Картата: Заливът на Балчик, изследван от офицерите на корaбът на Нейно Величество „Спитфайър“* е гравирана от гравьорите братя Уокър (J. & C. Walker), Лондон. Картата (с номер 2287) е публикувана на 10 юни 1854 г. от хидрографския офис на Адмиралтейството (Hydrographic Office of the Admiralty) в Лондон.
Картата (с размери 33,5 х 32,5 см, и мащаб 1:39 130) обхваща акваторията и крайбрежието на Балчишкия залив. На изток – някъде до Тузлата, и на запад – залива Батова (Batova Bay), до Кьор Лиман (Keor Liman).
В залива са отбелязани дълбочините във фатоми (Soundinos in fathoms), вида на дъното (mud – тинесто), и магнитното склонение – 4°5’ W.
В горния ляв ъгъл са дадени наименованието на картата, географските координати на Балчик (Latitude – 43°24’4” N; Longitude – 28°10’55” E) и линейния мащаб – в морски мили (Sea Mile) – 1 миля.
Над картата е представен изглед на Балчик от котвената стоянка. Тя е нанесена със знак „котва“. По крайбрежието са представени водни мелници (Water Mills), мястото за наливане на сладка вода (Good Watering place), Куру талян (Kuru Taliani), Куру чешме (Kuru Chesmeh), пътищата водещи към Варна и Каварна и височината (баира) над Балчик (620 ft)*.
В началото на Кримската война (1853-1856 г.) английския хидрографски кораб H.M.S. Spitfire (Спитфайър), с капитан комодор Томас Абел Бримидж Спрат (Thomas Abel Bremage Spratt), дотогава на хидрографски проучвания при остров Крит, е включен в състава на корабите, командвани от вицеадмирал сър Джеймс Дъндас (Sir James Whitley Deans Dundas), командир на английската ескадра в Средиземно (и Черно море). Комодор Томас Спрат получава заповед да картографира главните пристанища по Западното крайбрежие на Черно море – Бургас, Варна, Балчик и Кюстенджа**.
В писмо от залива на Каварна до хидрографа контраадмирал Франсис Бофорт (Francis Beaufort), от 17 април 1854 г., комодор Томас Спрат пише:
„След като се върнах в Константинопол, получих заповед да се върна в Черно море, за да се присъединя към адмирала във Варна или Каварна и да проуча Бургаския и Каварненския залив; пристигнах в последния залив на 4-ти, като намерих флота на котва край град Балчик, западно от Каварна; и това е най-прекрасното място за котва на флота, напълно защитено от преобладаващите ветрове. Дълбочината е умерена, т.е. 10 и 12 сажена на две и три мили от брега, а дъното е твърда глина, като водата постепенно се спуска към брега“. (The Nautical Magazine and Naval Chronicle for 1854, July, 1854, p. 349).
* H.M.S. Spitfire – Guns 5, Horse-power 140, Tons 432, Men 100. (O’Byrne’s Naval Annual for 1855. London, Piper, Stephenson & Spence, 1855, p. 67).
** Catalogue of charts, plans, views and sailing directions &c. London, Printed by George Edward Eyre and William Spottiswoode, 1857, p. 41.
