Vice-Amiral Hamelin Commandant de l’Escadre Française de la Méditerranée.
Докладът на вицеадмирал Амлен (Ferdinand Alphonse Hamelin, 1796-1864) до министъра на войната маршал Вайан (Jean-Baptiste Philibert Vaillant, 1790-1872) е от 21 май 1854 г. Той е от борда на флагманския кораб „Вил дьо Пари“ (Ville de Paris) в залива на Балчик. В доклада си вицеадмирал Амлен прави отчет на операциите на съюзническия френско-английски флот в Черно море от 17 април до 20 май 1854 (по време на Кримската война, 1853-1856 г.).
„Вицеадмирал Амлен, главнокомандващ френската ескадра в Средиземно море.
На борда на кораба „Вил дьо Пари“, Балчик,
21 май 1854 г.
Уважаеми господин министър,
След като на 17 април напуснаха Каварненския залив, за да започнат военните си операции в Черно море, обединените ескадри хвърлиха котва на 20 май пред Балчик, където веднага започнаха да зареждат вода и провизии.
От нас не зависеше дали военните действия, с които беше осеяно това повече от едномесечно плаване, няма да бъдат по-многобройни, по-важни; но руските военноморски сили се държаха толкова затворени в Севастопол и защитени от хилядите оръдия на това пристанище, че през двадесетте дни, прекарани на малко разстояние от тази точка, не успяхме да накараме нито един вражески кораб, да даде сражение, дори на нашите разузнавачи.
От друга страна, нашите парни кораби и фрегати заловиха плавателни съдове под руски флаг в цялото Черно море, което представлява доста голям брой пленени кораби от началото на военните действия; и накрая, дивизията от парни кораби и фрегати, изпратена на мисия по черкезкото крайбрежие, установи, че самите руснаци са изоставили шестнадесетте крепости, които след толкова много труд и толкова много битки са били разположени в продължение на повече от половин век по протежение на 200 левги от бреговата линия, която разделя Анапа, близо до Азовско море, от пристанището Батум, близо до границите на Турция*.
Накратко, господин министър, ако Ваше Превъзходителство е склонен да вземе предвид, че императорското пристанище Одеса е било напълно разрушено от нашите параходи**; че руският флот, предизвикан в пристанищата му, не е посмял да ги напусне, за да отмъсти за този провал; че е забранено, под заплаха от пленяване, руският флаг да плава оттук нататък във водите на Черно море, което царят претендираше да превърне в московско езеро; ако накрая вземем предвид, че всички руски владения по черкезкото крайбрежие са унищожени или изоставени, и че в резултат на това флангът на руската армия в Азия е оголен, не можем да не признаем, че тази първа фаза на операциите на ескадрата вече е довела до забележителни резултати, всички в полза на западните сили и всички в ущърб на руското влияние в Черно море.
С уважение,
ваш най-послушен слуга,
вицеадмирал, командващ ескадрата в Черно море,
Амлен“. (Le Moniteur Belge, journal officiel, No. 159, Jeudi, 8 Juin 1854, p. 1797).
Ville de Paris (1850).
* Със заповед на вицеадмирал Джеймс Уитли Динс Дъндас, командващ английската ескадрa в Средиземно (и Черно) море, издадена на 1 май 1854 г., контраадмирал сър Едмънд Лайънс (Rear-Admiral Sir Edmund Lyons), с ескадрон от английските кораби „Агамемнон“, „Сампсън“ и „Хайфлаер“ (H.M.S. Agamemnon, H.M.S. Sampson, H.M.S. Highflyer), заедно с ескадрон френски кораби – „Шарлеман“, „Могадор“ и „Вобан“ (Charlemagne, Mogador, Vauban), под командването на комодор виконт дьо Шабан, е изпратена да атакува и разруши руските укрепления и фортове по Кавказкото крайбрежие на Черно море (Черкезия, Грузия и Анатолия).
https://morskivestnik.com/compass/news/2019/022019/022019_1.html (Комодор дьо Шабан за съюзническата експедиция към източните брегове на Черно море и бомбардирането на Редут кале).
** На 22 април 1854 г. 9 съюзнически парни фрегати – 5 английски (“Tiger”, “Sampson”, “Retribution”, “Furious”, “Terible”) и 4 френски (“Vauban”, “Descartes”, “Mogador”, “Caton”) бомбардират Одеса и разрушават пристанището и части от града. Парните фрегати тръгват към Одеса от своята корабна стоянка в залива на Балчик и се връщат обратно в нея. На 12 май 1854 г. английската парна фрегата H.M.S. “Tiger” (Тайгър), с капитан Хенри Уелс Джифард (Henry Wells Giffard), засяда на 5 мили югозападно от Одеса. Тя е обстрелвана от руска полева батарея и е опожарена, а екипажът – пленен.
