След успешното приключване на изпитанията на плаващата фотоволтаична платформа в Центъра за хидро- и аеродинамика към ИМСТЦХА „Акад. А. Балевски” – БАН сега предстои съоръжението да бъде представено на голямото международно изложение в Мюнхен и да започнем да го предлагаме на чуждестранни клиенти. За съжаление, не и на български клиенти, заради нормативни пречки в родното законодателство, които не позволяват тази върхова технология да бъде приложена у нас. Това заяви пред Maritime.bg Ивайло Дачов, управител на старт-ъп компанията, пионер в производството на уникалното съоръжение и една от малкото в света в тази насока.
-Голям е интересът към този тип фотоволтаични системи в цяла Западна Европа и други части на света, особено Северна Америка, където започва масовото им използване, каза той. У нас, обаче тепърва ще могат да се въвеждат, след като бъде преодоляна нормативната бариера, свързана със Закона за водите в България. Оказваме се последната страна в Европа, където това не е направено. Примерно, в Румъния нагласата е позитивна и вече вървят законовите промени, свързани с използването на плаващите фотоволтаични съоръжения. Ние определено оставаме една от най-изоставащите страни в това отношение.
А защо като нововъзникнала българска компания сега се заемат с производството на точно този вид възобновяеми енергийни източници, отговорът е ясен – натам започва да се измества пазарът, обясни нейният управител. В Европа все по-големи стават ограниченията за ползване на земеделски земи за фотоволтаици. От друга страна тези плаващи съоръжения са предназначени само за сладководни площи, а такива в световен мащаб има най-много на глава от населението в Европа. Известно е, че Старият континент разполага с много добре развита система за напояване и съхраняване на водите, а пък тези басейни са много удобни за разполагане върху тях на плаващи фотоволтаични паркове. Така че в дългосрочна перспектива стават много интересен сегмент на пазара, на който все още може да се заеме свободна ниша от нововъзникваща компания, каквато е нашата. Или чисто пазарно има голяма перспектива в тази насока, категоричен е Ивайло Дачов.
Освен това вярваме, че в България тези съоръжения можем да ги направим по-добре и по-евтино в сравнение с все още слабата конкуренция на останалите производители. Ние сме се учили от най-добрите. Специално тази плаваща инсталация, която беше изпитана в ЦХА- Варна е направена така, че да може да носи повече сняг и да е по-устойчива на климатични влияния от вече съществуващите. Това е нововъзникващ пазар. На практика подобни инсталации в Европа се произвеждат само на две места и България е третата страна, която ще излезе с тях на този пазар с продукт, който е изцяло дело на български учени.
Има и морски плаващи фотоволтаични съоръжения, но при тях рисковете са много по-големи, самите паркове са доста по-скъпи. Затова ние сме се насочили предимно към сладководните басейни като язовири, индустриални езера, които най-често са на мястото на пясъчни и каменни кариери, хвостохранилища, където водата не се използва за никакви други нужди. Също и за естествени езера, но край тях много рядко има ел. мрежа. А ние общо взето търсим водни площи, където наблизо минава електрическа мрежа, така че да има връзка към нея.
Що се отнася до възможността за инсталирането на подобни плаващи фотоволтаични съоръжения във Варненското и Белославското езера, които са удобни водни пространства, Ивайло Дачов смята, че би могло да стане, но за съжаление липсва нужното законодателство. Засега у нас сладководните площи могат да бъдат ползвани на концесия само за риболов или за туризъм. Затова ние чакаме промени в законодателството, а за съжаление България ще е последната, където това ще се случи, допълни управителят на старт-ъп компанията.
Сега започвали с една инсталация, но тя щяла да бъде само за собствените нужди на едно предприятие, където има каменна кариера. На водна площ ще разположат парк, който да захранва с ел. енергия директно машините на лентовите транспортьори за каменния материал от кариерата. С други думи могат да ги слагат на вода само, когато ще са за собствени нужди, тоест произведения ток да се използва изцяло от собственика или наемателя на водния басейн. Сегашният закон не позволява произведеното количество да се свърже в електропреносната мрежа и да излезе на свободния пазар. Докато в цяла Европа това вече е разрешено. И по тази причина компанията им в момента се насочва с уникалното си съоръжение извън България.
На въпрос за очаквания екологичен ефект от плаващите фотоволнаични платформи, Ивайло Дачов е категоричен:
– Има само позитивен екологичен ефект, защото инсталацията е напълно неутрална като химичен състав. Тоест тя не може да променя състава на водата и е сертифицирана в това отношение. От друга страна тези плаващи съоръжения засенчват доста голяма площ от водата на езерото и това спира или намалява развитието на водораслите, което пък е позитивно за живите организми във водата – рибите и всички други които живеят там, защото дава повече кислород, който иначе се изяжда от водораслите. Освен това предотвратява изпаряването на сладката вода. Често към инсталацията на такива съоръжения се слагат садки за риба, хранилки за малките рибки, и така се подпомага рибовъдството. После, част от тока се използва за аериране под повърхността, за да може да се вкарва повече кислород за живота на рибите или да се слагат съоръжения, осигуряващи охлаждане на водата. Могат да се ползват и за много други неща. Голямо изследване на Световната банка доказва, че плаващите фотоволтаични паркове имат позитивен екологичен ефект.
Нагласите ще стават все по-позитивни от момента, в който започнат да се употребяват плаващите фотоволтаици – категоричен е Ивайло Дачов. А за да стане това пак ще подчертая, е нужна промяна в законодателството, което е голямата спънка. Трябва да се промени Законът за водите, като се добавят само две думи, че освен за рибовъдство и туризъм, водните площи могат да се ползват и за производството на електроенергия. Нужна е промяна и в другия закон, който е за устройството на територията. Трябва да се дава възможност да се правят подробни устройствени планове за плаващи фотоволтаични инсталации, защото до момента могат да се правят подробни устройствени планове (ПУП) само за наземен тип. Когато слагаш една наземна фотоволтаична инсталация, изготвя се промяна в ПУП-а, трябва това да можем да го правим и за водни площи, които ще бъдат заети от плаваща фотоволтаична централа.
Ето, тези два закона трябва да бъдат променени, за да се инициира развитието на индустрия, която почти отсъства от страната и се получава нещо като параграф 22, добави Ивайло Дачов. Според него това могат да го направят народните представители, които се занимават с енергетиката. Имало такъв опит преди две години, с германска компания, която искала да направи голяма плаваща фотоволтаична централа на язовир Огоста и тогава възниква точно този законов проблем.
Надяваме се на помощ за внедряването и развитието на тази перспективна енергийна концепция, добави Ивайло Дачов.