Представената фотография е на прес-агенция “Meurisse”, Париж (Agence de presse Meurisse)*. Тя се съхранява в колекциите на Националната библиотека на Франция в Париж (Bibliothèque nationale de France, département Estampes et photographie).
Фотографията, направена на 13 юни 1923 г., представя френският паметник във Варна, издигнат в памет на френските войници и моряци, умрели от холера и други болести в България по време на Кримската война (1853-1856 г.)**.
Паметникът е изграден през 1888 г. по инициатива на френския вицеконсул във Варна Жан Антоан Луи Пелегрини (Jean-Antoine-Louis Pelegrini) и със средства на френското правителство. Мястото на паметника е в границите на католическите (френските) гробища (днес в Приморската градина, под Пантеона). Паметникът е обелиск с пирамидална форма, увенчан с квадратен плинт върху корниз. На върха е оформена композиция от 5 гюлета. На лицевата страна на обелиска е издълбан текст: “A la memoire des soldats et marins francais morts a Varna pendant la guerre de Crimee, 1854–1855”, а под него – кръст. От три страни паметникът е ограден с верига свързваща 8 забити в земята оръдейни дула, пренесени от френската военноморска база в Тулон.
През 1959 г. паметникът е демонтиран и пренесен на разклона за кв. „Виница“ (Варна).
* Louis Meurisse / Луи Мьорис.
** В Галиполи и Варна съюзническите войски (френски и английски) са сполетени от холера, тиф и дизентерия. Заразата е пренесена от френските войски от Южна Франция – Авиньон, Арл и Марсилия.
(The Edinburgh Medical Journal. Vol. III, July 1857 to June 1858. Edinburg, 1858, p. 242–243; Recueil des travaux du Comité Consultatif d’Hygiène Publique de France et des actes officiels de l’Administration Sanitaire. Publié par ordre de M. Le Ministre de L’agriculture et du commerce. Tome Troisiéme. Paris, Librairie J. B. Bailliére & fils, 1874, p. 33–68).
От 3 юли до 20 август 1854 г. холерата поваля 5 183-ма французи (от 8 142 заразени). Само при експедицията в Добруджа френската Първа пехотна дивизия губи 2 036 души, башибозуците на генерал Юсуф – 200.
(Relation médico-chirurgicale de la campagne d’Orient, du 31 mars 1854, occupation de Gallipoli, au 6 juillet 1856, évacuation de la Crimée, par le dr G. Scrive. Paris, Librairie de Victor Masson, MDCCCLVII, p. 76; Histoire de la Dernière Guerre de Russie (1853-1856 ) par Léon Guerin. Tome premier, Paris Dufour, Mulat et Boulanger, 1859, p. 151; The Medical Times and Gazette: A Journal of Medical Science, Literature, Criticism and News. Volume I for 1862. London: Published by John Churchill. MDCCCLXII, p. 407–409, 461–463; Jean-Charles Chenu. Rapport au Conseil de Santé des Armées sur les résultats du service médico-chirurgical aux ambulances de Crimée et aux hôpitaux militaires français en Turquie pendant la campagne d’Orient en 1854-1855-1856. Victor Masson et Fils, Paris, 1865, p. 28, 35).
Реалните загуби на французите повалени от холера, тиф и дизентерия са към 10 000 души.
Къде са погребани?
Част от тях – в католическите (френски) гробища. От 2 314 френски войници и офицери, заразени с холера и приети във военната болница във Варна от 10 юли до 18 септември 1854 г., умират 1 389 души. В 3-те палаткови болници, изградени през август и септември 1854 г. край манастира „Свети Димитър“ (Евксиноград) от 2 635 приети пациенти умират 698 души (The Medical Times and Gazette 1862: 461).
Друга – по пътя от френските лагери на Франгенското плато до Северна Добруджа (21 / 22 юли – 7 / 10 август 1854 г.) – 2 036 души. За холерата, поразила френските войски в Добруджа, Парижкото медицинско списание (Gazette médicale de Paris) публикува следното съобщение от Варна:
„Варна, 17 август. Важното събитие през тези първи две седмици беше внезапната инвазия на холерата върху войските водени в Добруджа от генералите Еспинас и Юсуф: полк зуави, качили се от Варна и пристигнали в Кюстендже, заминава от този град на 28 юли сутринта и пристига в Каргалик на 29. Холерата се проявява на 29-и. На 30-и сутринта имаше от 35 до 40 мъртви и от 70 до 80 умиращи болни от холера. Напускаме местността, която беше отчетена като много нездравословна; бързаме да заминем още същия ден, но преди да стигнем до здравословната зона, дивизията губи, от общия наличен състав от 10 000 души, най-малко 2 000 болни от холера; освен това, 4 000 мъже са изтощени от холерна диария; остават само 4 000 годни мъже“. (Gazette médicale de Paris, № 36, 9 septembre 1854, p. 564).
Обратният път от Добруджа до Варна – от село Пелетли (Săcele) през Малък Гаргалък (Corbu), Палас (Palazu Mare), Кюстенджа, Мангалия, през Саталмъш (Езерец), Шабла, Каварна до Балчик, Буюк Франга (Каменар) и Варна е осеян с единични гробове и братски могили. Днес всички те са безкръстни, заличени и забравени.
В писма от Варна до своите близки Анри-Шарл Вюйлемот (Henri-Charles Vuillemot), лейтенант от 7-и пехотен полк (7e régiment d’infanterie de ligne), убит при Севастопол на 8 септември 1855 г., пише:
„Неделя, 6 август. Вчера, от единадесет ча́са сутринта до шест ча́са вечерта, умряха 48 войника от моя полк. Войската ми изкопа рововете и пристъпи към погребването. Гробът на тези тъжни жертви беше положен между града и езерото. Вечерта, под звездите, аз се приближих до земното възвишение; езерото беше спокойно; по бреговете му се виждаха няколко птици рибари. В гънките по повърхността му се отразяваха сребристите лъчи на луната. Лагерът, градът бяха потънали в тишина. С очи приковани във фаталното място, отправях гореща молба към небето. Всички тези мъже, които гробът поглъщаше, бяха мили, добри, обичани. Отишли на хиляда левги от страната си, те се надяваха на големи дела, на слава! Ужасно зло ги беше застигнало насред мечтите им и ги беше покосило! Те умират на пуст плаж, без да видят отново родината си, без да видят майка си. Незнайният им гроб никога няма да бъде посетен от обичащите ги сърца; нито братя, нито сестри няма да дойдат да поплачат тук! O! Да умреш по този начин, да умреш излъган, без сълзи на приятел, да умреш забравен, това е равносилно на това да умреш хиляди смърти!“. (Le général Bourbaki / par le commandant Grandin. Paris, Nancy, Berger-Levarault et Cie, Éditeurs, 1898, p. 87).
Друга част от поразените и умрели от холера (и други болести) са погребани в близост до палатковите болници на север от Варненската крепост, на Франгенското плато (селата Буюк Франга / Каменар, Ени кьой / Куманово и Джаферлии / Кичево и край манастира „Свети Димитър“ (Евксиноград).
(Julien-François Jeannel. La Guerre de Crimée: Souvenirs d’un hospitalier. Les Éditions Isis, Istanbul, 2015, p. 58-61; Прива Белар, Французите във Варна в 1854 г. // Известие на Варненското археологическо дружество, IV, 1910, Варна, 1911, с. 63-64).
Френската ескадра губи от холера 757 души – моряци и офицери.
(Ville de Paris – 150; Montebello – 164; Friedland – 44; Valmy – 87; Bayard – 22; Charlemagne – 4; Jean Bart – 41; Henri IV – 5; Suffren – 21; Ville de Marseille – 9; Jupiter – 22; Iéna – 5; Alger – 54; Marengo – 97; Primauguet – 13; Magellan – 9; Calypso – 5; Descartes – 1; Cacique – 1; Pluton – 3. (Histoire médicale de la flotte française dans la mer Noire pendant la guerre de Crimée, par le docteur A. Marroin, Paris, J. B. Bailliére et Fils, 1861, p. 31).
Къде са погребани?
В Балчик (на сушата и в морето), в местността „Карантината“, на южния бряг на Варненския залив.
