Около 20 нови вида са навлезли в Черно море само през последните години. Проблемът е сериозен, тъй като очевидните вече промени в климатичните условия – повишаване на температурата на водата и въздуха, благоприятстват преноса и установяването на нови видове в Черно море, като някои от тях се навлизат трайно в неговата екосистема. Тревогата от засилването на този процес предизвика организирането на специален форум, тъй нар. фокус група в Консултативния съвет за Черно море. Припомняме, това е нестопанска организация към ЕК, която обхваща рибарите от двете черноморски страни, членки на ЕС, България и Румъния. Темата беше за инвазивните видове и за докладчик беше поканен доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология – БАН, наложил се учен не само у нас, с мнение, което се чува в Европа, в GFCM (Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море). Това заяви пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов, генерален секретар на КСЧМ.
– Този процес не е от вчера, започва с рапана, който беше внесен през 1948 г. от далекоизточните морета, навярно от търговски и военни кораби и бързо се разпространи по цялото черноморско крайбрежие, сподели пред Maritime.bg доц. Райков. През 80-те и 90-те години се появи ктенофората Mnemiopsis leyidi (гребеновидна медуза) и предизвика голяма тревога сред рибарите, тъй като бързо се разпространи, започна да се храни с ларвите и яйцата на рибите и подкопа сериозно запасите на хамсия и цаца. Очакването бе да стигне колосалните размери от 1 млн. тона, но това не се случи, тъй като веднага след това беше привнесен друг вид медуза, Beroe ovata, която пък се храни с Mnemiopsis.
Процесът продължи и през 2010 г. беше открита една далеко азиатска скарида в румънски и български води. Появиха се и няколко доста интересни вида като баракудата и други по- екзотични рибки.
Най-много нови пришълци се установиха в украинската част на Черно море, каза още доц. Райков. От графиката на регистрираните инвазивни видове по данни от 2021 г. излиза че 148 вида са в района на Украйна, 82 – на Румъния, 80 – на България, 94 – на Турция, 51 – на Русия и 34 – на Грузия.
Най-много са пришълците дошли от Средиземно море – 36%, от Северния Атлантик – 12%, от атлантическото крайбрежие на Америка – 11%, от европейския атлантически район – 8%, от североизточна Азия -10%, от Японско море – 6%, от индо-тихоокеанския район – 5% и от неизвестни райони – 10%.
Със затоплянето на водата и въздуха миграцията върви от юг на север: от Червено море в Средиземно море и към Черно море. Веднъж навлезли, с температурните промени, някои от тях трайно се установят тук.
От последните наблюдения мога да отбележа появата на корейската скална риба, продължи ученият. Любители рибари я уловиха на варненския вълнолом, после и в Китен. Оказа се, че е открита и в Турция, на Босфора, румънските колеги също съобщават за нейната поява. Интересното е, че изчезва през зимата и после пак се появява на местата, където рибарите ловят скорпид. Тя, обаче не е в конкуренция за хранене с дънните риби, тъй като живее в пелагичните слоеве на водата. На вид прилича на скорпид, но по размер е доста по-голяма.
Освен тази корейска скална риба, друг нов екзотичен вид е появата на една скарида, който идва от Японско море. Преди 4 години беше открита в делтата на Дунав. Оказа се доста адаптивна, като нашественик, защото вече отделни екземпляри са регистрирани и на много други места по реката, край Тутракан, Видин.
Целият този миграционен процес, който се засилва с климатичните промени от една страна буди научен интерес, а от друга сериозни притеснения в рибарския бранш, тъй като пришълците се конкурират с местните видове риба със стопанско значение и могат да ги изместят от техните ниши. Затова процесът трябва да се наблюдава доста внимателно. Не всички нови видове са достатъчно адаптивни, за да се установят трайно и измират през зимния период. Но тъй като зимите при нас вече не са толкова студени, даже стават топли, създават се допълнителни условия за трайното им установяване тук. Така че научните изследвания в тази насока трябва да продължават. ЕК разполага с финансов ресурс за изследвания по проекти за Черно море, важното е да го насочи по-сериозно върху процесите, свързани с инвазивните видове, добави доц. Райков.
А ето какво каза д-р Йордан Господинов, генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море:
– Работната среща за инвазивните видове беше от годишния ни план, одобрен от Брюксел. Темата е много важна, защото Черно море се променя осезаемо и неслучайно към нея имаше голям интерес. Освен шефът на ИАРА, който откри форума, присъстваха представители от министерствата – наши и румънски. Включиха се и представители от Главна дирекция „Морско дело и рибарство“ на ЕК. Много са въпросите, които бяха засегнати. Рапанът, за който говорихме преди години, че е инвазивен вид, вече не го разглеждаме като такъв. На срещата имаше и румънски учени, които обявиха за нови видове пришълци, които живеят в делтата на Дунав.
Както отбеляза на форума доц. Райков, два са основните вектори, по които идват новите видове. Единият е с баластните води на корабите, другият (по-малко вероятен) е чрез опити за аквакултура, ако част от привнесените личинки, ларви бъдат изпуснати в морето.
Специално за аквакултурата, ако решиш да вкарваш отнякъде за отглеждане във ферма стриди или нов вид риба в Черно море, ти трябва да получиш специално разрешение от МОСВ за въвеждането му в нашите води. Да, обаче как да спреш внасянето им с баластните води на корабите, или на полепнали по корпуса мекотели, хайверни зърна, личинки от други водни басейни, които не са типични за нашето море? И това буди сериозно безпокойство, защото не се знае, кое как влияе на останалите видове. Ние сме изградили бизнес да ловим хамсията, обаче се оказва, че ту я има, ту я няма. Зависи от размножаването на тази гребеновидна медуза, която унищожава голяма част от личинките на хамсията, цацата. Това са важни неща за Черно море и те трябва да стигнат до Брюксел, както и до нашите министерства.
В тази връзка много силен момент е, че Консултативният съвет за Черно море все повече се налага, започваме да се превръщаме в институция, нищо, че сме сдружение с нестопанска цел. В него се събират науката, екологичните организации, рибарските организации, от администрацията на МОСВ, МЗХ, тоест институциите, пряко са отговорни за процесите в морето. Ето, онзи ден имахме пак наблюдател от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFCM), където също се интересуват от тази тема и желаят да се включат в нашия форум. Защото нашето мнение, предложения, които правим се чуват в Брюксел и се вземат предвид при подготовката на новите документи: регламенти, директиви. Впрочем, това бе и целта за създаването на КСЧМ, който да обедини рибарите и другите заинтересовани страни.
В случая темата за появилите се чужди видове, за това, какво става с рапана, с тази медуза, с новата скарида, как влияят на нашите видове, дали се хранят с хайвера им, това са въпроси, които силно ни вълнуват, защото се отнасят за нашия поминък. И ние ще излезем с препоръка към ЕК. Имаме четири доклада, три презентации на различни учени за новите пришълци и как те ще повлияят на местните видове, от там на сектора ни. След като се оформи препоръката ни на основата на събраните мнения, анализи и я изпратим в Брюксел, по принцип в рамките на два месеца трябва да получим отговор на предлагания от нас казус.
