Двеста (200) милиона евро. Това е бюджетът, който северната ни съседка Румъния ще разходи в поредна фаза от “войната с Черно море” за защита на бреговете си, докато България още няма визия и национален план за активно брегоукрепване.
Румъния привлече милиард евро в няколко фази на брегоукрепване. Холандската “Ван Оорд” проектира и вече построи множество съоръжения край курортните комплекси на няколко километра от границата с България. Нещо повече – съседите сега “строят” още 7 километра нови плажове. В акваторията пред тях предстои да бъдат създадени изкуствени рифове и биоструктури, които подпомагат развитието на морската крайбрежна екосистема. Тези дейности са допълнение към вече реализирано хидротехническо строителство за защита на бреговете в района на Ефорие.
Поредната фаза на брегоукрепване по най-уязвимото румънско крайбрежие ще продължи до 2026 година, а в момента текат същинските дейности по акумулиране на нова и огромна по размерите си плажна ивица, пред която в акватория от 64 хектара ще се стимулира развитието на морския живот, предаде екип на Maritime.bg от района.
Видео:
България намалява от изток с около 18 декара на година
Основателно е да говорим за национална морска био-геоекологична катастрофа. Това заключение направиха преди 10 години трима учени от Института по океанология и Института по рибни ресурси. Изводът им бе на база на основните геоекологични и биоекологични проблеми на българското Черноморие. Много участъци от брега са незащитени от морето и активно се абрадират. България намалява от изток с около 18 декара на година, губейки безвъзвратно ценни обработваеми площи, строителни, курортни, транспортни, културно-исторически и др. обекти, алармираха преди десетилетие учените. Плажовете почти навсякъде се стесняват, а някои са вече изчезнали. Тогава не се извършваше мониторинг на бреговата зона и нямаше експертна оценка на размера на загубите. Прозрението на научния екип тогава е, “че се готвим да бетонираме черноморския ни бряг навсякъде, където това е възможно, старателно заобикаляйки правилото, че плажът е най-добрата защита на брега”.
Построените брегозащитни съоръжения (буни, дамби и вълнобойни стени), погълнали невероятни за възможностите на страната средства, са най-често безполезни или слабо ефективни. “Вече е започнало и в близките 10 – 15 години предстои тяхното разрушаване и превръщането на съответните участъци в грозен, недостъпен, опасен и неизползваем бряг”, пише преди 10 години Maritime.bg. Наскоро стана ясно, че голяма част от този тип съоръжения по северното крайбрежие са обявени за опасни от ИА “Морска администрация”.
Само с осъзната визия за предприемане на спешни интердисциплинарни – екологични и бизнес-мерки за защита на северното (добруджанско) крайбрежие ще бъде спасена тази най-красива част от нашето Черноморие. В противен случай скоро щетите ще се окажат непоправими. Това алармираха в специален доклад на БАН изявени океанолози и преди 4 години.
Най-застрашени от абразията у нас са глинестите и льосовите брегове, типични за добруджанската област между румънската границата и нос Шабла. Налице е изключително голямата опасност от безвъзвратното „поглъщане” на части от северното морско крайбрежие с всички екологически и социално-икономически последици.
За решаването на тези проблеми учени предложиха пред абразивни носови участъци да бъдат изградени по три-четири вълнолома-плантации с колекторни рамки за миди с обща дължина до 3 км. Целта е те да погасяват частично вълнението и да осигуряват непрекъснат приток на чурупчест материал пред носовете, които постепенно издребнявайки до пясъчни размери, ще разширят плажната ивица в заливните участъци. Тази дискретна брегова защита ще създаде редуциращи се заливи с условия за къпане и пристани за леки плавателни съдове. Ще бъде осигурено рентабилно производство на морски култури и ще се повиши чистотата на водата. Така изградените съоръжения ще се превърнат в първите в света „биологични помпи”, които ще трансформират въглеродния двуокис от атмосферата и водата в инертен (черупчест) материал за плажовете. С разнообразните възможности за рекреация се очаква и оживление на туризма. Тези предложения, както и предупрежденията на учените, не бяха чути в София.
Случаят със злополучната дамба в района от Балчик към Албена е друг красноречив пример за нуждата от проучвания на цялата брегова ивица, за да бъдат съставени специални геоеколожки карти с конкретни препоръки за предпазване. Конкретно в този район учените предлагаха постепенното изграждане на дистанционна и дискретна редица от паралелни на брега вълноломи на дълбочина 5-6 метра под водата. Те предвиждаха, че в течение на няколко години във вълновата сянка на всеки от тях ще възникне непрекъсната плажна ивица, която да предпазва хидротехническото съоръжение и разположените по него атракциони.
Спасяването на добруджанското крайбрежие за екологията, за морския бизнес и туризъм може да започне незабавно, тъй като в момента има възможности за финансиране по линия на еврофондовете и най-вече на трансграничното сътрудничество със съседна Румъния, бяха думите на учените преди пет години.
За това време северната съседка успя да заложи и постигне целеви показатели при брегоукрепването на своето крайбрежие, възползвайки се максимално от членството в Европейския съюз и неговите финансови инструменти.
По същия начин Румъния изпревари България и по отношение на капацитета за водене на операции по търсене и спасяване на море, придобивайки нови спасителни кораби и тежки морски хеликоптери. В същото време у нас едва сега бе приет “национален план за търсене и спасяване“, който ще обедини наличните средства на различни институции и тепърва ще става ясно как ще сработи новата система.
През последните 10 години България не може да завърши и хидротехническото строителство на естакадата при нос Шабла.
Тепърва ще търсим финансиране
В началото на годината Община Варна обяви, че ще търси европейско финансиране за брегоукрепителните дейности. Тогавашният премиер Николай Денков дори посети една от буните в окаяно състояние пред Морската градина. Появи се и сдружение “Черноморска брегова асоциация”, в което участие намериха представители на морския хидротехнически бизнес. От срещата във Варна стана ясно, че обхватът на търсеното финансиране би включвал не само буните на варненския плаж, но и съоръженията на територията на курортните комплекси „Златни пясъци“ и „Св. Св. Константин и Елена“. Техническите съоръжения са в предаварийно и аварийно състояние. Нуждата от укрепването им е належаща, а държавата в лицето на Областна управа не разполага със средства да ги поддържа, каза по време на срещата заместник-кметът с ресори правни въпроси и общинска собственост Диан Иванов. Затова Общината ще инициира съответните мерки пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Екипът на министерството вече е запознат с направените до този момент проучвания на състоянието на съоръженията, стана ясно още по време на срещата. Областният управител на Варна заяви тогава, че дава своето принципно съгласие да предостави правото на управление на Община Варна по надлежния ред. На срещата беше решено да се сформира нова работна група за обследване на цялата територия на варненското крайбрежие, което ще се координира от Общината, областната управа и Сдружение ЧБА.
Към момента не е даден ход и на този единичен идеен проект по родното крайбрежие и негативни остават изгледите за скорошно разработване на национален план за брегоукрепване, обхващащ всички критични зони, с който да се борим за европейски пари и за защитата на бреговете на България.
