Неизвестни досега нови археологически обекти са разкрити при теренни проучвания в района на южното ни Черноморско крайбрежие и по специално край Созопол и остров „Свети Иван“. Това стана по проекта „Интердисциплинарно изследване на взаимодействието „суша – море“ по Западното Черноморие: геоархеологически и историко-географски изследвания“, който е тригодишен и се финансира от фонд „Научни изследвания“ към МОН. И в момента вървим към подготовка на първия междинен етап от 18 месеца, заяви пред Maritime.bg ръководителят на екипа, който го изпълнява, доц. д-р Преслав Пеев. Той оглавява секция „Морска геология и археология“ и е научен секретар на Института по океанология – БАН. Следите, които са повече от очевидни, са разкрити от направената ортофотография (въздушна фотометрия) с новата техника, както и с георадар, закупени по проекта. Белезите недвусмислено сочат, че някои от тези обекти са антични кариери.
– На остров „Св. Иван“ също работихме с този георадар и то на няколко полигона, тъй като в археологическо отношение той е слабо проучен, каза доц. Пеев. Всъщност, добре е изследван само районът на манастира „Св. Йоан Предтеча“ от колеги и общо взето с това приключва цялата дейност. Сега съвременната техника позволява проучванията да бъдат разширени.
Идеята на проекта, както сочи наименованието му, е да използваме интердисциплинарни методи и решихме първо да се съсредоточим върху дистанционните геофизични, като използваме георадар, обясни ръководителят на проекта. По време на проучването за няколко дни успяхме да сканираме пет работни полигона и в момента обработваме данните. Първите резултати показват, че на някои от полигоните има неизвестни досега структури под повърхността на земята. Какви са още не можем да кажем, но със сигурност са интересни. Те са съсредоточени в северната част на острова. Разбира се, ние обхванахме само малка част от него, поради ограниченото време. На следващия етап ще продължим с геофизическото сканиране, което ще стане още тази есен след одобряването на втория етап от изпълнението на проекта. И тогава ще можем да придобием по-комплексна предварителна оценка за тези участъци, тъй като ще бъдат проведени и класически археологически проучвания на най-перспективните райони от колегите от Великотърновския университет. Те вече направиха карти на късната античност, на ранното средновековие, от които може да се проследи динамиката на изследваните селища. И после ще може да се направи реконструкции на селищните модели, включително на населението. Ако остане време може да се включи и част от нематериалното културно наследство, като занаятите разработвани в тези селища, търговските, културни социални връзки с други крайбрежни селища.
Тук трябва да вмъкнем, че по този мащабен проект (нарекли са го „Островен свят“) освен учени от секциите „Морска геология и археология“ и „Динамика на бреговата зона“ на ИО – БАН са включени и техни колеги от Историческия факултет на Великотърновския университет с ръководител доц. Росина Костова, която оглавява катедра „Археология“. Всъщност от няколко години към университета по проект на фонд „Научни изследвания“ на МОН е създаден Център по геоархеология и партньорите в случая са от там, поясни доц. Пеев. По неговите думи изследванията им, които обхващат южното ни Черноморско крайбрежие и по-специално бреговата линия от нос Форос и на юг до устието на река Караагач, включва и част от хинтерланда навътре в сушата. Също и прилежащите пет острова: „Св. Анастасия“, „Св. Иван“, „Св. Петър“, „Св. Св. Кирик и Юлита“ и „Св. Тома“, като основно изследванията им са съсредоточени върху остров „Св. Иван“.
– Искаме в исторически план да обхванем времето още от праисторията, тоест началото на холоцена, като се стигне до ХVI- XVII век, времето на османското владичество, каза още доц. Пеев. Ще използваме цялата придобита база от геоложки, геоморфоложки, палеогеографски, исторически и археологически данни от предишни изследвания, наши и на други автори. Основната ни идея е цялата тази информация, плюс новите данни, да бъдат интегрирани в т.нар. ГИС среда (географски и информационни системи).
Това е първият толкова обхватен интердисциплинарен проект с прилагане на интегриран подход и на всички методи и данни от различните науки: за земята, морски науки, исторически и археологически и т.н. Това ще ни позволи да направим реконструкция на палеогеографското развитие, свързано с човешката адаптация към промените в крайбрежния ландшафт през целия изследван период, коментира ученият.
И тук се получи нещо много интересно като информация- продължи доц. Пеев: И като основно заключение може да се каже, че промените в климата, различни климатични фази, техните граници напълно съвпадат с тези в периодите на археологическите култури. Тоест историческите промени съвпадат с климатичните. И това се отчита навсякъде.
Като много важен резултат от първия етап на проекта може да се посочи и подготвената от колегите от ВТУ база данни, в която са събрани всички известни досега археологически обекти от този регион, каза доц. Пеев. До момента са обработени или в процес на завършване данни за около 300 обекти от различни исторически периоди от праисторията до средновековието. Идеята е на следващия етап да можем да направим реконструкция на селищните модели по исторически периоди, тоест как са се променяли, развивали спрямо климатичните и палеогеографски промени. Известно е, че нивото на Черно море силно варира през последните 10 000 години. През по-голямата част от този период праисторическите, тъй наречени наколни селища, всъщност са се намирали на сушата. Сега откритите до момента 18 праисторически селища по българското крайбрежие са на дълбочина от 6 до 9 метра под съвременното морско ниво.
Изследвахме и всички пристанища и тяхната инфраструктура от античността до средновековието и до ден днешен, които са регистрирани. Те са дело на човешка ръка или на някои естествени рифове, които са част от пристанищните басейни. Топографските им характеристики могат да бъдат разделени на три основни групи. Едните са локации, които се намират на морски носове. Те са със стръмни брегове и предлагат добре защитени пристанищни басейни. Такива са Калиакра, Одесос, който е имал съвсем различна брегова линия от сегашната на Варненския залив. Други са били разположени на полуострови, с евентуални две потенциални басейнови закотвяния. Така е било при Аполония Понтика (днешният Созопол), разположен на полуостров Скамни, Акра (гр. Черноморец) при залива Вромос, Анхиало (Поморие), Месембрия (Несебър), макар да е извън обхвата на нашите изследвания, но така или иначе са свързани. Третите са пристанищата, разположени в устия на реки, намиращи се дълбоко в съществуващи защитени заливи. По южното крайбрежие такива се намират единствено на Ропотамо. На северното крайбрежие устието или днешния лиман на река Батова е изключително подходящо и крепостта, която се намира край с. Кранево и със сигурност е разполагала с пристанище, допълни още доц. Пеев.
