Йон Йонеско де ла Брад (Ion Ionescu de la Brad, 1819-1891) е молдавски (румънски) агроном, икономист и писател. През 1850 г., по нареждане на султан Абдул Меджид (1836-1861) Де ла Брад прави „земеделска екскурзия“ в Добруджа. Пътеписът му е публикуван в: Journal de Constantinople. Écho de l’Orient, No. 248, Lundi, 29 juillet 1850. На румънски език пътеписът е публикуван в “Analele Dobrogei” (Аналите на Добруджа) през 1922 г. (Excursiune agricolă în Dobrogea făcută de Ion Ionescu de la Brad în anul 1850 trad. De F. Mihailescu. // Analele Dobrogei, 1922, Anul III, No. 1).
В пътеписа Йон Йонеску де ла Брад предлага богата информация за земеделието и селското стопанство, за живота и реалностите в Добруджа. Де ла Брад пише за Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), Балчик, Каварна, фар Шабла, Мангалия и Кюстенджа.
Тук ви предлагаме информацията за Балчик:
„Балчик
Най-важното пристанище в Добруджа, на брега на Черно море, е Балчик, където се е извършвала търговия преди Варна да стане толкова важна, колкото е днес. Веднага след като на турската търговия е предоставен свободен поток от зърнени култури, първите покупки са направени в Балчик. Две години по-късно търговията дава тласък на пристанище Варна, а след това това движение се предава на всички останали черноморски пристанища.
Времето, изминало от премахването на монопола до днес, е повече от достатъчно, за да се опознаят и оценят предимствата и недостатъците на всички черноморски пристанища. Търговците ще пристигат с корабите си в пристанища, в които не се страхуват от опасности. И именно пристанище Балчик им предлага това огромно предимство и най-вече тази безопасност. Корабите там са защитени от всички опасни ветрове на Черно море, което им предлага твърдо дъно, в което котвите могат да задържат корабите им, докато във Варна дъното е толкова пясъчно, че котвите не могат да ги задържат. Този недостатък на варненското пристанище се задълбочава от факта, че то не може да приюти корабите от най-опасните ветрове на Черно море. Тези два недостатъка не съществуват в пристанище Балчик; там нито един кораб не е претърпял и най-малката повреда, докато във Варна няколко кораба бяха изхвърлени на брега и дори миналата есен трябваше да съжаляваме за загубата на три кораба, които все още остават там като паметници на бедствията, претърпени в това злополучно пристанище.

Град Балчик е изключително труднодостъпен, мъчителен и опасен за пристигащите там коли, натоварени с жито! Той е разположен на задната страна на брега, който образува ръба на морето. Стопаните, които отиват там с продукцията си, са намерили начин да изградят път и доброволно са наложили такса от три оки жито на каруца. С тази малка такса те са разполагали с необходимите средства, за да построят хубав път по крайбрежието на града, както и главната улица; но за седем години тази такса, договорена и установена от производителите в техен интерес, се е превърнала в доход, събиран от онези, които не са направили нищо, за да постигнат целта, за която е била предписана таксата. Сумата на този доход достигна цифрата 50 000 пиастъра през годината, така че с дохода от една година бихме могли да построим пътя и да улесним транспортирането на продуктите.
В Балчик има 150 магазии, изградени солидно от камък и покрити с керемиди, които побират милион кила; те се строят ежедневно, защото този град е излаз на цяла Добруджа и Делиормана. Там дори пристигат зърнени култури от казите Силистра и Русчук. Земеделските стопани от бреговете на Дунав винаги могат да транспортират зърното си до Балчик по-изгодно по суша, отколкото по Дунав до Браила и Галац. Но особено през зимата, време, което е особено подходящо за транспортиране на продукти, маршрутът през Балчик придобива голямо значение.
През тази година, като имам предвид годината на производство от миналия август досега, в Балчик са натоварени повече кораби, отколкото във Варна. През предишните години в Балчик са били натоварвани между 250 и 300 кораба годишно.
Поради убежището, което се предоставя на корабите в пристанище Балчик, по време на големи бури там често се виждат закотвени повече от 300 натоварени кораба.
Пристанището на Балчик е създадено от природата; то изисква много малко усилия от страна на човека. Това пристанище, предназначено от природата да бъде първото в Черно море, досега е било толкова занемарено, че няма дори необходимата стълба за товарене на кораби. Това води до годишна загуба на около 200 кг пшеница, което е повече от достатъчно, за да се построи стълба, която да издържи поне десет години, и по този начин да се спестят загубите, които възникват през това време.
При липсата на малка стълба мъжете са принудени да ходят по дъски, а през зимата се подхлъзват и падат в морето с товара на гърба си, все още щастливи, че са успели да се спасят!
Дълбочината на морето е 16 метра; тук корабите понякога пускат котва, а по-големите спират по-далеч, без да рискуват.
Вносът и износът от Балчик в момента генерират приходи от над един милион пиастъра. Тази цифра говори повече, отколкото можем да кажем, за значението, което трябва да се придава на това пристанище, което с подобренията, които току-що споменахме, няма да пропусне да увеличи приходите от митниците. Тези подобрения, от всички най-неотложни и най-евтини, са просто аванси, направени в селското стопанство и търговията, за да се увеличат печалбите на тези два отрасъла и на държавата. Говорейки за такива постижения, сме чували да се казва, че липсват средства. Това означава, че не трябва да храним кравата, която дава мляко. То се състои в това да се харчи колкото се може повече, което, бидейки аванс в производството, носи печалби, пропорционални на разходите, тъй като този, който сее обилно, получава богата реколта, а този, който пести семето си, получава много малка реколта.
… Цените в Балчик варират, както следва: пролетна пшеница от 40 до 80 пиастъра за кило; есенна пшеница от 30 до 60 пиастъра за кило; ечемик от 18 до 25 пиастъра за кило. Други зърнени култури няма; през последните 10 години в Балчик едва ли е имало 10 кораба, натоварени с просо. Царевицата не е включена, тъй като тя не се произвежда в частите на Добруджа, които досега са използвали пристанището в Балчик.
Минималните цени на стоките, които току-що посочихме за пристанището в Балчик, са и цените, под които земеделските производители от Добруджа, при сегашното състояние на тяхното селско стопанство, което е най-неинтелигентното и най-разточителното от всички, особено що се отнася до работните инструменти, няма да могат да доставят стоките си на търговците; Но кило, за който говорим, е кило на Добруджа, четири пъти по-голям от този на Константинопол; т. е. 88 оки, като изключим злоупотребите, които са резултат от неясното и непълно определяне на мерките и теглилките в голям ущърб на земеделските стопани“.
(Journal de Constantinople. Écho de l’Orient, No. 248, Lundi, 29 juillet 1850).