Изглед към българския град Балчик на Черно море. По скица на ориенталския пътешественик Ф. Каниц, нарисувана от Карл Хайн. (Ansicht der bulgarischen Stadt Baltschik am Schwarzen Meer. Nach einer Skizze des Orientreisenden F. Kanitz dezeichnet von Karl Heyn. () [1].
Porto di Balgik sul Mar Nero. L’Illustrazione Italiana, Anno IV, N. 34, 26 Agosto 1877.
На 15 (27) януари 1878 г. руските войски от 14-ти армейски корпус, под командването на генерал-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман, превземат Хаджиоглу Пазарджик (Добрич). Египетските войски (и башибозук), под командването на Решид паша, се оттеглят към Варна и пътя на руските войски към Приморска Добруджа – Балчик и Каварна е открит.
На 19 (31) януари 1878 г. в 2 чáса следобед 3 сотни от 15-и Донски казашки полк, с командир полковник Арсений Никитич Голубинцев, 2 сотни от 16-и Донски казашки полк, с командир полковник Николай Александрович Слюсарев, и 2 оръдия от 11-та Донска конна батарея, водени от командира на 1-ва бригада на 1-ва Донска казашка дивизия [3] генерал-майор Николай Петрович Янов освобождават Балчик, напуснат от турските войски и башибозук.
Няма тържествено посрещане от населението с хляб и сол [2]. Руският отряд има заповед да извърши реквизиция на зърнени храни и фуражи – ечемик, сено и слама. На следващия ден – 20 януари (1 февруари) 1878 г. в 8 чáса сутринта в Балчик пристига и 69-ти Рязански пехотен полк, с командир полковник Александър Николаевич Шулгин, и водения от него керван от волски коли и каруци. Задачата на полка е да натовари и пренесе в Базарджик (Хаджиоглу Пазарджик) откритите в турските държавни складове в Балчик зърнени храни – ечемик и пшеница. От Балчик руснаците изнасят както зърнените храни, открити в турските складове, така и изкупуват ечемика за посев на местните жители.
Генерал-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман, командир на 14-и армейски корпус.
Генерал-адютант Иван Иванович Шамшев, командир на 1-ва Донска казашка дивизия.
Тук представяме запазената кореспонденция (заповеди и донесения) между командира на 14-и армейски корпус действащ в Добруджа – генерал-лейтенант Цимерман с командира на 1-ва Донска казашка дивизия генерал-адютант Иван Иванович Шамшев и командира на 1-ва бригада на 1-ва Донска казашка дивизия генерал-майор Николай Петрович Янов от началото на 1878 г. Тя е ценен източник за историята на Балчик в първите дни след освобождението.
Кореспонденцията е публикувана в: Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877–78 г.г. на Балканском полуострове. Выпуск 78. Действия войск, расположенных в Добрудже и на Нижнем Дунае, с 29 ноебря 1877 г. по 19 февраля 1878 г. Издание Военно-Исторической Комисии Главнаго Управления Генеральнаго Штаба. С.-Петербург, „Русская Скоропечатня“, 1910; Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877–78 г.г. на Балканском полуострове. Выпуск 79. Дневники частей XIV арм. корпуса. Издание Военно-Исторической Комисии Главнаго Управления Генеральнаго Штаба. С.- Петербург, Типография Альтшулера, 1910). Сборниците (в 97 тома) са библиографска рядкост и трудно достъпни.
Щабквартирата на 14-и армейски корпус в Хаджиоглу Пазарджик, 18 август 1878 г. М. П. Ревенский. В память Восточной войны. Альбом военно-походной светописи (1878).
„318. От началника на 1-ва Донска казашка дивизия до командира на 1-ва бригада на същата дивизия, 18 януари 1878 г., № 119.
„Командирът на корпуса заповяда Ваше Превъзходителство да бъде изпратен в Балчик за реквизиция. За тази цел трябва да заминете утре, 19 януари, с 3 сотни от 15-и полк, с 2 сотни от 16-и полк и две оръдия от 11-а донска батарея. Тръгването от село Алъч кьой** е определено в 8 ча̀са сутринта, за да пристигнете в Балчик по светло на 20 януари, да претърсите града и всичко, което бъде намерено – зърно от всякакъв вид и алкохол, да донесете в Базарджик на 21 януари. В помощ на Ваше превъзходителство е назначен офицера от генералния щаб капитан Соколовски. За докарването на всичко намерено се разрешава да се вземат в града всичките коли на жителите, като им се съобщи, че ще получат парично възнаграждение. За това са уведомени командирите на 15-и и 16-и полкове и командирът на 11-а батарея.
Генерал-адютан Шамшев“. (Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877–78 г.г. на Балканском полуострове. Выпуск 78. Действия войск, расположенных в Добрудже и на Нижнем Дунае, с 29 ноебря 1877 г. по 19 февраля 1878 г. Издание Военно-Исторической Комисии Главнаго Управления Генеральнаго Штаба. С.-Петербург, „Русская Скоропечатня“, 1910, стр. 182).
* Генерал-адютант Иван Иванович Шамшев.
** Алъч кьой – днес село Плачидол.
В донесението си до командира на 1-ва Донска казашка дивизия генерал-адютант Шамшев, командирът на 1-ва бригада на 1-ва Донска казашка дивизия генерал-майор Янов пише:
Генерал-майор Николай Петрович Янов – командир на 1-ва бригада на 1-ва Донска казашка дивизия.
„325. Генерал-майор Янов до началника на 1-ва Донска казашка дивизия, 19 януари 1878 г. № 7, град Балчик.
Получено на 20 януари.
„Пристигнах в Балчик в 2 часа следобед. При проверката на турските складове бяха открити около 1500 четверть(и)* ечемик и около 150 четверть(и) пшеница. Да се съберат необходимия брой коли, за да се пренесе това количество до Базарджик е невъзможно, тъй като много коли са били взети от турците при напускането на Балчик. Изпратена е заповед до съседните села да изпратят коли, които ще бъдат натоварени когато пристигнат, и изпратени в Базарджик. Във всеки случай едва ли е възможно да се съберат повече от 150 коли; затова е необходимо да се изпрати интендантски транспорт, по възможност още утре, 20 януари, за да не се забави отрядът тук. Според допитване сред знаещи хора, едва ли е възможно да се купят повече от 300 четверть(и) ечемик и 25 бъчви спирт от частни лица; сено няма, а сламата е достатъчна за моя отряд за не повече от един ден. Всички запаси от слама и сено са изгорени от турците.
Пътят от Базарджик до Балчик, макар и лошо настлан и отчасти разбит, е достатъчно твърд, за да може конвоят да се движи свободно.
Според събраните сведения предните отряди на турците се намират в с. Капакли**, около 150 души, на пътя от Балчик за Варна и в с. Аджемлар***, на пътя от Базарджик за Варна, където сега се правят укрепления; в Коварна има около 20 заптиета, които пазят жителите от черкези; един от тях тази вечер беше задържан, обезоръжен и окован.
Населението на Балчик се състои от българи, татари и турци, както и от няколко богати гръцки търговци. Очевидно всички живеят в съгласие и в града няма безредици, въпреки че няма началство, а се управлява от гръцкия търговец Кумиано Янаки****, уважаван от всички жители. Те се оплакват много от черкезите, които, разпръснати в съседните села на групи от по 4-6 души, ограбват и колят всекиго; затова жителите на Балчик питат дали би било възможно тук да се назначи отряд.
Генерал-майор Янов“. (Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877–78 г.г. на Балканском полуострове. Выпуск 78, цит. съч., стр. 185).
* „Четверть“ – стара руска мярка за обем, равна на 209,9 л.
** Капаклии – днес село Климентово.
*** Аджемлер – днес град Аксаково.
**** Йоанис Комианос.
„354. Старши адютант на щаба на XIV армейски корпус до командира на 1-ва бригада от 1-ва Донска казашка дивизия, 23 януари 1878 г., № 206.
… Командирът на корпуса заповядва на Ваше Превъзходителство и на 3 стотни да останете в Балчик, а 2 стотни да изпратите незабавно на запад от Коварна. Същевременно командирът на корпуса ви моли да го информирате дали е възможно там да се разположи още един казашки полк, за да се осигури по-добър фураж, и следователно да съберете информация къде има повече фураж и в коя точка би било по-удобно да се разположи казашкият полк. Командирът на корпуса също така ви моли да изпращате по-често доклади. Рязанският полк трябва да се върне в Базарджик. Какви части ще бъдат разположени в Балчик и какви в Коварна, докладвайте незабавно. (От чернова, без подпис. Подписано от щабскапитан Клаус). (Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877–78 г.г. на Балканском полуострове. Выпуск 78, цит. съч., стр. 196-197).
„476. Командир на 1-ва бригада на 1-ва Донска казашка дивизия до командира на същата дивизия, 3 февруари 1878 г., № 67, град Балчик.
Получено на 4 февруари.
„При пристигането ми за първи път в Балчик на 19 януари намерих в него пълно безначалие. След като нашите войски превзеха Базарджик, турските власти избягаха във Варна, като оставиха Балчик на произвола на жителите. При такъв безпорядък отрядът срещна крайно затруднение в изхранването на конете с фураж. Но ползуващият се тук с голямо уважение от населението от всички вероизповедания гръцки търговец Йоанис Комианос, водещ търговия с Константинопол [Цариград], Варна, Балчик, Кюстенджа, Тулча и Одеса, взе в тази работа най-енергично участие.
Той уговори жителите на града да изберат в конака членове от всички народности, живеещи в града. Уговори онези от жителите, които имат ечемик само за посев, да го отстъпят срещу заплащане на отряда, като се задължи на свой риск да достави ечемик за посев от Одеса.
Избран от общността за член на конака, той прибягна до твърде драстични мерки за запазване на реда и спокойствието. В много случаи той не само проверяваше изпратените от градското управление патрули (освен казашките патрули), но и сам участвуваше в първите обходи. И досега неговата постоянна енергична дейност допринася много за възможно благоприятните условия на отряда в Балчик и Коварна, където Комианос има най-ревностен и полезен помощник в лицето на Саид бей. С грижите на Йоанис Комианос разорената християнска църква в Каварна е отново възстановена и в нея се служи.
За тази действително полезна дейност на гръцкия търговец Йоанис Комианос, както за нашите войски, така и за успокояването на жителите, считам за дълг на справедливост да помоля Ваше Превъзходителство да отправи молба към командира на корпуса за награждаването му с орден, а ако намерите за възможно, също и Саид бей с медал на шия.
Генерал-майор Янов“. (Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877–78 г.г. на Балканском полуострове. Выпуск 78, цит. съч., стр. 258-259).
Сведения за квартируването в Балчик на 16-и Донски казашки полк, под командването на полковник Николай Александрович Слюсарев, се съдържат в дневника на полка.
Дневник на военните действия на 16-и Донски казашки полк през 1877-1878 година
„След като прекара нощта в Базарджик, на 16 януари полкът с 11-а батарея се премести в малкото село Суючук* за поддържане на караулна служба, където преди новината за примирието полкът беше зает с разузнавателни и експедиционни задачи. Така на 19 януари 3-та и 5-та сотня с две оръдия от 11-а батарея се отправиха към село Алъч кьой** и Балчик, а оттам на 23 януари пристигнаха в полка“.
* Суютчук – днес село Рилци.
** Алъч кьой – днес село Плачидол.
… на 24 януари полкът, изоставяйки всички военни предпазни мерки, с бойния си другар 11-та батарея, се премества на квартири в приморския град Балчик, където отпочива. От Балчик на 11 февруари полкът се придвижва към град Коварна, а оттам, на 27 февруари, по стария път, към град Черна вода, където пристига на 2 март … (Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877–78 г.г. на Балканском полуострове. Выпуск 79. Дневники частей XIV арм. корпуса. Издание Военно-Исторической Комисии Главнаго Управления Генеральнаго Штаба. С.- Петербург, Типография Альтшулера, 1910, стр. 182).
Сведения за Балчик от първите дни след освобождението се съдържат и в дневника на 69-ти Рязански пехотен полк, с командир полковник Александър Николаевич Шулгин.
Исторически очерк за участието на 69-ти пехотен Рязански полк във войната с Турция през 1877-1878 година
„… В 2 часа следобед на 19 януари командирът на корпуса лично заповяда на командира на Рязанския полк да отиде в Балчик с полка, една батарея и всички налични коли от обоза на корпуса, за да завземе и донесе оттам запаси от турски зърнени храни. Голяма част от колите и конете бяха изпратени в Чаир-орман [Полковник Минково], за да донесат провизии и зърнен фураж от склада на интендантството и да купят сено и слама в околността. По тази причина 3-ти батальон на Рязанския полк беше оставен в Базарджик до следващия ден, за да може да докара останалите коли до Балчик. Батареята също трябваше да изчака до 5 часа вечерта, така че отрядът тръгна в 6 часа в тъмнина, силен вятър, гъст сняг и като цяло много лошо време. Много лошият път* принуди хората да отидат встрани, а там трънливите храсти на дерето и лепкавата земя ги изтласкваха на пътя. Нямаше къде да се направи почивка и затова, когато след шест часа непрекъснато движение, в 11 ½ часа през нощта, колоната стигна до едно село, полк. Шулгин реши да си почине три часа, за да може на разсъмване да потегли към Балчик. При разпита на единствения човек, намерен в селото, се оказа, че то се нарича Чаирлъ гьол** и се намира по средата на пътя между Базарджик и Балчик. Въпреки толкова незначителното изминато разстояние (15 версти в шест часа) трябваше да чакаме до 3 часа сутринта. Тази спирка беше много удобна, тъй като, след като напуснахме лагера, времето се подобри и проблясъците на зората позволиха да се види, че след селото изворните води образуват цяло езеро, което залива шосето, така че се налага да вървим пипнешком; през нощта движението по такъв път едва ли би могло да се размине без нещастие и много коли вероятно биха се преобърнали в езерото. В осем часа сутринта отрядът пристигна в Балчик и веднага започна да товари намереното хлебно зърно и фураж. Натоварените коли веднага се изкачиха на хълма и образуваха обоз при батареята под охраната на две роти***.
На следващия ден, рано сутринта, първата партида коли беше изпратена в Базарджик под прикритието на един батальон и две оръдия; вторият ешелон, състоящ се от коли, които напуснаха Базарджик на 20 януари, напусна Балчик на 22 януари. И двата ешелона, благодарение на доброто, малко мразовито време, направиха преход от 35 версти за един ден.
На връщане полкът получи известие за сключеното примирие.
Необходимостта от съсредоточаване на целия корпус в Базарджик отмина, а междувременно трудностите с доставките на храна, особено на фураж, налагаха разширяване на района на квартируване. По тази причина на 12 февруари на Рязанския полк беше наредено да се придвижи заедно с 1-ва батарея към Балчик. Разполагането на един полк и една батарея в Балчик предоставяше много предимства: отлично настаняване на ротите (офицерите бяха настанени луксозно), изобилие от храна, доставка на зеле и руски хляб от Одеса, отлична вода от много чешми, отличен въздух и съоръженията на банитене оставиха нищо да се желае. Всичко беше нагласено, ремонтирано, изпрано и съживено. Парадът на 19 февруари**** на целия полк с батареята, общият молебен на площада, след това тържественият марш, музиката и илюминацията вечерта, при отлично време, превърнаха празника в истински празник. При влизането на полка в Балчик за първи път управлението на града беше организирано чрез представители: двама от гърците, двама от българите, двама от турците и двама от татарите. Това управление вършеше всичко, което се изискваше от войските, само полкът трябваше да се погрижи за почистването на града, защото масата течна кал, състояща се предимно от органични отпадни води, натрупана в долната част на града, представляваше както непроходими пространства, така и източници на зарази; междувременно жителите се оказаха напълно неумели и несвикнали с това, поради което командирът на полка, опасявайки се от развитието на зарази, нареди на ротите да почистват предоставените им райони с помощта на жителите. В резултат на това след 4 дни градът е неузнаваем, а санитарното състояние на полка е осигурено.
Със съжаление полкът се разделя с Балчик, когато на 24 февруари трябва да го напусне и да се отправи към зимните си квартири край Мурфатлар.
* Пътят, покрит с варовик, беше изровен от равномерно движещи се впрягове, така че по средата на пътя имаше коловоз, висок около 3 вершка и широк колкото разстоянието между воловете. По такъв път движението на хора през нощта е изключително неудобно и дори опасно.
** Той не е отбелязан на наличните по онова време карти.
*** Град Балчик е разположен на нисък морски бряг в устието на овраг, врязан в плосък хълм с височина 101 сажена. Склоновете на това възвишение, спускащи се към морето и в оврага, са изключително живописни; по тях в близост до ниската част на града (гръцка и турска) е построен татарският квартал в източната част (по-удобен), а българският квартал – на западния склон. Магазините със запаси от зърно са били разположени на кея долу; затова натоварените каруци е трябвало да се изкачат на височина 101 сажена за 3 версти”. (Сборник материалов по Русско-Турецкой войнр 1877–78 г.г. на Балканском полуострове. Выпуск 79, цит. съч., стр. 76-78).
Бележки:
1. За първи път гравюрата на Карл Хайн е публикувана в немското илюстровано списание “Illustrirte Zeitung”, № 1813, Leipzig, 30 März 1878, S. 252-253. Гравюрата е публикувана и в книгата на Амаде льо Фор „История на Източната война“ (Amédée Jean Le Faure. Histoire de la guerre d’Orient, 1877-1878: relation illustrée de l’insurrection serbe et de la campagne turco-russe. J. Rozez Éditeur, Bruxelles, 1878, p. 228-229), и в книгата на Огюст Снайдерс „Възпоменателна книга за войната от 1877-1878 г.: илюстрована история на Руско-турската кампания с портрети, военни сцени по суша и вода по рисунки на редица известни художници“. (August Snieders. Gedenkboek van de oorlog in 1877-1878: geïllustreerde geschiedenis van den Russisch-Turkschen veldtocht met portretten, oorlogstafereelen te land en te water naar teekeningen van een aantal beroemde kunstenaren. Antwerpen, J. P. Van Dieren & Co., 1878, S. 228-229).
2. Напълно измислена картина по посрещането на руските войски е публикувана на сайта на Исторически музей Балчик:
„31 ЯНУАРИ – ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БАЛЧИК ОТ ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО
… балчиклии посрещат с неописуема радост своите освободители – кубанските казаци от Казашката дивизия на генерал-майор Николай Янов.
… Затова местните жители ликуват и посрещат с камбанен звън на 31 януари освободителните руски войски. По стара българска традиция те са посрещнати с хляб и сол. На следващия ден тържествата продължават – тук пристигат пехотните части и самият командващ 14-и армейски корпус в Добруджа генерал-лейтенант Цимерман с щаба си. Това са незабравими дни за местното християнско население – празнуват българи, гърци, арменци, евреи. Всички те приемат в домовете си като скъпи гости своите освободители“.
Казаците са донски, не кубански, и генерал-майор Николай Петрович Янов е командир на 1-ва бригада на 1-ва Донска казашка дивизия. Командир на 1-ва Донска казашка дивизия е генерал-адютант Иван Иванович Шамшев. Няма тържества, нито на 19 (31) януари, нито „на следващият ден“.
Няма данни командирът на 14-и армейски корпус – генерал-лейтенант Цимерман с щаба си да са напуснали Хаджиоглу Пазарджик и да са пристигнали в Балчик, още повече „на следващият ден“.
При първото преброяване на населението в Княжество България на 31 декември 1880 г. Балчик има 3 855 жители, от които българи – 1 585, турци – 1 752 (тук влизат вероятно и една малка част гагаузи), гърци – 283, евреи – 7, цигани – 139, други разни и непоказани – 89. (Списък на населените места в Царство България от Освобождението (1879) до 1910 година (Сравнителен историко-етнографски преглед). София, Държавна печатница, 1921, с. 25).
3. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. една част от донските казашки полкове влизат в състава на кавалерийските дивизии, по един полк във всяка. Друга част – 8 полка, съставят 2 донски казашки дивизии. 1-ва Донска казашка дивизия – 15-и, 16-и, 17-и и 18-и казашки полк (с командир генерал-адютант Иван Иванович Шамшев), и 2-ра Донска казашка дивизия – 24-и, 36-и, 38-и и 39-и казашки полк. Донският казашки полк се състои от 6 конни сотни.
