За развитието на „БУЛСАР – к.д.п. Никифор Герчев“ през последните години, за неговото място в националната система за координация, търсене и спасяване в българския морски отговорен район, разговаряме с флотилен адмирал от запаса Коста Андреев, председател на Управителния съвет на доброволческото сдружение.
В интервю, което дадохте пред Maritime.bg преди повече от година, отбелязахте като приоритет в работата на новия Управителен съвет на „БУЛСАР“, да настоявате държавата да извърши преглед на цялостната организация по търсене и спасяване на море и да се дефинира мястото ви като доброволческа организация в единната ситуационна система на държавата. Какво успяхте да постигнете в тази насока?
– По-голяма част от всички тези неща се решават на ниво правителство, държавна администрация и за съжаление от тях много малко е направено. Това, което БУЛСАР постигна като организация е увеличаването на членската маса и на дейността й. Тя вече наброява над 70 човека, от които около 30 притежават плавателни средства и са готови да ги предоставят за дейността по търсене и спасяване по цялото ни Черноморие
Както се получи наскоро при инцидента на Паша дере, нали?
– Да. Основната част от хората ни са от Варна, има и на юг от Поморие, Несебър, Созопол, Царево. Почти от цялото Черноморие. Идеята е да разширим дейността, като обхванем и северната част на морското ни крайбрежие: Балчик, Каварна, Шабла, което предстои да стане през следващата година. Това, което сме заложили като задачата е да продължим да увеличаваме членската маса. Също, да организираме група за вътрешно самооповестяване, тъй като голяма част от хората ни, особено през лятото, са в движение по цялото Черноморие и където възникне инцидент да можем по най-бързия начин да реагираме. Отделно от това работим с телефонните оператори, по какъв начин да придобием номер, на който всеки един, намиращ се в морето да може веднага да се обади, за да поиска евентуално помощ.
От направеното до момента ще подчертая участието ни в ученията на Военноморските сили. По традиция доброволците на “БУЛСАР – к.д.п. Никифор Герчев” участвахме в епизода по търсене и спасяване на учението „Бриз 2024“ на ВМС в Бургаски залив. Включихме се с три лодки: две от Созопол и една от Бургас, които успешно изпълниха поставената им задача. Учението се организира от Военноморските сили, но специално този епизод (както трябва да бъде) се проведе под ръководството на Морския спасително-координационен център към ИА „Морска администрация“.
Преди това за втора поредна година доброволци от нашето сдружение с четири плавателни съда, включително катер на Пилотска станция – Варна, която също е наш член, извършиха успешно демонстрация на спасяване по сигнал “Човек зад борд”. Поводът бе Международния ден на моряка, който се отбелязва ежегодно на 25 юни. В инициативата се включиха и четирима от водолазите на клуб “Приятели на морето”, които влязоха в ролята на давещи се пред 3-то и 4-то кейово място на Морска гара – Варна и бяха „спасени“ от доброволците на “БУЛСАР”. След това транспортираха „пострадалите“ до брега и им беше оказана първа долекарска помощ от екип на Български червен кръст – Варна.
Вече сте запознати с това, което се случи наскоро на Паша дере. Беше събота, 13 юли, когато след обяд се получи сигнал за яхта, бедстваща на това място край Варна. Без забавяне се активираха доброволците на БУЛСАР – Веселин Василев, Кристиян Вълков и Борислав Колев. Яхта със счупено перо на руля беше заседнала там на плажа. След близо пет часа тя беше изтеглена към мястото на домуване.
Накратко да поясня за случилото се. Яхта „TerraDulo“ застава на котва на Паша дере. Капитанът й забелязва, че до тях човек започва да се дави. Той скача с пояс, задържан за въже, спасява давещия се и го изнася на брега. През това време котвата започва да дрейфа и поради вятъра и вълната, яхтата се насочва към брега. Останалите на борда се опитват да пуснат двигателя и без да искат навиват въжето от спасителния пояс на винта. Яхтата губи ход и вълната я изхвърля на пясъка, при което се счупва перото на руля.
Колко спасителни акции имахте досега през тази година?
– В началото на годината Пилотска станция – Варна извърши първата спасителна операция. По време на рутинната си ежедневна дейност катер “Пилот-2” с капитан Тодор Тодоров и механик Стефан Проданов, забелязват в морето пред Галата сърфист без сърф, влачен от течението мористо. Веднага маневрират и го спасяват. Втори случай имахме във Варненско езеро по-късно, през месец май, когато една ветроходна яхта заседна на отсрещната страна срещу яхтено пристанище „Веслец“ и пак наш катер и моторна лодка отидоха и оказаха помощ, като я изтеглиха до безопасно място. С радост можем да кажем, че и към момента няма пострадали и всички, на които е оказана помощ, включително и доброволците, които извършиха тази благородна дейност, са в добра кондиция.
След като държавата още не е признала доброволческото сдружение, намирате ли подкрепа поне на общинско равнище?
– Не е съвсем точно така, защото държавата по принцип е признала сдружението, тъй като сме регистрирани като доброволческа организация с нестопанска цел в обществена полза. Имаме регистрация съгласно Търговския регистър, въпреки че не извършваме търговска дейност. Проблемът е, че доброволческите сдружения основно са под шапката на Пожарна безопасност и защита на населението и са подчинени на Закона за борбата с бедствия и аварии, където морското търсене и спасяване не фигурира като такова. Бяхме се обърнали към Община Варна, БУЛСАР да бъде включено в регистъра на доброволческите сдружения на нейната територия. Оказа се, че по българското законодателство няма по какъв параграф да бъде регистрирано на общинско равнище. Това е пълен нонсенс, тъй като разполагаме със сили и средства, с които можем да окажем помощ на държавните институции, в частност на Дирекцията по търсене и спасяване, при определени случаи, когато има бедстващи на море. Сега сами се справяме. Когато имаме възможност и на разположение доброволци в регион, където някой търпи бедствие, по искане на „Морска администрация“, му оказваме помощ.
Продължава да е открит въпросът за членството на БУЛСАР в единната спасителна система на България?
– За съжаление все още няма движение в тази насока. Миналата година имаше проект, беше определена работна група, също бяха поканили всички организации, които имат отношение към търсенето и спасяването на море и правиха проучване на международното и националното законодателство. В края на годината трябваше да излязат с доклад, който да бъде предоставен на министъра на транспорта. Доколкото знам докладът е приключен и предоставен на министъра на транспорта. От там нататък той трябва да каже за законодателните промени, кога, в какви срокове и дали въобще това ще се случи.
Коя е причината това да не става?
– Не мога да си го обясня. Морска държава сме, но явно доста хора, които живеят по-далече от морето не могат да разберат, че територията на държавата ни не свършва на морския бряг, а има още 12 мили навътре, които са териториални води. Те са част от България и държавата ни има пълна юрисдикция върху тях. А частично и върху прилежащата зона, която е още 12 мили навътре. Да не говорим, че имаме интереси в изключителната икономическа зона, съгласно международното законодателство, имаме и задължение да извършваме търсене и спасяване в морския ни отговорен район в Черно море.
Продължава ли членството на БУЛСАР в Международната федерация по търсене и спасяване?
-Да. Ние сме единствената българска организация, член на Международната федерация по търсене и спасяване. Получава се така, че имаме международно признание, но не и национално.
Какво залагате в плановете на организацията до края на тази година?
– В зависимост от възможностите евентуално участие в конференцията на Международната федерация по търсене и спасяване, която се организира в Гърция. Също и набирането допълнително на членове и симпатизанти на БУЛСАР, които са готови и радеят при възможност да оказват помощ при търсене и спасяване на хората на море. Сега сме в разгара на летния сезон и почти всички са на морето. Някой път хората влизат неподготвени и би трябвало много да бъдат внимателни, тъй като морето, както може да бъде приятел, така и не прощава, когато се подходи безотговорно.
Като доброволческа организация, която не е на държавна или друга издръжка, имате ли вече създаден специален фонд?
– Имаме изготвен сайт на сдружението, който всеки може да намери. В него са описани основните принципи, нашият устав, правилата за работа на доброволците. Там е дадена и банковата сметка, където всеки, който има желание и вярва в това, което правим, може да подпомогне организацията. Тепърва търсим начини и за държавно финансиране, за да можем да бъдем малко по-адекватни на ситуацията, тъй като винаги са ни нужни най-вече средства за комуникация, за специализирана подготовка на хората, които се занимават с търсенето и спасяването на море, както и за специално облекло. Това са неща, които бихме искали и ако имаме възможност да направим за нашите доброволци. Ако имаме някакво държавно финансиране, ще можем поне да възстановяваме разходите на доброволците ни, които излизат в морето. Те са готови да жертват от времето си, за да помогнат на хора, които бедстват в морето, но поне личните ресурси, които изразходват би трябвало поне частично да им бъдат възстановени. Сега всичко е за тяхна сметка.
Това не е ли свързано с признаването на БУЛСАР за член на единната спасителна система на България?
– Да. Тогава ще бъде по-лесно да искаме възстановяване на средствата при извършването на определени спасителни операции.
Иначе ние добре работим с ИА „Морска администрация“, дирекцията по търсене и спасяване. Надяваме се да имат малко по- сериозно финансиране, тъй като по закон те са отговорни за планирането, подготовката и контрола на процесите, свързани с търсенето и спасяването на море. И се надяваме държавата да им обърне малко по-сериозно внимание, за да могат да изпълняват тази отговорна дейност.
