Уникална международна мрежа за наблюдение на Черно море ще бъде създадена с изпълнението на новия проект EfxINNOs по програма на Европейската комисия, в който е и научен колектив от Технически университет – Варна. Това съобщи пред Maritime.bg проф., д-р Тодор Ганчев, ръководител на Лабораторията по изкуствен интелект към университета.
Екипът, участвал в подготовката на проекта, включва доц. Галина Илиева, доц. Ангел Маринов, д-р Ивалена Георгиева и кап. Андрей Станев от БМФ.
Вторият български партньор е Асоциацията на българските черноморски общини (АБЧО). Чуждестранните партньори са от Националния институт за морски изследвания и развитие (Румъния), Държавния университет “Илия” (Грузия), Истанбулския университет (Турция), а координацията и ръководството на проекта ще се осъществява от Тракийския университет “Демокрит” (Гърция).
Финансирането, е в размер на 1,6 млн. евро. От тази сума за Варна, тоест за двата български партньора, са предвидени 410 000 евро, което е приблизително 800 000 лв.
– Очакваме през месец май или в началото на юни да започнем работа по този мащабен проект. От ЕК ни информираха, че EfxINNOs ще бъде финансиран и сега предстои да бъде сключен договора с Комисията, след което ще започне работата по дейностите, обясни проф. Ганчев. Те ще се изпълняват от голям мултидисциплинарен екип, тъй като се изисква широк набор от компетентности. Това, което предстои да направим по проекта е обследване на морското дъно по цялото Черноморие и да сравним с процесите в Северно Егейско море.
Началният етап ще обхване района около Варна, като идеята е да се оцени равнището на замърсяването на морската вода в придънните слоеве и да се изследва състоянието на дънните растителни и животински видове, които са в основата на хранителната верига на различни видове риби и птици.
Ще бъдат направени химически анализи, ще се обследва дъното, за да се види как го променя човешката дейност. Това ще стане с помощта на подводни дронове, които ще получим по проекта, като специално ТУ – Варна ще придобие дрон с автономен режим. И по зададена програма ще може да обхожда определени райони на морето, за да събира информация. Той ще бъде снабден с камера и с хидрофони, за да записва звуковата картина, да измерва шумовото замърсяване. С камерата ще се заснема всичко, което се намират по дъното, хабитатите на живите организми, археологически находки и други, свързани с човешката дейност, като, например, потънали плавателни съдове и т.н.
Замисълът на проекта EfxINNOs е ние, общо шест партньори от пет държави, да създадем международна мрежа за наблюдение на екосистемата на Черно море, продължи проф. Ганчев.
Става дума за наблюдение на екологичната обстановка, в което всеки от партньорите ще допринася за събирането на различни типове данни. Това ще става с използването на високотехнологични буйове, с подводни дронове, които са автономни, или с дистанционно управлявани подводни камери, които се управляват по кабел.
С помощта на тази международна мрежа ще става повсеместно събиране на данни за екологичната обстановка, за състоянието на морето. Като целта ни е от тях да се направят модели с помощта на изкуствения интелект, с използването на методите за машинно обучение, които да показват как човешките дейности променят морската средата, хабитатите на живите организми.
Идеята за тези модели е с тях да се определят границите или по точно правилата, по които да се експлоатира морските ресурси, така че от една страна хората да могат да ги използват оптимално, от друга страна да не се нарушава сериозно морското дъно, биоразнообразието му. И от трета страна все пак да се радваме на море, което е жизнено и предоставя много възможности за спорт, развлечения и за бизнес. Синята икономика всъщност тепърва предстои да расте и за морски град като Варно това е големият потенциал, който все още не сме използвали напълно, подчерта проф. Ганчев.
По думите на ученият, дългосрочното партньорство в международната мрежа за наблюдение на дънните екосистеми в Черно море ще даде възможност за широкомащабно събиране на данни в акваторията на петте държави, което ще позволи създаването на представителни статистически модели. Тези модели ще служат, за да подготвим препоръки за добри практики, за да могат всички заинтересовани страни, които експлоатират морето, да го правят възможно по-информирано, черпейки от ресурсите без да му вредят значително.
Това партньорство освен в събирането на данни, освен в методите на изкуствения интелект, освен в създаването на цифров двойник на морето, ще се изрази и в организирането на множество събития, обучения, насочени към младите хора, към широката общност на крайморските градове по цялото Черноморие, каза още проф. Ганчев.
Ще участваме и в научни конференции за разпространяване на тези знания. Включваме голям брой събития за обучение, за разпространение на резултатите от проекта, защо най-важното е да поддържаме Черно море в добро екологично състояние. То е част от екосистемата на няколко държави и ако заедно го опазваме ще имаме по-добро качество на живот, ще имаме повече възможности за бизнеса, Никой не иска замърсено, отровено море, превърнато в бунище.
Нещата са много обнадеждаващи, защото партньорство от подобен мащаб, посветен на такава тематика с използването на най-модерните технологии, досега не е правено. Имало е проекти, по които с помощта на кораб се обхождат някои от районите в морето, вземани са проби. Това са епизодични събития, които се случват сега, после догодина и т.н., те измерват моментното състояние. Докато ние създаваме мрежа за наблюдение на морето, която ще функционира, ако не непрекъснато, то в голям обхват от време и то в регулярен порядък. Тя ще функционира на ежедневна база, информацията, която събираме регулярно ще постъпва от буйовете, дроновете. Ще можем моделите, които правим с изкуствения интелект, непрекъснато да ги актуализираме и подобряваме, за да има наистина рационално използване на ресурсите. И ако бъдат следвани тези препоръки и добри практики, това ще е от полза за всички.
Що се отнася до предвидените над 800 000 лв. по проекта, за да няма никакви съмнения, каквито обикновено се носят в публичното пространство за „харчене на едни пари“, проф. Ганчев заяви, че в голямата си част от тази сума е предназначена за закупуване на оборудване, материали, за провеждане на химическите анализи на водата.
Друга голяма част от средствата са за организиране на събитията за даване на широка публичност на резултатите. И минимална част (около 10%) от тях ще останат за заплащане труда на екипа от експерти, който ще работи по проекта. В случая истински важното е друго: проектът, с който се заемаме, дава реален шанс да се направи още една стъпка към опазване и съхраняване на екосистемата на нашето море и го правим с желанието да дадем нашия принос за развитието на синята икономика, добави накрая проф. Ганчев.