През април и май 1854 г. (в началото на Кримската война, 1853-1856 г.) Френските войски дебаркират от Алжир и Марсилия в Галиполи, а английските – в Скутари (Константинопол). Според плановете на съюзническото командване, следващия им лагер е при Варна. Това засилва интереса на френската публика към най-голямата турска крепост и пристанище по Западния бряг на Черно море.
Гравюрата (върху дърво) “Le débarcadére, á Varna” (Пристана на Варна) е публикувана във френското илюстровано списание „Илюстрасион“ (L’illustration, journal universel) в броя от 6 май 1854 г. Гравюрата е изработена в парижкото ателие на Жан Бест и Лоран Отелин и Сие (Jean Best, Laurent Hotelin, et Cie).
Гравюрата представя поглед към пристана на Варна откъм морето. Тя илюстрира статията (Varna) на главния редактор Жан-Батист Паулин (Jean-Baptiste Alexandre Paulin). В нея той пише:
„Варна
За Варна се говори още от началото на експедицията на флота в Черно море. Това име ще се среща често в разказите от похода и именно това ни подтиква да осигурим огледа, в очакване на морските сцени, които непременно ще се случат на това крайбрежие и в това турско пристанище.
Варна е укрепена зона на Турция в Европа (Румелия), на 30 левги югоизточно от Силистра, намираща се на брега на Черно море, при устието на река със същото име, която се влива в голямо езеро с блатисти брегове. Заливът му може да побере ескадра; от едната страна е ограничен от нос Галата, а от другата – от нос Ходрова или Соганлък, отворен за източни и югоизточни ветрове. Защитен е от северозападните ветрове, най-лошите в Черно море, а дъното му е много добро; говори се, че е много безопасно през лятото. Най-големите съдове могат да хвърлят котва на дулбочина от осем до петнадесет метра. Хвърляме котва на изток, между шестоъгълната кула на Варна и залива Соганлък. Плоските съдове са разположени на щг от града, където има пет до шест метра вода.
Варна е укрепена; последните събития развиха средствата ѝ за защита. Колкото до града, в него има дванадесет джамии и две църкви. Това е складът на търговията на България и Влашко с Константинопол. Тази търговия се състои главно от пшеница и други хранителни продукти“. Паулин. (Lʼillustrtion, Journal Universel, No. 584, Vol. XXIII, 6 Mai 1854, p. 283).
