К.д.п. Александър Калчев е на 37 години. Завършил е корабоводене във ВВМУ и корабостроене и морска техника в ТУ — Варна. Преподавател в Българския морски квалификационен център по морски, специални и допълнителни подготовки. През 2009 и 2010 г. е изпълнителен директор на БМКЦ. Секретар на УС на сдружение яхтклуб “Кап. Георги Георгиев – порт Варна”. Член е на градския съвет на БСП – Варна, където отговаря за въпросите на морската политика и транспорта.
Ирена Цекова, Народно дело
Идея
Смятам, че е необходимо да се създаде фонд, в който всички фирми от бранша задължително да отчисляват средства за морско образование
– Кап. Калчев, наскоро излезе информация, че има наплив към морските ни училища. През последните години обаче доста се спори добро ли е, или не образованието, което се получава в тях. Вие на чия страна в спора сте?
При тази рекордна безработица в страната хората залагат на сигурното, каквато винаги е била моряшката професия. По отношение качеството на образование – училищата дават максимум от възможностите си, но не е достатъчно. Образованието определено не е на ниво и върви надолу. Този негативен ход може да се дължи отчасти и на проблеми в средното образование, но чисто професионалната подготовка от ден на ден става все по-слаба. Водният транспорт е изключително динамичен организъм, който се развива бързо. На днешните студенти им е необходима свежа и актуална информация, което задължава училищата да привличат активни морски офицери, капитани и механици. Това е изключително трудна задача, защото тези хора трябва да бъдат мотивирани, т.е. адекватно заплатени. Затова са нужни сериозни структурни реформи, базирани на ново законодателство. Трябва решение за финансирането на висшето морско образование у нас. Днес училищата се мъчат по всевъзможен начин да осигурят заплащане на преподавателите си, което допълнително тегли ресурс в ущърб на студентите. Смятам, че е необходимо да се създаде фонд, в който всички фирми с морски предмет на дейност задължително да отчисляват средства. Това може да е и за сметка на данъците, които плащат, но този фонд да финансира единствено и само морското образование и ИА ”Морска администрация”. Морското образование е скъпо и изисква обединение. Ако не се предприемат действия в тази посока, съм убеден, че ще наблюдаваме скоро края на българското морско образование.
– Непрекъснато се водят спорове за това къде трябва да се получава допълнителната квалификация на морските кадри. Правиха се промени в наредби, после се отменяха и май си останахме дотук?
– Основни подразделения в морската квалификационна дейност са БМКЦ, ВВМУ, ТУ – Варна, морските гимназии. Първата е търговско дружество, а останалите – бюджетни структури, ползващи бюджетен ресурс за съпътстващи дейности – провеждане на «специални и допълнителни морски подготовки», което е опит за оцеляване на преподавателския състав на училищата. От това страда качеството на морското образование и квалификация, а и търговското дружество, което не е в реална пазарна среда. В интерес на истината, промените от тази година в наредба 6 за компетентност на морските лица са в правилна посока. По-голямата част от обучените работят за чужди компании и българският данъкоплатец не е длъжен на покрива сметките им. Тези бюджетни средства, чрез дъмпинг на цените, директно изтичат от страната. Затова считам, че образованието трябва да бъде «доволно» финансирано от държавата, а допълнителната морска подготовка да бъде оставена на търговски субекти, които да се конкурират лоялно. Това ще е в плюс за всички страни – държава, моряци, училища и квалификационни центрове.
– В София или във Варна трябва да е ИА „Морска администрация“?
– По тази тема ГЕРБ търси сензации и скандали, за да отклони вниманието на хората от тежката криза, в която сме попаднали. Зрелища без хляб! Аз мисля, че денцентрализацията е много необходима на бизнеса, но това, което смятат уж да правят сега управляващите, не е децентрализация. Едни и същи хора, в една и съща структура и със същите задължения си сменят офиса от София във Варнаили друг град… Това ли е децентрализация? Би следвало да се рефомира системата, като задължително остане координиращо звено на ИАМА в София. Да се завишат правомощията и автономността на регионалните дирекции, като се обвържат и с общините, на чиято територия оперират. Най-малкото защото всеки кораб, регистриран примерно във Варна, носи приход за града по Закона за местните данъци и такси. Така общините ще се стремят да насърчават регионалните дирекции на ИАМА да са по-активни и отговорни, и, естествено, по-мотивирани. Само така може да отлепим от дъното, където сме се закотвили вече повече от 20 години.
– Вие бяхте шеф на БМКЦ, когато фериботите преминаха под негова шапка заради приватизация, редно ли е сега комплексът да се вади на тезгяха заедно с БДЖ товарни превози?
– Категорично не. Апортирането на фериботите е станало повече от година преди да бъда назначен за директор на БМКЦ. Когато отидох там, ние нямахме възможност да работим по спогодбите с Украйна и Грузия, а и нямаше изгледи да се промени нещо. Корабите бяха блокирани. Ситуацията е много деликатна. Малцина знаят, че за да си оператор по тристранната и двустранна спогодби, трябва името ти да присъства в текста на спогодбата като т.нар. „одобрен оператор”. Е, от българска страна са само ПБМФ и БДЖ, и украинците не са склонни да допускат външни в този бизнес. Вие си направете извода, ако се промени собственикът и името на комплекса на БДЖ, дали Украйна няма да се възползва, за да даде бизнес на своите, като не се съгласи с промяна или просто я забави с една, две или три години, както направиха тогава. Кой би издържал на подобно блокиране на дейността? Това ще отклони товаропотоци от страната ни и ще погуби „Фериботен комплекс”, който и сега едва диша. Ние имахме късмет и сега БМКЦ печели добре от двата си кораба, но при смяна на собствеността сега, ако не го вземе друг „одобрен оператор”, ще е катастрофа – една заключена врата.
– Като цяло какво и кога България трябва да промени по отношение на морската си политика, ако наистина иска да е морска държава?
– Ние имаме ли морска политика? Нямаме време, защото вече сме години назад, а има много аспекти, на които следва да се обърне внимание. Нужни са законодателни промени и активна дейност на ИА МА за повдигане имиджа на флага (корабите под български флаг да са в отлично състояние), за да може България да е наистина страна от т.нар. „бял списък” – повече кораби – повече данъци и такси в общинските бюджети. Трябва ревизия на европейските директиви и недопускане на дискриминационни текстове или пропуски по отношение гражданите на България. Информационна политика и насърчаване на потенциални бенефициенти. Незабавно начало на изграждане на нови терминали на територията на Варна, модернизиране на съществуващия петролен в Бургас. Още – агресивна политика за защита предимствата на портове Варна и Бургас и включването им като ключови по ТРАСЕКА. Задължително е сътрудничество и вслушване в съветите на браншовите организации, както правят големите морски държави. Спиране концесионирането и старт на модернизацията на „Фериботен комплекс – Варна”. При евентуална необходимост от концесиониране първо трябва сериозен анализ и съобразяване на изискванията към бъдещия концесионер със сключените международни спогодби. Ще добавя още създаване на стратегия за възраждане на морското образование и квалификация – намиране на качествено нов принцип на финансиране на институциите, съобразен с европейските практики, както и либерализиране и контрол на морско-техническите услуги. Всичко това в общи линии означава да се създаде истинска морска политика и стратегия за нейното осъществяване. И пак казвам, нямаме време. Трябва да се работи много.
– Как ще коментирате случая с кораба “Св. Николай”. Може ли да се каже, че моряците са виновни и ще навреди ли това на българска флаг?
По този случай бих се разграничил от премиера, защото всички знаем, че един българин е чета, двама са чета с байрактар, а трима – чета с предател. Много малко вероятно е целият екипаж да е наясно и да е замесен. Аз мисля, че най-вероятно има не повече от двама-трима виновни за този неприятен инцидент. Кризата удари най-много шипинга. Много се сви търсенето на моряци, особено от изпълнителски състав. Хората се борят за хляба на семейството си и през ум не им минава да анализират разпоредби от “офиса”. Казват ти, че трябва да претоварите в морето – претоварваш! Не питаш, защото си на улицата! Флагът тук няма вина, но това е поредно доказателство, че все повече съмнителни корабособственици търсят услугите му, т.е. вървим в грешната посока. И пак стигаме до отговора на предишния въпрос. Нямаме време, трябва да работим за нови правила в морската ни политика. В момента обаче това не се прави, което само задълбочава проблемите.
Maritime.bg – България