Контролът в Черно море, осъществяван от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, е оптимален. Това заяви пред Maritime.bg доц. Деян Стратев, служебен зам.-министър на Министерството на земеделието и храните, който днес участва в работна среща с рибарската общност във Варна. Представители на медии не бяха допуснати до залата в Пристанище Карантината, в която се проведе тя.
Коментарът на Стратев е по повод информацията за дейността на агенцията през последните 5 години. Общоизвестни са мащабите на бракониерската дейност във водите на Черно море, докато рибарската агенция е установявала средно по 2 нарушения месечно. Това стана ясно от отговори на ИАРА до Maritime.bg по Закона за достъп до обществена информация.
Зам.-министърът защити подопечната си агенция с твърдението, че “проверките в Черно море са ежедневни”. То обаче не може да се подкрепи от статистическите данни за броя установени нарушения през последните 5 години. Анализът на данните сочи още, че над 10% от наложените от ИАРА актове на бракониери по-късно падат в съда.
Такъв е и случаят с установените от екип на Maritime.bg лица, тралирали през миналото лято край плаж до Шкорпиловци. Актът за 4 000 лева, който ИАРА им наложи, беше отменен от варненски съд, а агенцията осъдена на първа инстанция да им изплати над 2 500 лева.
Зам.-министър Стратев все пак изтъкна, че е изключително важно да се подобрява материално-техническата база на агенцията. Той коментира, че в момента се разглеждат възможностите за получаване на финансиране по Програмата за морско дело и рибарство за придобиване на нови плавателни съдове и съоръжения за подобряване на контрола, но и за ремонт на съществуващи средства.
Проверките на Черно море са ежедневни, включително по време на разтоварване на улова. Другите проверки, които в момента се правят, съвместно с Българска агенция по безопасност на храните, са за произхода на черната мида. За период от 3 седмици са съставени 6 акта на нарушители.
каза зам.-министърът.
Мнението (и финансовите интереси) на някои рибари има по-голяма тежест от мнението на учените

В началото на юни новият служебен министър на земеделието и храните Георги Тахов отмени забраната за улов на бели пясъчни миди, въпреки становищата в подкрепа на по-дълъг забранителен период на най-големите риболовни сдружения в страната и учените. Нуждата от по-дълъг забранителен период се основаваше на редица становища от учени и научни институти от предходните години, които настояваха за 3 и повече месеца ежегодна забрана за улов на Donax trunculus и Chamelea gallina. Белите пясъчни миди са обект и на мащабен незаконен улов по българското крайбрежие.
По думите на зам.-министъра на МЗХ забраната е била в сила повече от месец.
След като излезе заповедта за забрана стана ясно, че част от рибарския бранш не е съгласен с тази заповед, т.е. самият рибарски бранш не беше единодушен в това отношение. Затова последва среща в ИАРА, където още веднъж този въпрос беше поставен на дневен ред. Тези от колегите, които бяха против [забраната, б.р.] – изразиха доста голямо съмнение относно научните доклади, които имаше до този момент, понеже по тяхно мнение те не са с тази цел. Въпреки това тези два доклада, които имаше, препоръчваха забрана на бяла мида и поради възникването на тези разногласия достигнахме до извода, че е добре да прекратим заповедта. Беше препоръчано да има допълнителни изследвания и такива се правят в момента. Има докторантура, която се прави по въпроса и когато получим повече резултати по въпроса отново ще го поставим. Големият въпрос е кога точно в нашите води е точният период на размножаване на бялата мида. Съвсем ясно е, че когато един хидробиом е в размножаване, неговият улов трябва да се забрани.
обясни падането на забраната зам.-министър Стратев.
Не такова е мнението на една от големите браншови организации БГФИШ.
Въвеждането на забраната беше свързано с консултативния съвет при министъра на земеделието, организиран през миналата есен. Там присъстваха учените, бяха поканени всички заинтересовани страни. Забраната беше отменена заради бизнес интереси на рибари от Южното Черноморие, които нито дойдоха на консултативния съвет, нито дадоха писмено становище, нито взеха отношение, но после изкараха работниците си да стачкуват и министърът взе решение да отмени забраната. Това, реално погледано, е чисто политическо решение, което не е аргументирано с нищо. В края на крайщата, министърът носи отговорност за своите решения.
каза д-р Йордан Господинов, председател на БГФИШ.