безпорядковъ ву городе не замечено, хотя и нетъ началства, но управляетъ уважаемый всеми жителями грекъ-торговец Кумьяно Янакий. Много жалуются на черкесъ, которые, разсыпавшись по окрестностнымъ селамъ партиями въ 4-6 чел., грабять и режуть кого попало; поэтому жители Балчика просятъ: не будетъ ли найдено возможнымъ назначить сюда отрядъ.
Г.-м Яновъ“.
В телеграма до военния министър в Санкт Петербург от 21 януари (2 февруари) 1878 г. командващия 14-и армейски корпус генерал-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман пише:
342. Телеграмма г.-л. Циммермана Военному Министру, 21 января 1878 г.
Отъ 12 ч. дня, из Базарджика въ С.-Петербургъ.
Доношу вашему превосходительству, что г.-м. Яновъ с казаками занялъ 19 января оставленный неприятелемъ Бальчикъ; тамъ найдено много ячменя. …
Базарджикъ, 21 января, полдень.
Г.-л Циммерманъ. (Сборникъ матерiаловъ по Русско-Турецкой войнѣ 1877–78 г.г. на Балканскомъ полуостровѣ. Выпускъ 78. Дѣйствiя войскъ, расположенныхъ въ Добруджѣ и на Нижнемъ Дунаѣ, съ 29 ноебря 1877 г. по 19 февраля 1878 г. Изданiе Военно-Исторической Комисiи Главнаго Управленiя Генеральнаго Штаба. С. – Петербургъ, „Русская Скоропечатня“, 1910, стр. 185, 193).