На 9 октомври 1846 г. френския минен инженер, географ и пътешественик Ксавие Омер дьо Ел (Xavier Hommaire de Hell, 1812-1848), натоварен с научна мисия от френското правителство, заедно с художника Жул Лоран (Jules Joseph Augustin Laurens, 1825-1901), на път от Константинопол / Истанбул през Варна, Теке (Оброчище), Балчик, Каварна и нос Калиакра за Галац и Яш, преминал край фара на нос Шабла.
„Що се отнася до втория фар, оригиналната конструкция (издигната за тази цел в Шеблер през 1765 г.) все още е почти непокътната. Единственото, което трябва да се направи, е да се възстановят стълбищата, за да може веднага да се монтира система за осветление. Намирам тази сграда, изградена изцяло от великолепен дялан камък, за толкова забележителна, че съставих план с най-голяма точност“. (Courrier de Constantinople: moniteur du commerce. 3-me Année, Numero 98, Constantinople le 23 Janvier, 1847).
Дьо Ел публикува това описание на фар Шабла във вестник “Courrier de Constantinople: moniteur du commerce” от 23 януари 1847 г. Тук, на български език, то се публикува за първи път.
Повече данни за фар Шабла, извлечени от дневника на Дьо Ел, са публикувани (след смъртта му) през 1853 г. в илюстрования вестник „Илюстрасион“ (L’Illustration, Journal Universel) от 3 септември 1853 г. и в книгата „Пътуване до Турция и Персия по поръчка на френското правителство през 1846, 1847 и 1848 г.“ (Voyage en Turquie et en Perse exécuté par ordre du gouvernement français: pendant les années 1846, 1847 et 1848 par Xavier Hommaire de Hell. Tome premier, P. Bertrand, Libraire-Éditeur, Paris, 1854), излязла в 4-и тома с помощта на вдовицата му Адел (Louise Adèle Hommaire de Hell, 1810-1883) и художника Хул Лоран (Jules Laurens).
„На едно твърде ниско място на брега, където в морето има много опасни плитчини, се издига красивият изоставен фар на Шеблер. Той е истински паметник. Състои се от осмоъгълна основа с осмостенен обелиск над нея. Цялата му височина е двайсет и четири метра. На един ъгловат камък от основата, проснат на земята, се чете датата 1182 от Хиджра. Вътре цари пълна разруха и човек не може да си обясни защо Портата нехае да възстанови използването на фара, което би се осъществило с минимални разходи и би обслужвало много корабоплаването в тези води, където всяка година стават много бедствия. Същевременно това ще бъде повод за признателност на корабите, подгонени от северния вятър и търсещи убежище на юг от нос Калагрия“.
(L’Illustration, Journal Universel, No. 549, Vol. XXII, 3 Septembre, 1853, p. 151-154; Voyage en Turquie et en Perse exécuté par ordre du gouvernement français: pendant les années 1846, 1847 et 1848 par Xavier Hommaire de Hell. Tome premier, P. Bertrand, Libraire-Éditeur, Paris, 1854, p. 173; Васил Василев. Френска хроника 1841-1878: Кореспонденции и гравюри от „Илюстрасион“, Книгоиздателска къща Труд, София, 1998, с. 58).
