Проектът „Национален център по мехатроника и чисти технологии“, в който участваме с две секции на Технически университет – Варна, цели създаване на центрове за осъществяване на връзките между научните изследвания и бизнеса в региона. Те трябва да осигуряват прехода между науката, инженеринга и приложението, също и да подпомогнат развитието на нови ниши във варненската индустрия, в частност за цялостно преориентиране в специализацията на малотонажното корабостроене. Това заяви пред Maritime.bg доц., д-р Валентин Гюров, ръководител на секция „Енергийно ефективен електрически транспорт“, в която влизат изследователи от катедрите „Електроснабдяване и електрообзавеждане“ и „Електронна техника и микроелектроника“ в ТУ – Варна. Той подчерта, че специално от гледна точка на тяхната секция, придобитият по този проект нов хибриден плавателен съд (транспортьор и спускател на морски роботи) с научноизследователско предназначение, представлява първото в страната, доколкото му известно, техническо осигуряване за провеждане на изследвания в областта на електрическите азимутни задвижвания. По неговите думи доставените комплекси с този плавателен съд, макар и да имат малка мощност, са добра основа за провеждане на различни изследвания, както на ефективността на такъв тип задвижвания, така и на свързани с ефективността от използването на различни видове акумулатори, отделно от това и на системите за управление.
– В този аспект дейността на нашата лаборатория е по-широка, каза доц. Гюров. Например, някои от целите в работата ни освен пряко с морските технологии са свързани и с инфраструктура на електрическия транспорт, електрическите автомобили, качеството на ел. енергията, градския ел. транспорт, тъй като има известни аналогии с тенденциите за електрификацията. В случая и на водния транспорт с оглед спазването на световните и европейските директиви за намаляване на вредното екологично въздействие. Част от нашите изследвания са насочени към бреговата инфраструктура за зареждане на плавателни средства с хибридно или изцяло електрическо задвижване, каквото вече започва да се появява.
Бъдещият акцент, който сме заложили на предстоящите ни изследвания, тъй като всеки изследователски проект има някакъв хоризонт, е в чисто техническата област, обясни доц. Гюров.
Нашият поглед като университет е насочен към развитието на техническите системи, а не за мореплаването, като такова. И първата ни следваща задача е в развитието на вече направените неща: това ще са изследвания, свързани със системите за автоматизация на кораби и на такива с отдалечен контрол. В случая този малък плавателен съд, който получаваме по проекта, възнамеряваме да бъде използван като тестова платформа за бъдещи разработки, някои от които се очаква да стартират още тази година.
каза доц. Гюров.
Той разкри, че в момента се разработват и нови проектни предложения, с които ТУ – Варна да получи допълнително финансиране в частта за автоматизация на кораби и кораби с отдалечен контрол.
Има интерес и от колеги от други университети, включени в този проект. Ето, от Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ вече изявиха желание техни изследователи да се включат в частта, свързана с обработката на данни от цифрови навигационни системи на автоматизирани плавателни средства, допълни той.
Това е едно от първите неща, които възнамеряваме да разработим като собствен “know-how”. Вярно, концепцията не представлява техническа новост, но една от целите ни е първо да догоним това, което вече се случва в света. И второ – правейки въпросните изследвания и собствени разработки, винаги се получава и елемента на авторство, на оптимални технически решения, програмни алгоритми и т.н. С други думи, една от целите ни е да бъдем в крак с времето, с тенденциите, които предстоят, като същевременно разработим собствени решения за различни технически системи, добави ученият.
Доц. Гюров очаква това, което правят, да прерасне сравнително скоро в тестова платформа за приложение на технически системи, които усъвършенстват и надграждат своята сложност – плавателни средства с отдалечен контрол, с частична или пълна автономност и с приложение на изкуствен интелект в управлението на плавателни средства. Според него в ТУ – Варна силно са развити областите на електрообзавеждането, автоматизацията, компютърните технологии и развитието на изкуствения интелект.
– Очакваме включването на изследователи от съответните области и вървейки по този път, скоро да се получат и съответните резултати, продължи доц. Гюров. Това, което искам да подчертая е, че както в национален мащаб въпросните центрове за върхови постижения, така и в регионален, са отворени за тясно сътрудничество с бизнеса. Такава е една от целите, които се поставят с оперативната програма, по която е проект „Национален център по мехатроника и чисти технологии“. Тоест, всички тези изследвания не са за вътрешна употреба, а за фирмите от съответните браншове, които проявяват интерес. За нашия регион – корабостроенето и кораборемонтът, които са традиционно значими отрасли, макар и през последните години да има известен спад в мащаба на стопанската им дейност. Водим разговори с фирми, където представяме нещата, които възнамеряваме да правим и на тези, до които сме стигнали до момента и сме отворени за всякакви видове сътрудничества, коментира доц. Гюров.
В отговор на въпрос дали скоро може да се говори за открита нова ниша в специализацията на варненското корабостроене и след като “Галера 07” построи техния уникален хибриден тримаран, натрупвайки сериозен опит в строителството на малотонажни електрически плавателни съдове, доц. Гюров заяви:
– Моите лични очаквания са, че това което ще се случи с морския транспорт, следва вече ставащото при сухопътния. Разбира се, тук има една чисто техническа особеност, свързана с инфраструктурата. Все още техническото равнище не е такова, че да е възможно производството на изцяло автономни електрически кораби за плаване в открити води на големи разстояния. Тяхната площ не е достатъчна, за да могат да се монтират достатъчен брой фотоволтаични инсталации, които да осигурят нужната мощност. Обаче в крайбрежните зони, зоните на урбанизирани територии, тоест пристанищата, тенденциите са в тях да се прилага електрическото задвижвания. Така или иначе, натам ще бъде насочен този бизнес и то най-вече поради световните и европейски рестриктивни мерки, които се вземат, за да се постигне намаляване на вредните емисии. Според мен това определено отваря нова ниша за преориентиране на малотонажното корабостроене, което постепенно да премине изцяло към електрическите плавателни съдове. Говоря за нещо, което ще се случи в рамките на пет или десет години. В корабостроенето ще стане по начина, по който електрическите автомобили постепенно започват да заемат все по-значим дял в автомобилостроенето. Тази тенденция отчетливо се забелязва в градския обществен транспорт, който благодарение на редица оперативни програми, вече има значим и преобладаващ дял контактни и безконтактни електрически транспортни средства. Според мен аналогията на внедряване ще е абсолютно същата – от малки и маломощни към големи и мощни транспортни средства. По отношение на големите плавателни средства, корабите с хибридно дизел-електрическо задвижване не са новост. Вероятно тази концепция ще придобие масовост, като ще бъде усъвършенствана с внедряването на определена акумулаторна мощност, обезпечаваща електрозадвижване в крайбрежните зони и пристанищата.
Това ще постави същите проблеми, които вече споменах, свързани с бреговата инфраструктура, каквато на практика все още липсва, особено за малотонажните плавателни средства. Вярно, корабостроителните и кораборемонтни фирми имат различни системи за брегово захранване, но те са свързани с ремонтните им дейности, не разполагат с нужната мощност, за да се използват за зареждане на плавателни средства. Въпреки това, очакванията са последните относително бързо да могат да се адаптират поради наличието на мощна базова инфраструктура за електроснабдяване.
Очакванията са да се появят и съответните фирми, които адекватно да се намесят на този новосъздаващ се пазар. Открива се нова ниша за развитие на родното корабостроене и виждаме, че това вече започва да се случва. И точно към неговото развитие в полза на съществуващите бизнеси и подпомагане на новосъздаващите се в региона, ще бъдат насочени центровете за върхови постижения, които се създават по оперативната програма
подчерта доц., д-р Валентин Гюров. 
