Скицата на фар Шабла от 1855 г. се съхранява в Османския архив (Държавен архив на Президентството на Република Турция, Истанбул) и има сигнатура BOA, Hariciye Siyasi 887/19/5*.
Към нея няма пояснителни бележки и тя ражда повече въпроси, отколкото отговори **.
Скицата се различава от оригиналния фар по фенерното отделение. То е без обслужваща площадка, различни са формата на покрива и гръмотвода. Различна е и формата на кулата (при скицата осмостенна пирамида, при оригинала – осмостенна пресечена пирамида).
Скицата се различава от оригинала и по липсата на прозорци. Еднакви при скицата и при оригинала са входовете – първият от запад, на нивото на терена, вторият – от юг, разположен на вторият етаж, до който се стига по зидана каменна стълба ***, и третият – от юг, на нивото на площадката над основата. Еднакви, при скицата и при оригинала, са сводовете над двата входа от юг.
Според официалното известие на Османското правителство, възстановеният фар при нос Шабла е открит на 1 февруари 1856 г.
„Черно море.
Неподвижен фар на нос Шабла
Турското правителство информира заинтересованите, че от 1 февруари 1856 г. е пуснало фара на кулата, която се намира на нос Шабла, на българския бряг, на около 36 мили на североизток от Варна. Светлината е неподвижна и бяла; разположена е на височина 36,5 метра над нивото на морето, така че при обикновено време ще може да бъде видяна от около 16 мили. Кулата е на северна ширина 43° 33′ 30”, и източна дължина 26° 18′ 16” (Париж)“.
(Annales hydrographiques: Recueil d’avis, instructions, documents et mémoires relatifs à l’hydrographie et à la navigation. Tome onziéme. Paris, Imprimerie administrative de Paul Dupont, 1856, p. 199, 234–235).
Как е изглеждало фенерното отделение и какъв е бил източникът на светлина при откриването на фара на 1 февруари 1856 г. няма данни. Сведения, че фенерно отделение и фаровата оптика на фар Шабла са сменени през септември 1856 г., намираме в известие на френският вестник “Journal des débats politiques et littéraires“ („Журнал де деба“, Париж, 9 септември 1856 г.):
„Фаровата администрация развива голяма активност. Изпращам ви сведения за един нов фар, който ще бъде разположен при Галиполи. Утре тя ще изпрати големите фарове, определени за Сулина, Шаблар-Саги, а след няколко дни – големия фар за Змийския остров“.
(Journal des débats politiques et littéraires. Mardi 9 Septembre 1856).
Вестник “Le Sémaphore de Marseille” („Марсилски семафор“, Марсилия, 15 септември 1856 г.) пише:
„Държавният параход „Тахири Бахри“, с капитан Осман бей, замина преди дни за Черно море, превозващ на борда два фара от първо качество за Сулина и Змийския остров, единият обикновен, другият въртящ се, и още един обикновен, за Шаблер-Саги, близо до Балчик“.
(Le Sémaphore de Marseille, Numéro 8772, Dimanche 14 et Lundi 15 Septembre 1856).
Нидерландският държавен вестник “Nederlandsche Staatscourant” (Хага, 17 септември 1856 г.) публикува следното официално известие на Министерството на флота:
„Министерство на флота. Известие до мореплавателите. Фар в Чаблар-Саги (Черно море). На старата кула на бившия фар е запалена стационарна бяла светлина, която се вижда на разстояние 10 мили, от 60 градуса. Фарът се намира на 43° 35′ северна ширина и 28° 35′ 24” източна дължина по Гринуич“.
(Nederlandsche Staatscourant, No. 221, Woensdag 17 September 1856).
* Скицата е публикувана в: Боян Тотев, Цветан Сашев. Четири века фар Шабла: най-старият действащ фар на Черно море. Община Шабла, 2023.
** Благодаря на архитект Мехмет Емин Йълмаз (Mehmet Emin Yilmaz) за предоставената скица.
*** Входът от юг, достъпен по каменно стълбище, днес е скрит в къщата на фаропазачите, изградена през 1856 г.
