Днес отбелязваме 150 години от рождението на капитан-лейтенант Евстати Винаров – създателят на първата българска морска мина.
Евстати Винаров е роден в гр. Русе. През 1891 г. започва да учи във Военното училище в София, а в началото на 1895 г. постъпва във Флотилията и Морската част в Русе.
През 1899 г. мичман I ранг Винаров заминава на специализация във Френския флот, а след завръщането си в България служи на парахода „Крум” от Дунавска флотилия. На 27 ноември 1901 г. Винаров пристига във Варна и е зачислен на служба като вахтен офицер на крайцера „Надежда“ в Черноморския флот.
През 1902 –1903 г. следва в Минния офицерски клас в Кронщад, а след завършването му поема командването на Минната част при Дунавската флотилия.
През 1905 г. лейтенант Винаров изготвя рецензия на предложените на Флота френски мини „Соте Арле“. Описва ги като непригодни за Дунав поради непостоянните му води. Съставя планове за минни заграждения, като прави подробни разчети за минната защита на дунавските брегове и на заливите на Варна, Бургас, Созопол и Несебър. През същата година предлага и собствена разработка на морска мина. Това е сферична, електроударна мина, съобразена с най-новите международни изисквания и норми по това време. Освен значително по-ниската си цена, тя е и много по-надеждна в сравнение с френските мини.
Образец на тази първа българска морска мина може да бъде видян в постоянната експозицията на Военноморския музей.
През август 1910 г. капитан-лейтенант Евстати Винаров поема командването на Дунавската флотилия. През Балканската война ръководи изграждането на минните заграждения в залива Буюкчекмедже, устието на Чантадере и залива на Родосто. След подновяването на военните действия в началото на 1913 г. минира и залива Шаркьой.
Капитан-лейтенант Евстати Винаров съставя и дързък план за торпилирането на османския броненосец „Тургут рейс“, чиито оръдия обстрелват фланговете на българските части, опиращи на Мраморно море. За целта от Варна са доставени две 38-мм торпеда от крайцера „Надежда“. С помощта на моторната лодка „Марица“ и две гребни лодки е скован плот, от който да се изстрелят двете торпеда срещу османския броненосец. Атаката е планирана за 1 април, но официалното прекратяване на военните действия я осуетява.
През май 1913 г. капитан-лейтенант Винаров е назначен за завеждащ минната отбрана на Беломорското крайбрежие. Той ръководи минирането на заливите Дедеагач, Порто Лагос и Кавала. След края на Междусъюзническата война той е уволнен от Флота.
Умира на 6 май 1915 г. в гр. Русе.
