Гравюрата „Общ изглед от Варна и пристанището“ е публикувана във френския илюстрован вестник (списание) „Илюстрасион – вестник всеобхватен“. Автор на гравюрата върху дърво (20 x 14 см) е Шарл Бод (Charles Baude, 1853-1935), гравьор на “L’illustration: journal universel”. Анотацията към нея дава ценни сведения за Варна от началото на Руско-турската (Освободителна) война от 1877-1878 г.
„СЪБИТИЯТА В ОРИЕНТА
Събитията, които се разиграват или се подготвят на Балканския полуостров, придават особено значение на град Варна, чийто общ изглед поместваме днес.
Варна е голямо пристанище на Черно море във формата на подкова, чиито краища са нос Годроф на север и Галата на юг. Отворено е на изток. Щом от тази посока духа вятър, престоят на корабите се затруднява – неудобство, което ще се избегне, като се изгради една дига от север на изток. Високи хълмове преграждат хоризонта около целия град, който по този начин се сгушва между морето и хълмовете. От другата им страна има едно голямо езеро – Девнос, което по канал изхвърля в морето излишъка от водите си.
Доста кораби от турския военен флот са хвърлили котва във варненското пристанище и затрудняват достъпа към града както по море, така и по суша. Варна е обградена от укрепления с бойници и с два защитни рова, по продължение на които върху платата Франка, Ени кьой и Козлуджа – на север от града и южно от него към Галата, бяха разположени артилерийски батареи. Комендант на Варна, която брои 20 000 души – половината мюсюлмани, е Рашид паша (Стрекер) – германски генерал, постъпил отдавна на турска служба като главен артилерийски инструктор. Гарнизонът е в по-голямата си част от египтяни, командвани от принц Хасан, син на хедива. Тези войници, половината от които нощуват в казармата и половината – извън нея, се отличават с униформата и строгата си дисциплина за разлика от черкезите и зейбеците, които допълват гарнизона.
Няма смисъл да изтъкваме значението и ролята, която се отрежда на Варна в сегашната война. Тук пристигат всички подкрепления, снабдяването и военните доставки за Дунавската армия от Константинопол, в който е съсредоточено всичко и който е жизненият и организационен център на империята. Варна е и начело на жп линията, която свързва Черно море с Дунав през Русчук. Градът има немалко значение и от чисто военна гледна точка. Освен че заедно с Базарджик, за който също ще стане дума след малко, пази подстъпите към Добруджа, Варна заедно с Шумла, която също ще опишем, пази и подстъпите към Балкана“*.
* L’Illustration, Journal Universel, No 1797, Vol. LXX, Samedi 4 Aout 1877, p. 68–69; България. Френска хроника (1841-1878). Кореспонденции и гравюри от „Илюстрасион“. Съставител Васил Василев. София, Книгоиздателска къща Труд, 1998, с. 163–165; Анастас Ангелов. Варна преди фотографията: рисунки, гравюри, литографии, акварели и картини от 19-и век. Pulsio Print, София, 2021, с. 97.
** Гравюрата е публикувана и в: Иллюстрированной хроники войны 1877-1878 гг. (Приложение к „Всемирная иллюстрация“) Том. 1, № 33, с. 261 (Дунайская армия. Общий вид города и крепости Варны (Гравюра Э. Даммюллер), и в книгата на Амеде льо Фор „История на Източната война“ (Histoire de la guerre d’Orient (1877), Par Amédée Le Faure. Vol 1, Garnier frères, 1878, Paris, p. 333).
