Уникален природен феномен – вкаменена гора в акваторията на Созополския залив, изследва екип учени от седем научни института, като базовата организация е Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а партньорска Националният природонаучен музей. Това заяви пред Maritime.bg ръководителят на проекта доц. д-р Любомир Кендеров, от катедрата по обща и приложна хидробиология към Биологическия факултет на Софийския университет.
– Проектът се нарича „Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен “Подводна вкаменена гора” и се осъществява на морското дъно между Созопол и остров „Св. Иван“ в зоната, където през 50-те години на миналия век неколцина от първите ни водолази случайно попадат на вкаменени дървета на 20 метра дълбочина, каза доц. Кендеров.
Това не са остатъци от дървета, полегнали на дъното, а цели дънери, които стърчат нагоре и представляват малка гора. Тяхното откритие остава незабелязано от учените в продължение на 20 години. В началото на 80-те години проф. Христо Пимпирев, известен с полярните експедиции и проф. Нешо Чипев, който пък е първият биолог, работил на Антарктика още по времето на първата експедиция, когато още не сме имали база там, с екип от колеги по дънните изследвания, тогава още млади асистенти, решават на обърнат внимание на това, че на 20 м. дълбочина се намират дървета, евентуално вкаменени. Дотогава никъде по света не било известно да има цяла вкаменена гора на морското дъно. На практика палеоботаници, които изследват и вкаменени дървета, са намирали такива в блатни райони, дори в морски условия, но само в единични бройки. Тук става дума за цяла запазена гора, което възбудило техния научен интерес.
Тогава те са създали студентски експедиционен клуб и заедно с членовете му и млади асистенти започнали първото изследване, което за съжаление от тогава е останало единствено.
Тяхната хипотеза е била, че на дъното на Созополския залив има пласт от въглища, тоест въглефициран слой от растителност, която се е формирала в условия на сладководен басейн. Според тях той се е образувал в калдерата или още да го кажем, гърлото на палеовулкан. Те са предположили, че е част от росенския палеовулкан, който е бил огромен. Тогава, разбира се, не е имало Черно море.
Всъщност, след като палеовулканът престанал да съществува, калдерата му се е запълнила постепенно със сладка вода от валежите и образувала тази водолюбива растителност, която постепенно се е отлагала на дъното му и образувала въглищен пласт. Над него по-късно са се запазили и самите дървета. По това време на много места на континента е имало подобни екосистеми от блатен тип, в които растат огромни блатни кипариси.
Но само на едно място в Европа това е станало в условия, които са успели да запечатат цялата гора. Според изследванията на тези учени, които са работили през 80-те години, това е станало евентуално след някакъв катаклизъм.
Не смея да го сравня с потопа, който е залял цивилизациите и човечеството, според библейските писания, но действително Черно море повишава нивото си. Нещо, което сега предстои да разберем на базата на настоящия проект, допълни доц. Кендеров.
По думите на ръководителя на проекта тази блатна растителност от огромни кипарисови дървета, високи по десетки метра, са запечатани в този катаклизъм, дали потоп или някакъв друг катастрофален природен феномен, в условия без кислород, при което те не са изгнили и са започнали бавно да се вкаменяват. Става дума за процес, при който част от материята, създаваща клетките и междуклетъчното пространство на растенията се замества с други вещества, в случая силиций, което води до вкаменяване. Това е ставало бавно през хилядолетията.
– С тази информация сега посрещнахме научното предизвикателство и оттук нататък нашите задачи са да разберем малко повече за този природен катаклизъм, който е запечатал цяла гора на дъното на нашето море, продължи доц. Кендеров.
Да разберем повече за самите растения, за самия свят, който е съществувал преди милиони години. Според изследванията от 80-те години става дума за геоложка подложка на възраст над 20 млн. години назад във времето. Вероятно самите дърветата са доста по-млади, но все още не знаем и предстои да го разберем през оставащите две години работа по проекта, каза още той.
Освен цялата тази гора, която е запечатана, конкретно ние, биолозите (защото освен палеонтологична има и биологична част) искаме да проследим, какво е съвременното състояние на тази екосистема. И как миналото на онзи блатен свят е дало възможност за съществуване понастоящем на морската екосистема. Защото това не са само мъртви дървета, те са местообитания на много морски видове: безгръбначни, ракообразни, миди, водорасли, много риби, които ги използват за укрития. И на практика някак си екосистемата, съществуваща от преди милиони години, се свързва със сегашните морски организми и им помага за тяхното оцеляване и развитие, защото мястото наистина е богато на разнообразни видове. Извън тях на 20 метра дълбочина е плоско пясъчно дъно, осеяно с празни мидени черупки. Някои от дървета в основата си по два-три метра и са доста нагъсто, което дава възможност за повишаване на биологичното разнообразие.
Проектът е тригодишен и започна през миналата година в акваторията на Созопол. За съжаление през първата, 2023-а, се изправихме пред проблема с липсата на достатъчно добра база за работа на море. Не само на нашия университет, по принцип работата на море е твърде специфична за научните институти. Малко са групите у нас, които извършват подводни водолазни дейности, обясни доц. Кендеров. Така че ние първо се събрахме като голяма група от водолази, сертифицирани да работят наука под водата.
След това трябваше да намерим място, където да направил лаборатория. Това се реши със заповед на ректора на университета и със съдействието на деканите на Биологически факултет, проф. Стоян Шишкови на Геолого-географския факултет, проф. Климент Найденов, които позволиха в една стара запустяла постройка в Черноморец, който е близо до Созопол, да се създаде лаборатория.
Половин година работихме, за да го изградим. Това е нашият принос и за развитието на Софийски университет, който нямаше нито една морска лаборатория досега. Казвам го не за друго, тъй като проектът е научен и не финансира строителни дейности и хората от нашия екип доброволно и безрезервно пожертваха месеци от своето време и много от своите лични средства. И в крайна сметка една от трите стаи беше направена на лаборатория по морски науки изцяло с наши средства и нашия доброволен труд. Така че ние вече имаме база, от която да започнат нашите ежедневни теренни работи в морето. Нужна бе доста сериозна инфраструктура, за да можем да работим по този сложен проект. Успяхме да я направим със свои сили и свои средства, финансирайки и спонсорирайки университета и науката като цяло. От Черноморец закупихме по проекта лодка. И всеки ден, рано сутрин, излизахме с нея от пристанището на Черноморец – 15 мин е преходът до акваторията, която изследваме. Закотвяме се на определено място и две двойки водолази слизат и събират проби или маркират участъци, правят видео заснемане, събират морски организми, седименти, измерва се химия и т.н.
Проектът е мащабен и цели да разгадаем миналото, еволюцията на екосистемата на живата и неживата част. Това, което правим няма аналог по света, категоричен е доц. Кендеров.
През 2004 г. след голяма буря, гора от вкаменени кипариси отново на 20 метра дълбочина беше разкрита в северната част на Мексиканския залив. Нашата гора, обаче е много по-стара като откритие; учени от Щатите и Мексико доказват, че възрастта на техните вкаменени дървета е едва 40 000 год., докато на блатните кипариси в акваторията на Созопол е много по-стара, вероятно на милиони години и наистина представляват сериозен научен интерес.
Що се отнася за тази гора, имам една добавка. Ние започнахме изследванията на вкаменени дървета, както мислехме. Созополският залив е много голям и още не сме извършили обхода навсякъде, но от работата ни през първата година на проекта се оказа, че голяма част от дърветата не са толкова вкаменени, колкото въглефицирани, или приличат на въглища. Вземайки проби от тях, малки парченца, за да се направи анализ излезе, че на някои от дърветата само повърхността е силифицирана, тоест вкаменена, а в дълбочина са въглефицирани. Геолозите все още не могат да си обяснят добре този феномен. Вероятно много бурни и трудни за разгадаване процеси са довели до запазването на тази наша гора. За разлика от гората в Мексиканския залив, която е съвсем млада в сравнение с нашата и при нея процесите са по-ясни. Докато ние сме изправени пред голямото предизвикателството да работим при доста по-сложна геоложка история. Несъмнено този проект няма да успее да разкрие всичко и ще има работа за още десетки години напред. Този природен подводен феномен е нещо, което е наистина голямо предизвикателство пред най-добрите учени. В нашия проект се събраха 32-а от елитните български биолози, геолози и палеонтолози. И можем да се гордеем, че имаме такъв научен проект и фонд Научни изследвания, според мен добре инвестира средствата за наука в такива изследвания.
Фактът, че на нашата планета има такава подводна гора, показва значимостта на това място. И разбира се, този природен феномен не е само наука, има и изключително важно социално значение за местните общности – хората, рибарите, туристическите организации. Те трябва да се гордеят с това място, да го знаят и разбират. Ние сме предвидили фотоизложби, част от най- интересните дървета ще бъдат заснети и отпечатани на 3D принтери и техните макети ще бъдат извадени от морето, за да виждат хората какъв феномен е потъналата вкаменена гора. Сигурен съм, че така ще се повиши значението им и по отношение на туризма и особено на подводния туризъм, тъй като у нас той е слабо развит. На картата с точките за световния подводен туризъм България няма нито една. А нашето море е доста интересно, нашето място е открито много преди това в Мексиканския залив, което го прави феноменално в света.
Тук обаче се намесва една друга област, познавайки това място ние трябва да го опазим, каза още доц. Кендеров. Разбира се, посещението на много хора под водата би представлявало стрес за екосистемата, за организмите, които живеят там, пък и за самите дървета, ако някои започнат да отчупват парчета от тях. За съжаление, сегашното ѝ състояние е доста по-лошо от очакваното, тъй като мястото е доста замърсено. Не говоря само за влошени химически показатели. Това е път на кораби и по някаква нашенска странна традиция хвърляме зад борда стари непотребни вещи. Има много кабели, бидони, хвърлят се остатъци от бита на рибарите, въжета, вериги, автомобилни гуми и още какво ли не. Опитваме се, докато работим да изваждаме по някой друг боклук, така че мястото се нужда е от сериозна грижа. И много се надявам на база резултатите от нашия научен проект да успеем да се преборим за защитата на мястото. Там цялата акватория е зоната по “Натура 2000”, но пряко не касае гората, която дори не се споменава. Ще предложим на българските управници да вземат решение за създаването на първият у нас гео-био парк. Геопаркове има, но комплекс от гео-био парк в района на вкаменената гора би я защитил много по-сериозно. Така се прави навсякъде по света. И това е нашата цел. Също така ЮНЕСКО е организация, която би защитила това място, но докато стигнем до там трябва още малко научна работа след това и административната. Надяваме се да запазим това място за поколенията, добави още доц. Кендеров.
