1. Балчик, пощенска картичка, 1920-1940 г.
2. Балчик, пощенска картичка, 1920-1940 г.
3. Балчик. Пощенска картичка, 1920-1940 г.
4. Балчик, 1920-1940 г.
5. Балчик – туркини пред една от градските чешми. Музей на фотографията, Букурещ.
6. Турска къща в Балчик. Музей на фотографията, Букурещ.
„Светлина“ (Илюстрация Светлина) е месечно илюстровано списание за наука, изкуство и индустрия.
Излиза в София от 1891 до 1934 г. От 1892 г. списанието е с редактор-издател Юрдан Михайлов. Печата се в книгопечатница Янко С. Ковачев. Списание „Светлина“ (Илюстрация Светлина) е библиографска рядкост и е трудно достъпно.
В брой 7-ми от 1898 г. списанието публикува статията на Тодор Иванов Мумджиев „Кратко описание на града Балчик“*. Описанието се отличава с енциклопедическа точност, с фактическа пълнота и има висока научна стойност. Тук представената извадка от статията е публикуван в: Извори за българската етнография, Том 2. Из българския следосвобожденски печат, 1878-1900. Съставители: Маргарита Василева, Юлияна Царева, Ваня Николова, Дария Василева, Лиляна Димитрова. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1999, с. 127-129).
„Кратко описание на града Балчик
…
Балчик, така да се каже, е сглобен от махали. Тия са толкова, колкото хълмове и хлътнатини има. Между тия са утвърдени цели пропасти, в които често пъти се случва да хлътват добитъци (случвало се е и деца да падат). Чрез едно дефиле градът рязко се дели на две големи махали: западна, която е и по-голяма, и източна Татарска махала, населена изключително с татаре. Покрай дефилето проляга шосе, което свързва Добрич и балчишката скеле.
Ако се погледне откъм морето, само половината част от града се вижда. Цялата Гемиджи махала се затуля от „училищния баир“, та ни една къща не се вижда; също не се виждат и къщите, които са скрити в хлътнатините. Шосето единствената улица, а всички други са кози пътеки (сега се отварят две нови улици), които свързват една къща с друга, или една махала с друга. …
Баирните хълмове се снишават към морето южно, та от това и всяка къща е обърната с лицето си право на юг, а северният им край стои скрит в баира. Ето защо ни една къща няма с прозорци, обърнати към север; това много пречи на добрата вентилация, та поради това в някои къщи дори и на третий етаж стаите добре не се проветряват и са влажни. Няма къща, ако и с изба, на която поне долният етаж да не е скрит в под земята. Тая ще е причината, дето повечето къщи са влажни и са добро гнездо за охтиката и скрохулите две болести, които тъй много върлуват тук, разбира се, най-много между по-бедните, които се тъпчат по 7-8 души в една стая. Тукашните жители тъй равнодушно се отнасят към първата болест, тъй са ѝ свикнали, че не я наричат със същинското ѝ име, наричат я севда. Особено пък домашните на заразения никога не признават, че болният им страда от такава болест именно. …
Тук не можете намери нито педя хоризонтално място-равнище. Ако искате да си построите къща, най-напред е нужно да се погрижете да се издълбае, да се изсече в баира такава голяма дупка, каквато е потребна, за да се събере къщата ви. Еднаж приготвена дупката – гробът на къщата ви, зидарите започват своята работа. За двор и дума не става; такъв може би ще има, но след време, когато от година на година, на стопанина му стигне от ръка да изсече и разкопае околния баир.
…
Освен Ак-бунарския извор (намира се на около 2 км на запад от града), който лежи много ниско от града, та не е възможно да се вземе водата му в градските чешми (такива има само 12-15 в целия град), друг няма. Когато вали дъжд, водата се просмуква и образува подземни локвички, които са единствените резервоари на чешмите. Случи ли се суша, чешмите едва цъцрят и тогава стават хубави битки по чешмите за една капка вода. Само една чешма има, която никога не престава да тече.
…
Населението е доста пъстро: българи, гагаузи, гърци, татари, цигани, турци и лазове (тия последните, мохамеданите, са болшинството).
Гагаузите са християни (какъв народ са гагаузите – чети бележките на Иречека в кн. 32 и 33 на „ Период[ическо] списание), които говорят на турски език. Тук турският език се говори и на улицата, и в училището, и в черквата, па даже и в съдилището. Задачата на един български учител тук е много по-мъчна от ония на един негов колега от вътрешността на България. Тук учителя има двойна работа и със самите ученици, които напълно му неразбират от езика. Той не може тъй бързо да води обучението, защото едновременно или предварително на своите ученици гагаузчета (а тия са болшинство) трябва да изяснява значението на всяка дума отделно, особено пък на учениците от отделенията. Даже и учениците от III клас не можат да се отвикнат, когато говорят или пишат, да не употребяват мъжки вместо женски род.
За тукашния край забавачниците са, които най-много способствуват за разпространението на българската реч; но поради нямане на средства, тая година общината ги закри, а пък правителството не иде на помощ. Навярна такава не е искана. С даване преднина на българщината и българската реч, друго по-легално и рационално средство за този край няма, освен пак това: да се откриват забавачници и училища.
Всичките народности си имат по едно основно училище и по една черква, а джамиите са четири. Гагаузите не съставляват отделна община; те нямат отделно училище, та всички които не се гърчеят (а такива са само няколко фамилии) изпращат децата си в българско училище. Българите имат две черкви (едната сега се гради). В тия се черкуват и гагаузите, а училищата са: едно основно (в четири отделни помещения, от които само едно е ново); с 5 учители и 3 учителки и 205 ученика и 173 ученички. Окръжно, трикласно, помещава се в горния етаж на новото училище, с 4 учители и 81 ученика и трикласно девическо с 2 (! ?) учителки и 40 ученички.
На добрата инициатива на българската интелигенция дължат съществуването си: „Кирило-Методиевската библиотека“, учителското, македонското и женското благотворителни дружества.
Градът върти търговията главно с жита. Тук е скелето на житата на голямата Добруджа и Дели-Ормана. Всяка година дохождат по 10-20 парахода, за да товарят жито, агнета, мед и др. Второ занятие на жителите е риболовството (лови се: чирузи, камбала, карагьоз и хамсия), а на трето място стои лозарството. Може да се каже, че в цяла България нигде другаде няма толкова видове и хубаво грозде за ядене, колкото тук, но за вино не е сгодно, защото повечето му сортове са бели грозда.
Има едно търговско акционерно дружество „Съединение“ с 200 000 лв. основен капитал, който само вътре в 3 години се е удвоил на 400 000 лв. Житната търговия тук немалко е способствувала да могат се въздигна по-способните и събудени търговци в търговци-капиталисти едва ли не в милионери. Измежду българите търговци може да се посочи само на един Н. Хр . Ючормански (а може би тоя е и най-големия капиталист между другите). При сегашния строй на обществата милионерите не са рядкост, но утешително е, че поне в тоя град милионер не е някой грък, евреин, или арменец. …Тук немалко е развито между дребните търговци и безбожното лихварство, с което се занимават даже и разсилните.
Всичко, което се консумира, тук е необикновено по-скъпо от другаде в България; това трябва да се отдаде на обстоятелството, че търговците си набавят стоката не направо, а чрез Варна. Само марсилските керемиди сравнително са най-евтини (види се, защото идат от толкова далече!). Всички нови къщи са покрити с такива. Тия, със своята рязка червенина, много красят външния изглед на града.
Тоя град много лесно и евтино ще може да се канализира; ще се разхубави и ще стане българската Генуа за нашата Добруджа, и то в едно близко бъдеще (разбира се, че едни разумни градски съветници могат да намерят нужните за това средства), но ако се построи железница между Добрич и с. Девня, житото ще почне да се продава по станциите и в такъв случай Балчик ще си остане не в сегашното, даже и в по-незавидно положение.
Числото на жителите през [18]93 г. било 5137; оттогава насам значително се е увеличило от приселеници котленци.
Старите названия на Балчик са биле: Карбана и Дионисополис. Сегашното му название според Иречека е останало оттогава, когато българския воевода Балик тук през 1346 г. имал своята резиденция. Турците го обясняват да е произлязло от думите Балчик – риба или бал – мед, понеже тук немалко риба се лови и много мед се изважда за продан в Цариград.
Тоя град има два големи недостатъка: първо, че почвата му навред (освен в горната част на града) е ровкава глина, която лесно се размеква от дъждовната вода, та като просмуква в основите на къщите, тия се вдават, спадат надолу и често пъти цели къщи се изгубват до половината в земята, или пък най-безобразно се изкривяват; второ, че градът няма накъде да се разширява. …
Първият недостатък ще се отстрани, щом като почнат да се строят къщи край водениците и около Ак-бунар, дето почвата е здрава и градът полека-лека ще се измести на равнище и край сладките води, а скелето пак ще си е скеле – а с това нищо няма да се попречи на търговията.
Поради втория недостатък сега градът се състои от къщи и къщи: няма възможност да се прекарат улици; а и да може, ще са много тесни. Единствената улица, освен „козите пътеки“, е казаното шосе, което е широко всичко на всичко 8 метра. … Едно място по тази улица, и то в сред градът, поради това, че тая улица е много стръмна и по нея работи силен вятър, се нарича Селям алмаз (не зима поздрав). Това място държи 30-40 метра, но ако ти се случи зимно време да го възлизаш, би те задушил студеният вятър, който тече като през хуния, понеже и от двете страни има здания и висок баир. Товарените кола, които отиват за скелето, щом доближат до това място, на едно от задните колелета поставят „кучки“, та тъй се свличат чак до скелето. Иначе рискуват да не бъдат одържани по нанадолното от добитъка и да се бухнат в някой дукян.
Ако градът Балчик беше малко повече разхубавен, ако беше що-годе залесена неговата околност, или ако имаше поне една уредена градина в някое от прекрасните му лозя, които толкова много се славят със стотините видове хубаво грозде и се намират в една от най-хубавите околности на града, именно около Ак-бунар (извор с чиста вода за пиене, която тук движи повече от 20 камъка воденични), то през цялото лято щеше да има посетители и гости на морските бани.
В местността на Ак-бунар на 11 май по случай празника на св. Кирил и Методи става „сбор“, който се посещава и от жителите на близките села и в скоро време може да вземе характер на панаир“. (Т. Ив. Мумджиев // Светлина, 8, 1898, № 7, с. 13-14 ; Извори за българската етнография, Том 2. Из българския следосвобожденски печат, 1878-1900. Съставители: Маргарита Василева, Юлияна Царева, Ваня Николова, Дария Василева, Лиляна Димитрова. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1999, с. 127-129).
* През 1898 г. Тодор Иванов Мумджиев (1863-1940) е директор на третокласното училище в Балчик.
** Никола (Николаки) Христов Ючормански – едър чифликчия и търговец на жита.