До момента подкрепящите дълбоководната минна индустрия, която би осигурила ключови за екологичния преход минерали, но с потенциално високо екологично въздействие, успяваха да попречат на Международния орган за морското дъно (ISA) дори да започне дебат по темата.
Този път дебатът се проведе, но проектът, призоваващ за “диалог” към “разработването на обща политика… за защита и опазване на морската среда”, не напредна след седмица преговори в Кингстън, Ямайка, предаде АФП.
Множество делегации, от Китай през Саудитска Арабия до африканската група от държави-членки, заявиха, че в проекта липсва яснота и съставеното от 168 членове Общо събрание на ISA не е форумът за вземане на каквото и да е решение относно защитата на морските местообитания.
Вместо това тези страни казаха, че Съветът на ISA, съставен от 36 държави, трябва да вземе решение.
Изправена пред последователна опозиция, Република Чили оттегли проектомярката, тъй като годишната сесия на събранието, което взема решения с консенсус, наближи края си.
„Донякъде сме разочаровани“, каза представителят на Чили Салвадор Вега Телиас. Въпреки че той смяташе, че ще получи подкрепа от много държави, Телиас избра да отложи дискусиите до юли 2025 г. – предложение, което също не беше одобрено.
Дълбоководната минна промишленост в международни води включва сондиране на океанското дъно за минерали като никел, кобалт и мед, които са от решаващо значение за технологиите за възобновяема енергия.
Съгласно Конвенцията на ООН по морско право, ISA отговаря както за защитата на морското дъно в зони извън националните юрисдикции, така и за надзора на всяко проучване или експлоатация на ресурси в тях.
Дълбоководен минен добив все още не е извършван след експериментални и проучвателни етапи в находища.
Съветът на ISA, който засега предоставя само договори за проучване, изготвя правила за търговска експлоатация повече от десетилетие. ISA се стреми да приеме кодекс за минен добив през 2025 г.
Неправителствени организации и учени предупреждават, че дълбоководният минен добив може да увреди местообитания и да навреди на видове, които са слабо проучени, но са потенциално важни за хранителните вериги. Освен това те посочват риска от нарушаване на капацитета на океана да абсорбира въглерод, отделян от човешка дейност, и шумовото замърсяване, което може да засегне редица видове.
Въпреки това множество държави са сключили проучвателни договори и вече провеждат определени дейности.
Науру, малка тихоокеанска островна държава, успешно настоя ISA да позволи подаването на заявления за експлоатация дори при липса на кодекс за “копаене на морското дъно”.
Часовникът тиктака, тъй като канадската The Metals Company (TMC) – индустриален гигант – и Nauru Ocean Resources Inc (NORI), нейното дъщерно дружество, напредват с плановете си за минна експлоатация и събиране на богати на минерали “полиметални нодули” в геоложките подводни фрактурни зони Кларион-Клипертън (CCZ) в Тихия океан.
Заявление от правителството на Науру от името на NORI за започване на комерсиални минни операции се подготвя за подаване до ISA.
„Отговорното разработване на дълбоководни минерали не е само възможност за Науру и други малки островни развиващи се държави“, каза президентът на Науру Дейвид Адеанг по-рано тази седмица. „Това е необходимост за нашето оцеляване в един бързо променящ се свят”, заяви той.
Повече от 30 държави призоваха за мораториум върху дълбоководния добив, включително Франция, Канада, Чили, Бразилия и Обединеното кралство.
А ново проучване, публикувано миналия месец, показа, че богатите на минерали възли, които минните компании искат да добият от океанското дъно, произвеждат кислород. Революционното изследване доказва първи случай на производство на кислород от неживи източници и без слънчева светлина.
„Общественото мнение и политическа подкрепа за спиране на дълбоководния минен добив и недопускане вреда на океаните никога не са били по-силни“, каза Луиза Касън, активист от международната неправителствена организация „Грийнпийс“.
„Тъй като заплахата от компания, която кандидатства за добив в океаните, е надвиснала над всички ни, ясно е, че се нуждаем от много повече спешни действия от правителствата в ISA, за да превърнем тези думи в действия“, каза още тя.
В този контекст НПО аплодираха избора на бразилката Летисия Карвальо да замени Майкъл Лодж от Великобритания като генерален секретар на ISA от януари 2025 г. Лодж беше критикуван за про-бизнес позициите си и също така беше подложен на критики, след като разследване на New York Times обвини ръководството на ISA в злоупотреба със средства – твърдения, които секретариатът на организацията отхвърли.
„Реформирането на ISA за защита и управление на морските дълбини в полза на човечеството е от решаващо значение.“, допълват от Коалицията за опазване на морското дъно (DSCC).
Вижте още по темата:
