Лаборатории за тематично обучение на ученици (подобно на предишните кръжочни форми) ще бъдат изградени и оборудвани в сградата на Института по океанология – БАН по нов международен проект по програмата за трансгранично сътрудничество Interreg NEXT в рамките на Черно море. В него освен България, в лицето на ИО-БАН, влизат още Гърция, Грузия и Турция, заяви пред Maritime.bg.bg доц. д-р Виолин Райков от института. Във всяка лаборатория ще се работи по различни модули с тематична насоченост: „Вода“, „Екология“, „Въздух“ и т.н. Примерно, изгражда се модул „Аквапоника“, който представлява система за отглеждане на зеленчуци без почва, корените им са във вода и отдолу се развъжда риба. Или системи за събиране и обработка на дъждовна вода. Тези системи учениците сами ще контролират. После, ще има екологични модули за морето, ще разглеждат различни организми под микроскоп и сами ще определят вида им.
– Проектът тръгна в края на юли и ще бъдат изградени общо 5-6 модула, обясни доц. Райков. Кога точно ще се получи зависи от обществените поръчки, защото става дума за закупуване на апаратура. Обучението ще водят учени от института, като учениците ще бъдат разделени на целеви групи между 8 и 15 години. Те ще бъдат избрани от различни училища. Идеята за тези кръжочни форми за обучение от ранна възраст се заражда в САЩ през 1999 г., като интерактивен подход – да виждат нещата от първо лице, а не само да четат за тях. Тези форми на обучение са свързани с една от основните политики на Института по океанология – БАН, за екологично морско възпитание на подрастващото поколение и привличането на интереса им към научната работа при нас. Тоест да запалим интереса към развитието им като евентуални бъдещи млади кадри, което е основен проблем за цялата българска наука.
Още един международен проект, наречен „Бляк нет“ пак по същата трансгранична програма в рамките на Черно море започва да се изпълнява в института, каза още доц. Райков, който е ръководител и на двата от българска страна. Според него, идеята за „Бляк нет“ отдавна се върти и най-после сега успяват да я реализират. Проектът е насочен към изоставените рибарски принадлежности и мрежи в Черно море, които предизвикват тъй нар. „призрачен риболов“, в тях се ловят различни организми, от друга страна морето се замърсява от всевъзможни пластмаси. Този проект е с по-малка продължителност и по него няма да има инфраструктурни инвестиции. Но от друга страна ще се работи с водолази, с рибарските асоциации, за да може да се установят горещите места на тези натрупани отпадъци в крайбрежните води. И да се направи картиране на нашето морско крайбрежие във връзка с тези изоставени мрежи. Това ще бъде направено в рамките на цялото море, тъй като в проекта влизат партньорски екипи от България, Румъния, Грузия и Турция.
– Има и трети проект, който е по дунавската програма, допълни доц. Райков – „Акватик пластик“. Той е доста амбициозен и е продължение на друга наша инициатива, по която работим във връзка с микро и макро пластмасите, които замърсяват река Дунав и нейните притоци. По този проект има доста интересни дейности, като събиране на микропластмаси от водата, от седименти и от биотата, тоест от риби, като се анализира в тях съдържанието на микропластмаси. После по този проект ще има пак изследване на определени притоци на Дунав, където има водноелектрически централи. Например, как наслагването на пластмасовите отпадъци пред самите централи, влияят на тяхната дейност. Ще има акции за почистване и събиране на макропластмаси по Дунав. Общо взето доста амбициозен проект. Ръководи се от Унгария и този път в него са включени доста страни от водосборния басейн на река Дунав. Наред с обичайните участници Австрия, Унгария, Сърбия, България и Румъния, влизат нови партньори, които успяхме да привлечем като Словакия, Босна и Херцеговина, Черна гора. Този проект стартира тази година и вече имахме първа работна среща с обучение в Австрия за работа със специални помпи, които събират микропластмаси от вода. Предстои закупуването на апаратура и вече започваме работата, добави ръководителят на българския екип доц. Райков.
