За съдбата на проекта за Паметник на моряка във Варна и за новите предизвикателства пред корабоплаването от войните в Украйна и в Близкия изток, разговаряме с к.д.п. Димитър Димитров, президент на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани и доскоро председател на УС на фондация „Морски съдби“.
Какво решихте на проведеното общо събрание на учредителите на фондация „Морски съдби“, създадена за реализиране на идеята Варна да има паметник на моряка?
– Първо беше приет годишният отчетен доклад за дейността на Управителния съвет на фондацията и беше дискутирано развитието на проекта за паметник на моряка във Варна. Стана ясно, че сегашното управление на Община Варна не подкрепя проекта в този му вид и на това място, което е определено от експертите на Общината. Има много документи: минало е съгласуване през всички отдели на Общината, гласувано е мястото, което е прието от експертния съвет за естетизация на градската среда. Проведен бе и конкурс за паметника под ръководството на Община Варна. Нейните експерти определиха вида на проекта на това място после одобриха фигурата, която трябваше да бъде поставена. И сега новото ръководство на Общината не подкрепя избраното място. Така, че трябва да се извърви нов път от самото начало. Но тъй като вече имаме изразходвани средства, събрани от граждани и фирми, ако се намери ново място и се направи нов проект, трябва в него да бъде вградена фигурата, която вече е излята от месинг и се съхранява във Военноморска база – Варна.
При това положение на събранието си подадох оставката като председател и като член на УС на фондацията. Избран беше нов УС с председател к.д.п Ивайло Пасков, в който общо взето влизат същите участници. В случая се получава някакво съвпадение – когато за първи път влязох в УС на фондацията бях на същата позиция в Параходство БМФ, на която сега е кап. Пасков, в момента суперинтендант в отдел Безопасност и качество. Освен това той е зам.-председател на УС на Българската асоциация на морските капитани.
През 2015 г. си подадохте оставката като председател на фондацията и тъй като нищо не се правеше бяхте принуден отново да я оглавите.
– Не е точно така. Тогава си подадох оставката, защото се получи разнобой в самите морски среди и сред учредителите и съмишлениците, които отхвърлиха всичко направено дотогава по реализацията на идеята за паметник на моряка във Варна. А сега общо взето имахме консенсус в морските среди по отношение на проекта, но общинската власт се отмята от поетите предходни ангажименти и решения.
С какъв мотив го отхвърля?
– Основният мотив е, че не съвпада с естетическите виждания на администрацията за това място, което е определено за паметника. И сега трябвало съвместно да се избере ново място. Междувременно в колектива, автор на този проект, почина скулпторът, остана само архитектът, който се ангажира да помогне, ако се намери ново място. Но сега става малко сложно с определянето му, защото вече има нещо направено – фигурата е излята и тя трябва да се постави така, че да бъде в същата ансамблова линия на стария паметник. Тя е мислена за старото място и не може да се постави, където и да е и как да е. И това трябва да се има предвид, така че на новото място все пак да изглежда добре и да изпълнява заложените функции на паметника.
Друго какво да кажа? Аз декларирам, че ще съдействат с всичко каквото мога на новия председател. Имах идея да изляза от Управителния съвет, но ме помолиха учредителите да остана, за да се получи приемственост в продължаването на проекта. Приех като казах ,че дори и да не съм негов член винаги ще помагам, с каквото мога на новото ръководство на фондацията, тъй като съм един от инициаторите за нейното създаване и никога няма да се откажа от нея. Но смятам, че в момента има смяна на поколенията, както на общинско равнище, така и в морските среди и е редно по- млад колега от поколението, което идва да поеме ръководството на тези процеси, за да бъдат докарани докрай.
Мисля, че трябва да мислим позитивно, а не всеки само да гледа да прокара собствените си идеи. Между другото, това е разликата между Варна и Бургас. Докато в Бургас хората са по единни и нещата се случват, във Варна сме доста разединени и такива инициативи, които нямат корпоративен характер, накрая не се случват.
Да добавя още нещо. Едно от решенията на учредителите на фондацията е, тя да кандидатства за членство в Българска морска камара, за да може да се обединят всички основни фактори в морския бранш във Варна. Не е тайна, че Камарата е обединител на големите варненски фирми. Фондацията да стане част от нея, за да може да се стига до консенсус по всичко, което се прави за продължаване реализацията на проекта за паметник на моряка във Варна. И да няма разединение в гилдията по този въпрос.
В качеството Ви на президент на Европейската конфедерация да попитам и за промените, които не стават само на местно равнище, но и в глобален мащаб. Имам предвид войните в Украйна и в Близкия изток, как се отразяват на световното корабоплаване и изобщо на морския бизнес?
– И двете войни са силно негативни въобще за човечеството и създават проблеми в глобалната верига за доставка на стоки и услуги. В нея корабоплаването е важно звено, което е сериозно застрашено от действията на военните групировки, действащи в тези райони. Застрашена е неговата безопасност и сигурност. В тази връзка в краткосрочен аспект те създават проблеми на колегите, които са по корабите и по един или друг начин трябва да преминат покрай районите на бойните действия. От друга страна създават голям проблем пред мотивацията на хората да плават на море въобще. Защото, отивайки на кораб, не знаят за целия им контракт къде ще ходи. И естествено всеки, на който предстои да се качи на кораб, си мисли, че ако ще преминава през районите, където се водят военни действия животът му е застрашен. Това става естествена спирачка и направо отблъсква хората от моряшката професия.
Има и друго, създават се прецеденти в международните морски правни отношения. Защото доскоро имахме само епизодични нападения от пирати, а сега вече е включена силата на цяла държава и то не само на една, които се опитват да нарушат безопасността на корабоплаването в определени райони. Имаме задържани кораби, включително в Персийски залив и се получават казуси, каквито досега поне през последните 50-100 години не са възниквали, по отношение на задържането на кораб и вземането му като заложник заедно с целия екипаж. И там нещата много се усложняват.
Според Вас, какво може да се направи?
– Основните действия, които в момента се предприемат, са на политическо равнище за прекратяване на конфликтите. Това е единственият вариант да се върне сигурността и безопасността на корабоплаването в тези води. Просто трябва да се решат проблемите, които водят до този конфликт. България е член на Европейския съюз и по-скоро той трябва да предприеме колективни действия. Бяха изпратени военни кораби, за да осигуряват безопасността на корабоплаването, но районът е огромен и няма как да се обхване целият. А тези, които създават проблемите на безопасността на корабоплаването, много добре го знаят.
Като организация, която защитава интересите на морските капитани, какво правите за освобождаването на моряците на превзетия преди 6 месеца кораб „Galaxy Leader”, чийто капитан и старши помощник са българи?
– Като европейска конфедерация изпратихме нашата позиция до европейските институции с искане по дипломатически начин тези моряци да бъдат освободени и върнати по домовете си, тъй като техните контракти отдавна са изтекли, освен това те нямат никаква вина за всичко, което се случва в района. На българско ниво асоциацията на морските капитани проведохме среща в президентството. Единствено от там откликнаха на нашите молби като ни увериха, че по дипломатически път ще направят всичко възможно за освобождаването на българските моряци. И това е което можем да направим.
Задълбочава ли тенденцията за отлив на моряшки кадри в Европа?
– Проблемът става все по-голям.
Това свързано ли е и с нивото на тяхната квалификация?
– Не. Тук в Европа все още има морски институции, които подготвят кадри на добро равнище, но просто няма достатъчно кандидати за тези професии във връзка с рисковете, които възникват пред капитаните и екипажите.
Излиза, че в бъдещ план единственото спасение е в автономните кораби?
– Не е в това спасението. Тъй като първо проблемът е глобален и не е само на морската индустрия, в дългосрочен аспект трябва политическо решение. За възникналите случаи със задържания на хора да се търсят дипломатически канали, а по отношение на морската индустрия просто да се работи по показване и на добрите й страни, на нейните възможности за реализация на младите хора от европейските държави. На континента трябва да се запази натрупаният през вековете опит в корабоплаването. Не е тайна, че голяма част от корабособствениците са европейски компании, а тези компании, за да се управляват, се нуждаят от хора, които разбират от индустрията. Тоест, да имат някаква практика на море.
Европейската конфедерацията, какво планирате за тази година?
– Сега имаме годишна асамблея, на която всички тези проблеми ще ги обединим в резолюция по отношение на войната в Близкия изток, основно в Червено море, както и в Черно море с войната в Украйна и по другите ни проблеми, свързани с отговорността на капитаните за техните действия в нововъзникнали ситуации. Първо ще ги обсъдим и обединим и в нашата позиция ще бъде изпратена към компетентните институции, а чрез нашите членове и до държавите, членки на ЕС.
