Изправността на електронния дневник, когато риболовният кораб излиза на море, неведнъж е причина за провал на неговата работа. Това беше един от въпросите на поредна работна среща с браншовите организация, заяви пред Maritime.bg д-р Николай Георгиев, изпълнителен директор на ИАРА.
– За какво става дума? Според европейския регламент всеки кораб от риболовния ни флот с дължина над 12 метра трябва задължително да има електронен дневник, обясни д-р Георгиев. И когато излиза на риболов да поддържа онлайн връзка с Центъра за наблюдение на риболова в Агенцията, която директно да я осъществява и с Европейската комисия. Или получава се реално, тоест на живо, следене на риболовния ни флот от ИАРА и едновременно с това от ЕК. Случва се, обаче електронният дневник да не сработи. Проблемът става по-голям, ако това се случи, когато рейсът вече е започнал и корабът трябва да се прибере. Той става още по-голям, ако е в момент, когато корабът е готов да излезе от пристанището. Екипажът е на борда, приключили са приготовленията от няколко дни и изведнъж електронният дневник не сработва. Тогава наистина става сериозен проблем. По европейския регламент при това положение, корабът не би трябвало да напуска пристанище. Доста рядко, казвам един път в рамките на 45 дни тази година, сме имали такъв случай. Получава се напрежение между риболовния кораб и ИАРА. От кораба казват: Трябва да излезем, от Агенцията – не може, защото такъв е европейският регламент, работим по него и не можем да го нарушим.
Какъв е изхода от това неприятно положение? Проведохме среща с фирмата, която е доставила по европейски проекти електронните дневници и ги поддържа. Идеята беше да намерим нужното сработване между работата на кораба, работата на Агенцията и работата на компанията, която отговаря за поддръжката на електронния корабен дневник, каза д-р Георгиев.
Вижте, на практика няма как този таблет, каквото представлява един корабен електронен дневник като техническо средство, ако изведнъж спре да работи и капитанът на кораба веднага да го даде на фирмата, която в рамките на 5 минути да отстрани проблема и да му го върне. Дори във всяко звено във Варна и Бургас, където са центровете за наблюдение на риболовните кораби и се поддържа 24- часово дежурство от служители, да има резервни таблети, пак не е решава проблема. Защото от фирмата по поддръжката заявиха, че не е толкова просто да бъде взет и сложен на мястото на повредения. Фирмата не може да зная предварително на кой кораб ще стане проблема, риболовният ни флот е голям, за да настрои осигурения резервен таблет на неговите данни, което е сложна процедура.
Затова обсъдихме няколко варианта, допълни д-р Георгиев. Първо, един-два дни преди да започне риболовния рейс капитаните на корабите да проверяват това техническо средство, дали работи. Второ, да имаме евентуално резервни таблети, които да се ползват. И трето – фирмата по поддръжката да осигури свои хора, които и в събота и неделя да бъдат на разположение, защото в момента точно за тези дни нямат хора, които да реагират. По закона на Мърфи проблемът винаги става в най-неподходящия момент – в петък, а в събота и неделя нямат дежурни хора. А за риболова няма почивни дни, особено при хубаво време. Така че на срещата обсъдихме, дали можем да си позволим и в събота и неделя да имат дежурни от фирмата, за да реагират.
Като цяло набелязахме три стъпки за намиране на изход при подобна неприятна ситуация. Те са: осигуряване на резервни таблети, предварителна проверка на електронните дневници от страна на капитаните и евентуален наряд, който да дава фирмата и в събота и неделя. И ако затвърдим тези неща, ще имаме втора среща с компанията, за да може всички предложения, които уговорихме да бъдат проверени и да решим, кой какво още може да направи. Убеден съм, че в крайна сметка ще стигнем до сработването, което е нужно между рибарите, агенция и фирмата, която поддържа електронните дневници.
Общо риболовните сдружения имат около стотина риболовни кораба с дължина над 12 метра. По европейския регламент до две години страната ни ще бъде задължена и останалите риболовни кораби с по-малка дължина да имат електронно отчитане. Става дума само за тези, които извършват стопански риболов, не се отнася за любителския риболов. Всеки от тях също ще трябва да разполага с проследяващо устройства, за да го виждаме в Агенцията и в ЕК в реално време. И това не е прищявка на ИАРА, прави се заради устойчивия риболов, който налагат от ЕК и Европейския парламент, така че няма как да се заобиколи, подчерта д-р Георгиев.
Това ще стане до две години, но подготовката ще започне по-рано, защото е продължителен процес и прилагането му не може да стане за една – две седмици.
Що се отнася до самата доставка на електронните дневници за големите кораби, това стана по европейски проект. Но след време, когато те се амортизират (за корабите над 12 метра срокът е 6- годишен), ще трябва да се подменя с нови, което вече ще бъде за сметка на ползвателите им.
