Балчик, 30-те години на 20-и век.
През август 1913 г. френския вицеконсул в Кюстенджа Жан Депрео дьо Сен-Совьор (Jean Félix Charles Despréaux de Saint-Sauveur)* прави екскурзия до Нова Добруджа. Румънската „Нова Добруджа“ е българската Южна Добруджа, окупирана от Кралство Румъния след Букурещкия мирен договор от 28 юли (10 август) 1913 г. Той пътува с румънския параход „Император Траян“ (Imperatul Trajan) от Кюстенджа до Балчик, и оттам с кола до Добрич и Силистра. Описанието на Балчик на Жан Депрео дьо Сен-Совьор има висока научна стойност. То е публикувано в: Bulletin de la Société de Géographie Commerciale de Paris, Tome XXXVI, Paris, Au siége de la Société, 1914, p. 45-51. Тук представената извадка, в превод на български, е публикувана в: Извори за историята на град Балчик (1878 – 1941 г.). Съставители: Проф. д.и.н. Петър Тодоров, доц. д-р Косьо Пенчиков, Варна, „Славена“, 2003, с. 77-79**.
„Един излет в Нова Добруджа
Кюстенджа, август 1913 г.
„Император Траян“ (Imperatul Trajan)*** – елегантен пощенски параход, съвършено бял, с две витла, построен във Франция и принадлежащ на румънската морска служба, трябваше да ни заведе в Балчик.
В 8 часа̀ сутринта дигаме котва и следваме брега по цялото му продължение, по възможност най-близко, за да виждаме най-хубаво всичките му подробности.
…
Скоро след това минахме старата граница на Добруджа и като заобиколихме носа Калиакра със своя фар от хубав бял камък, забелязваме вече дълбокия и грациозно изрязан залив, в който са разположени Каварна и малко по-далеч – Балчик. „Император Траян“ минава доста близо до брега, за да ни позволи да видим хубаво кокетното малко пристанище и банка (plage) на Каварна със своите жилища, житни складове, разположени на завет от северните ветрове в полите на стръмния бряг, който се издига отвесно над града. Каварна изнася годишно от 30 – 40 хиляди тона храни; нейните воденици могат да смелят 2000 вагона жито. Параходът продължава да завива надясно, за да стигне в дъното на залива, гдето дюните са зелени; там е Балчик, в този цирк от високи варовити хълмове, по склоновете на които е прилепен един малък град със своите къщички, градини, прашни пътища, цял разпръснат, поддържан от ред тераси, разположени една над друга. Това е живописното село Балчик със своя порт, дървена скеля, складове, голяма механическа мелница и флотилия мауни, предназнзчени за товарене на храните. Самото товарене става в залива, защото плиткостта край бреговете не позволява на параходите да се доближат до сушата.
Хвърляме котва и напущаме парахода.
Балчик ще да е, според старата история, Dionisopolis, селище, образувано от първите гръцки преселници, посветено на бога Бакхуса, което би обяснило многото лозя на това място. Балчишките вина минават за много добри, но мен ми се струва, че тяхната известност е малко преувеличена. Истина е обаче, че стръмните и каменисти брегове около Балчик, разположени на юг и запазени от ужасните северни ветрове на Черното море, ще се подават много добре на тази култура, която би могла да се подобри още с въвеждане на модерни способи за отглеждането ѝ. Тези последните не са още познати тук.
Балчик брои едно население от 6000 – 6500 души****, съставено в по-голямата си част от турци, татари, гърци и арменци; българите са много малко. Главната улица, която отива от пристанището до върха на хълма, със своите магазини, гостилници, каменни къщи, складове за храни, ви прави впечатление на едно богато, деятелно и работно село. Неговата главна търговия се състои в износа на зърнени храни, брашна, сухи зеленчуци (а именно фасул и грах, много търсени в Марсилия, които нашите параходи, услужващи пристанищата на Черното море, биха могли много износно сами да идват да вземат от Балчик), вълна, кожи, лой и мед. Износът на това пристанище, което е 50 – 60 хиляди тона годишно, представлява 10 – 11 милиона лева и би могъл лесно да се утрои, ако параходите можеха да се доближават до кея. Администрацията ще се занимае с този въпрос, който съставлява част от общия проект за организацията и туряне в експлоатация на новоанексираните земи. За пристанището в Балчик би било достатъчно да се удълбочи сегашното заливче с 3 – 4 метра в едно пространство от 200 – 300 метра, за да могат и най-големите параходи да идват и се товарят на кея, без да се смята, че благодарение високите хълмове, които го заобикалят, Балчик би могъл да стане една важна операционна база за румънския военен долар. Най-сетне, за да насочи към това пристанище всичките произведения на четириъгълника, държавата ще построи една железопътна линия от Тутракан до Балчик. Тази линия би могла много лесно да конкурира Русе – Варненската, която имаше досега като годишен трафик 13 хиляди вагона, т. е. 1/5 от общия износ на цяла България само през Варненското пристанище и постройката ѝ ще струва по-евтино от тая на българската линия, защото нейното трасе е с 50 километра по-късо от първата. Един друг довод, не по-малко важен от първия чисто стратегически, говори в полза на постройката на тази линия; и наистина мен ми се струва, че за сигурността на новите владения, е необходимо, щото те да бъдат отбранявани по целия си фронт от една железопътна мрежа, успоредна на българската.
Тук, както и в Мангалия, не след дълго ще има много работи да се направят, работи, които биха могли да бъдат използвани от чуждата индустрия и капитали, при условие обаче, че те няма да бъдат нито свенливи, нито много взискателни.
Засега администрацията ще се старае да даде на новото си пристанище в Черно море всичкия икономически подтик, който то допуска и със средствата, с които разполага. По липса на параходи, румънската морска служба ще се задоволи да прави 3 курса седмично от Кюстенджа до Балчик. Един път в неделята този курс ще бъде продължен до Цариград.
Що се отнася до мен, аз лично се поздравявам, задето сполучих да реша нашите дружества Messageries Maritimes и Fraistinet да услужват редовно, всяко едно от тях, нашия порт един път в месеца още от тази есен. Аз съм убеден, че нашите параходи лесно ще намерят товар за Марсилия и Cette, щом като започне в двата румънски порта износа на храни.
…
Разстоянието Балчик – Добрич е 36 километра, решаваме да го минем с малка бързина, защото и самият път е на места лош и стръмен. Пейзажът е несъмнено живописен; очите ни приятно се спират върху хубавите лозя и ниви с жито и царевица. Големите стада добитък, хубавата черна земя, грамадните купи нова слама, показват голямото богатство на страната и това хубаво впечатление все повече расте, като наближаваме Добрич. Липсата на реки ни учудва доста, но вода все пак има – тя е подземна. Благодарение на своята работливост човекът е смогнал да поправи природата, като е изкопал кладенци в изобилие. Водата, която вадят от тях с много примитивни способи, е достатъчна за нуждите на земята: освен жито, царевица, овес, ръж и пр. селянинът обработва и много хубави зеленчуци“. (J. de Saint Sauveur. Une excursion en Nouvelle Dobroudja. // Bulletin de la Société de Géographie Commerciale de Paris, Tome XXXVI, Paris, Au siége de la Société, 1914, p. 45-51).
Vaporul Împăratul Traian.
* M. de Saint-Sauveur, vice-consul 1re classe á Constantza. (Journal officiel de la République française, № 37, Vendredi, 7 Février 1913, p. 2; Bulletin des lois de la République franc̜aise, Tome XXI, Paris, Imprimerie nationale, MDCCCXX (1920), p. 107.
** В предговора на книгата „Извори за историята на град Балчик (1878 – 1941 г.). Съставители: Проф. д.и.н. Петър Тодоров, доц. д-р Косьо Пенчиков, Варна, „Славена“, 2003“ авторите пишат: „В този хронологически раздел е включено и едно описание на гр. Балчик, направено от френския консул в Кюстенджа през 1913 г., което също чрез сборника става известно за първи път на читателите“. Описанието на Жан Депрео дьо Сен-Совьор (Jean Félix Charles Despréaux de Saint-Sauveur) е публикувано през 1914 г. в: Bulletin de la Société de Géographie Commerciale de Paris, Tome XXXVI, Paris, Au siége de la Société, 1914, p. 45-51.
*** Пътническия параход „Император Траян“ (Împăratul Traian) е построен през 1906 г. в корабостроителницата “Chantiers et Ateliers de la Loire” в Сен Назер, Франция.
**** Според преброяването на населението на 31 декември 1910 г. Балчик има 6 616 жители, от които: българи – 3 297, турци – 1 842, татари – 628, гагаузи – 63, гърци – 145, евреи – 60, цигани – 298, други разни и непоказани – 283. (Списък на населените места в Царство България от Освобождението (1879) до 1910 година (Сравнителен историко-етнографски преглед). София, Държавна печатница, 1921, с. 25)