До каква степен организмите в океанската екосистема на Антарктика могат да послужат като биоиндикатори за ранно предупреждение за измененията в условията на местообитание в резултат на глобалните климатични промени, с тази задача се е заел екипът български учени, който участва в тазгодишната експедиция с НИК „Св. Св. Кирил и Методий“ на Ледения континент.
– Проектът, на който съм научен ръководител, се нарича „Интегрирано изследване на компонентите седимент, биота и води на океанската екосистема в района на остров Ливингстън“, заяви пред Maritime.bg хидобиологът доц. д-р Любомир Кендеров от Софийски университет “Св. Климент Охридски“. Мой партньор на терен е доц. д-р Райна Христова от Институт по океанология “Фритьоф Нансен” – БАН. С нашия екип извършихме това изследване на дъното на океана в района на Южните Шетландски острови.
Приключилата 32-а българска антарктическа експедиция се оказа малко по-различна от останалите, обясни доц. Кендеров. На практика последните две експедиции се различават с това, че ние вече имаме български военен научноизследователски кораб, който има леден клас и може да работи в полярни условия. Тази е моята пета експедиция на Антарктика и е важно да спомена това за кораба.
Всъщност миналата година корабът подпомогна разработването на научни проекти само като логистична база. През последната експедиция той вече се използваше и за събиране на научни проби за нашия проект. От неговия борд се спускаха научните уреди и апаратури. На практика с този проект корабът защити името си на научноизследователски. Наред с науката, основната му дейност, както миналата, така и тази година продължи да бъде логистична. С него бяха превозени над 80 тона товари, също много хора – не само български учени, в южната четвърт на океана имаше няколко рейда за превозване на испански и други учени.
Корабът като научноизследователска структура ни позволи да пускаме от неговия борд със специално устройство тежък дъночерпател, който събира проби от седиментите и от живеещите в тях дънни организми: безгръбначни, ракообразни, морски червеи, миди, морски звезди и т.н., които са биоиндикатори. Освен това беше спусната геоложка сонда. Тя е същата, която е използвана и в Черно море. Доц. Христова от Института по океанология е специалист морски геолог и дълги години е проучвала черноморската акватория и сега на базата на нейния опит ние изследваме и океана около Южните Шетландски острови, подчерта ръководителят на проекта.
Целта на проекта е да интегрираме познанията на геоложките изследвания с биологичните за това, какви организми живеят на точно определен тип субстрат и да докажем до каква степен тези организми могат да се използват като ранни системи за предупреждения за промяната на условията на местообитание в океана. И разбира се, как се отразяват тези промени, защото човек действа глобално, глобално се променят условията на живот, каза още доц. Кендеров. Вероятно има замърсяване с микропластмаси, с различни токсични вещества, тежки метали, което стига дори в Антарктика.
Разбира се, Антарктика е най- чистото място на планетата и именно затова тя е природна лаборатория, където и най-малките промени могат много лесно да бъдат доловени, продължи ученият.
В един силно замърсен град дори още повече да се замърси, трудно може да се разбере. А в Антарктика е толкова девствено чиста екосистемата, че в седиментите, в утайката, в организмите, които обитават определен вид дъно можем много лесно да установим и най- малките промени. И в този смисъл проектът е новаторски, тъй като тепърва учените, работещи в Антарктика, започват да обединяват геоложките и биологичните изследвания в една обща цел за установяване на влиянието на човека.
Тук искам да добавя, че именно в района на Антарктическия полуостров е установено най-голямото затопляне на температурата в цялата планета, подчерта доц. Кендеров.
Това е най-бързо затоплящото се място на планетата. Там температурата за половин столетие се е повишила с над 2 градуса. Става дума за района на Южните Шетландски острови и нашия остров Ливингстън, където са българската и испанската база. Той е втория по големина в района на архипелага Южни Шетланди. И това действително е мястото, където най-бързо се затопля на планетата.
Първо, по обясними причини, там ледената покривка постепенно се стопява, а всяка промяна в ландшафта води до лавинообразни изменения. Става така, защото малкото стопяване на ледове означава откриване на скали и други геоложки основи, които не са бели на цвят, за да отразяват светлината, а я поглъщат и температурата на една скала може да достигне 5 – 8 градуса, тъй като те действат като акумулиращи печки. Освен това в нашия район ледниците не са само бял сняг. Близо до нашия остров, където е остров Дисепшън с втората испанска база това всъщност е калдера на вулкан, който 6 пъти е изригвал през милионите години и е затрупвал целия район на Южните Шетланди. Това са шест слоя от черна вулканична пепел. И когато се стопи част от ледника тези слоеве се разкриват и започват да изтичат надолу по разкритата стена. И всъщност, ледникът не е бял, а направо черен и поема много по-голямо количество топлина и по-бързо се стопява. Това влияе на морските организми.
Освен, че губим ледници, температурата се повишава и тази сладка вода, която се образува от топенето им, влиза в морето и организмите там не издържат на намаленото осоляване на водата, която става близко до това в пристанищата на Черно море. Тези организми, живеещи в соленост на водата близка до океанската, която е над 30 промила, изведнъж попадат в условия на полусолена вода и някои от тях не издържат. Така че организмите живеещи на дъното са наистина много добри биоиндикатори, добави доц. Кендеров.
