Дързостта, показана от йеменската групировка “Ансар Аллах” при детонацията на експлозиви на борда на моторен танкер SOUNION във водите на Червено море, показва пълния провал на водената от САЩ Военноморска мисия за защита безопасността на корабоплаването “Пазител на просперитета” и невъзможността на Европейския съюз да реагира бързо за овладяване на ситуацията в Червено море, както е и пореден случай, в който гласът на международната морска общност не бе чут. От кадри, разпространени в четвъртък, стана ясно, че йеменски бунтовници от обявената за терористична организация от САЩ “Ансар Аллах” необезпокоявано са се качили на гръцкия танкер, след като го поразиха при многократни атаки на около 80 морски мили от Ходейда.
Екипажът на кораба бе евакуиран от френска фрегата, участваща в европейската военноморска мисия “Щитове” (Aspides), а по-късно транспортиран до Джибути без пострадали моряци. SOUNION представлява реална заплаха за допускане на петата най-голяма танкерна катастрофа и разлив в историята. Вчера Иран обяви, че хутите ще допуснат провеждане на салвидж операция, но до момента никой от говорителите на групировката не е потвърдил тази позиция публично.
“Ансар Аллах” започна атаки срещу корабоплаването в края на миналата година, до момента групировката потопи два кораба, уби невинни моряци, а в ръцете й остава екипажът на автомобиловоз GALAXY LEADER с български капитан и старши помощник-капитан.
Страхът от Иран
По време на посещение в Близкия изток през декември м.г. министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин обяви началото на операция “Prosperity Guardian” (Пазител на просперитета), ново споразумение за международни усилия срещу заплахите на хутите. Мисията “Prosperity Guardian” трябваше да гарантира „международната морска сигурност и усилията за изграждане на капацитет в Червено море, Баб ал Мандеб и Аденския залив“. Операция “заседна” още от своето начало, когато няколко държави отказаха командването на Америка. Тогава много страни изразиха притеснения, че администрацията на президента Джоузеф Байдън е готова да допусне нанасяне на сериозни удари по цели в Йемен. По-късно това се случи, но те бяха ограничени и ефектът от тях бе незначителен, докато атаките срещу невинни моряци се увеличиха експоненциално. Нещо повече – преди дни стана ясно, че военното ръководство на САЩ не е допуснало изпълнението на стратегическа серия от мощни удари, които досега щяха да ограничат в пъти капацитета на бунтовниците за атаки срещу шипинга.
Брюксел не чува
Европейският съюз стартира собствена военноморска мисия за защита корабоплаването в Червено море. Бойни кораби на страните-членки осигуряват ескорт за търговски кораби, контролирани от европейски интереси. Още в ранните етапи от началото на операция “Щитове” (Aspides) стана ясно, че е нужно по-сериозно участие. Повечето държави се ограничиха до изпращане на щабни офицери. Военното ръководство на мисията с щаб в Гърция многократно настоя пред Брюксел за изпращане на още кораби, но тези призиви не бяха чути, също като гласовете за незабавна намеса на ЕС за освобождаване екипажа на GALAXY LEADER. За да дойде моментът, в който “Ансар Аллах” реално е застрашил безопасността на френска фрегата, оказвала съдействие на бедстващия екипаж на SOUNION, според съобщенията на групировката и последвалите кадри в стил “Холивуд” от детонацията на експлозиви на танкера.
Нов фронт срещу корабоплаването?
Иран междувременно задържа няколко кораба във водите на Персийския залив, а експерти по международна сигурност не изключват откриване на нов фронт срещу корабоплаването в неговите води, като отговор на продължаващата агресия в Газа, убийството на лидера на “Хамас” и показването на мускули от страна на САЩ със струпване на военна техника и авионосни съединения край границите му. Сателитни данни, анализирани от Maritime.bg показват, че Иран е “прибрал” всички “шпионски” кораби, за които се предполагаше, че насочват атаките на “Ансар Аллах” в Червено море, Баб ел Мандеб и Аденския залив. Това съвпада с доклади за сериозни GPS смущения и очакван “ограничен” отговор за убийството на Исмаил Хания в Техеран.
Глас в пустиня
Като глас в пустиня останаха и многократните призиви на Арсенио Домингес, генерален секретар на Международната морска организация (IMO), за по-сериозно внимание към случващото се в Червено море. Историята с нападенията на хутите и липсата на сериозна глобална реакция силно наподобява ситуацията, в която морската индустрия изпадна по време на ковид пандемията. В същото време тя продължава да поддържа глобално икономиките, като за пореден път основните рискове се пишат за сметка на моряците.
