За усилията да заменят 40-годишния научноизследователски кораб (НИК) АКАДЕМИК с нов и по-модерен от същия клас, за проблемите пред морската наука, разговаряме с проф. д-р Атанас Палазов, и.д. директор на Института по океанология “Проф. Фритьоф Нансен” – БАН.
Какво е положението с НИК „Академик“ след тържественото отбелязване на неговата 40-годишнина?
Първо да отбележа, че през всички тези години с НИК „Академик“ се провежда значима научноизследователска програма, включително 30 международни експедиции в Черно море. С неговата помощ се изпълняват и задълженията на държавата по Рамковата директива за водите и Рамковата директива за морската стратегия на ЕК, също оценката на рибните запаси. Многобройни са и примерите за научно обслужване на морския бизнес. Така, че с гордост можем да споменаваме неговото име. Смятаме, че той изпълни предназначението, за което е придобит и ще продължава да го прави, докато бъде заменен с друг кораб от същия клас. Миналата година АКАДЕМИК премина класов ремонт и получи разрешение за плаване през следващите 5 години, така че няма проблем да продължи да работи по научноизследователските ни задачи. След това ще видим как ще продължат нещата.
Обявихте, че предстои придобиването на друг по-малък кораб.
Да. Вече е известно решението на Министерския съвет, с което се одобри придобиването на малък научноизследователски кораб с дължина около 20 метра, специализиран за крайбрежни изследвания. В момента тече процес по учредяване на консорциум, който ще изпълнява тези задачи.
Какво ще представлява този консорциум?
С него се формира нов център по компетентност, който включва освен нашия институт и ВВМУ, Бургаския университет, Русенския университет. Има и още няколко партньора. Този център е свързан с морските и речни изследвания и в неговите рамки ще бъде построен малкият НИК за крайбрежни изследвания. Той обаче няма да реши всички задачи, които се поставят пред морската наука, защото ще може да работи само недалеч от брега, но не и да изпълнява сериозните програми, свързани с изследване на цялото море. Впрочем, затова направихме тази изложба, посветена на 40-годишнината на НИК АКАДЕМИК. Първо я представихме в София, в БАН и след това пред варненската общественост. С нея искаме да покажем, какво е свършил АКАДЕМИК за своите 40 години. С този кораб имаме над 338 експедиции, от които 30 международни, като са преплавани повече от 125 000 морски мили. Събрано е огромно количество данни, държавата е обслужвана по изпълнението на европейските директиви, по оценката на морската екосистема, на рибните запаси и т.н. И не на последно място – по обслужване на бизнеса в Черно море. И по-специално в нашата икономическа зона на фирмите за добив на полезни изкопаеми, при полагането на тръбопроводи, подводни кабели и екологични проучвания на площадки за сондиране. Всичко това го систематизирахме в един плакат, който беше изложен и смятаме, че това е нашата аргументация за нуждата от друг кораб със същия клас за България. Не казвам, че АКАДЕМИК ще спре да работи, но проблем е възрастта му. Все по-трудна става неговата поддръжка, тъй като техническите му възли, генератори и други, вече са твърде остарели, започват да липсват някои от резервните части, технологиите не отговарят на съвременните екологични изисквания. Наистина е време да се мисли за неговата замяна с друг плавателен съд от същия клас, с който могат да се извършват изследвания в цялата изключителна икономическа зона на България. Затова и направихме тази изложба. Аргументираме се и защо новият кораб следва да бъде построен в България: дадените средства ще останат тук, ще подкрепят и морския бизнес. БАН трябва да бъде корабособственика, поради факта, че тези 40 години експлоатация на НИК АКАДЕМИК ни дават достатъчен опит да се справим с тази задача.
По какъв начин ще бъде придобит малкият кораб, по какъв начин се очертава това да стане и с новия кораб от класа на АКАДЕМИК? Замисляте ли нови ходове и в тази насока?
Разбира се, но към момента не можем да ги разкрием. Това е държавна задача, не е по силите на Института по океанология, дори и на БАН. Може да се получи, както стана с АКАДЕМИК, тоест с решение на МС чрез целево финансиране, като част от него може да дойде от ЕС. Проучили сме въпроса, има такава възможност. Просто тези, които вземат решенията, трябва да бъдат напълно наясно за необходимостта от такъв НИК за това, че инвестицията в него ще се изплати многократно с работата, която се свърши. Решението може да бъде само на правителствено равнище.
Впрочем за построяването на новия НИК дебатираме много с колеги на различни нива, дали трябва да бъде закупен съществуващ кораб и преоборудван, или да се построи у нас? Моето категорично мнение е, че корабът трябва да бъде нов и то построен в българска корабостроителница. Статистиката показва, че ако купим кораб, дори да е 10-годишен и на разумна цена, самото му преустройство ще глътне достатъчно средства. Защото дори на тази възраст в тези кораби има технологии, които вече не отговарят на съвременните изисквания. Ще се хвърлят много средства и резултатът няма да бъде такъв, какъвто бихме желали.
Планирате ли експедиции с АКАДЕМИК през тази година?
Планираме ги, но и тази година е много сложна, заради войната в Украйна. А тя се води и в Черно море, което е голям проблем за науката, защото корабоплаването става много рисково, има плаващи мини, проблемна е и навигацията. В Румъния, доколкото знам, не им е разрешено да правят експедиции в морската им икономическа зона, заради рисковете от войната. Има и друг проблем, продължителната липса на редовно правителство, което да взема решения за финансиране, например на мониторинга в Черно море, който трябва да извършим. За него разговаряхме с предното правителство и докарахме донякъде нещата, но като стана тази поредна политическа криза, никой после не пое отговорност да подпише споразумението, за да започне изпълнението на мониторинга. Да се надяваме, че този проблем ще бъде решен. По тази причина засега не мога да кажа, колко и какви експедиции ще изпълним с АКАДЕМИК тази година. Засега планираме поне една и то в скоро време – да пуснем един или два роботизирани профилиращи буя по европейската инфраструктура “Арго“, финансирана по проект МАСРИ, който е част от Националната пътна карта на научната инфраструктура на МОН. Експедицията ще бъде кратка и се надявам да я осъществим. Имаме заявки от бизнеса за използване на кораба също от ЕК. Но малко се въздържаме, защото има ограничения на плаването в Черно море. Просто ситуацията не е такава, че нещо да може да се планира и да се гарантира неговото изпълнение.
Какво става с мини подводницата на института? Наскоро дългогодишният й командир Илия Щирков издаде своите „Подводни мемоари“.
Това ще зависи от финансирането. Ние я поддържаме в готовност, технически сме я консервирали, ако мога така да го кажа. И при необходимост сме готови в кратки срокове да я приведем в пълна готовност за оперативна дейност. Но както виждате нещата с науката в Черно море не са много оптимистични към момента.
Как се очертава тазгодишната научноизследователска дейност на Института?
Нашата научноизследователска дейност се движи много добре. Работим по 50 проекта, които се финансират от различни източници. По-скоро имаме проблем с кадрите, защото не можем да привлечем млади хора, които напоследък много не желаят да се занимават с наука. Все пак държавата успя малко да повиши възнаграждението при нас. Но според мен има изпуснат период на промени, през който силно намаля желанията на младите от ранна възраст да се занимават с наука. И това в момента се отразява.
Разбира се, не оставаме със скръстени ръце. Работим с детските градини, с ученици от началния и средния курс на обучение, със студенти. Виждаме, че особено по-малките проявяват голям интерес към научната работа, но в средното образование става по- малък, а във висшето – най-малък. Моето усещане е, че просто сме изпуснали момента, а той тръгва от преходната възраст, когато децата решават, че искат да станат пожарникари, в детската градина, началното училище, там се зараждат тези желания, интереси. И после укрепват в средното образование, за да се финализират във висшето образование. Очевидно е, че този момент е загубен в сегашното младо поколение, което сега навлиза във възрастта да се занимава с наука.
Държавата направи една новаторска стъпка с въвеждането на така наречената проектна докторантура, чрез която се осигурява адекватно финансиране при разработването на дисертационните трудове. Ние кандидатстваме заедно със Софийския университет и Медицинския университет – Варна и се надяваме, че ще създадем условия младите хора да могат да работят по дисертациите си без да се притесняват от битови проблеми.
Вече сме започнали заедно с МОН да работим за постигането на морската грамотност. Да популяризираме морските дейности и морската наука сред различните нива на образователната система, за да може да просъществува морската наука в България. Също и морските дейности да имат кадри, които стават все по-дефицитни.
Видео (архив):
