Картата на Варненския залив (Заливъ Варна) е част от знаменития атлас на Черно море от 1841 г. на капитан Егор Манганари (съдържащ 26 листа): „Атлас на Черно море, гравиран с най-висок орден в Санкт Петербург. От описи, направени от 1825 до 1836 г. от капитан 1-ви ранг Е. Манганари*. Издава Черноморското хидрографско депо. Николаев, 1841“.
Картографирането на Варненския залив е извършено през 1829 г., по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., когато Варна е в руски ръце, от капитан-лейтенант Егор Манганари с яхтата „Голубка“.
Картата (лист 20 от атласа) обхваща територията от височините на Франгенското плато на север, до Авренското плато на юг. С щрихи е нанесен релефа на север и юг от крепостта, височините и блатата на юг от крепостта, деретата и чешмите на южния бряг на Варненския залив – в местностите „Карантината“ и „Старото вързало“ (под нос Галата).
В легендата към картата е отбелязана географска ширина на Варна – 43° 12′ 18” (по мечет нанесен със знак полумесец), географската дължина – 2° 24′ 16” W (от Пулковската обсерватория), магнитната деклинация – 11° W и мащабът в географски мили**.
Удобната корабна стоянка е означена със знак „котва“.
Плитчините пред Варненския пристан и пред нос Галата са нанесени със знак „+“.
Нанесени са изобатите и характеристиките на морското дъно: и – Илъ; п-р – Песокъ съ ракушкой; пл – Плита; и-п – Илъ съ пескомъ; к – Каменъ; х – Хрящъ. На източното крайбрежие пред Варна са нанесени два пристана (Пристань).
Надписи по картата: Варна; Лиман; Пристань; М. Горгофъ; Фонтанъ; М. Галата; Галата.
* Егор (Георги) Павлович Манганари (1796-1868 г.) е руски хидрограф и картограф, роден в Евпатория. Произхожда от гръцко семейство от остров Хиос, емигрирало в Русия. Изследовател на Черно и Азовско море. Като капитан I ранг през 1838-1841 г. съставя и издава Атлас на Черно и Азовско море (26 листа). Атласът е издаден през 1841 г. от Хидрографското Черноморско депо в Николаев.
** 1 географска миля е равна на 7420,43 метра.
