Днес отбелязваме 155 години от рождението на генерал-майор Константин Кирков – началник на Българския военен флот през Първата световна война. Константин Кирков е роден в Плевен в семейството на Христо Кирков и Куна Цанкова. През 1889 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Назначен е на служба в 4-ти артилерийски полк. Със стипендия продължава образованието си във Висшата инженерно-артилерийска академия в Торино, а след завръщането си е назначен за преподавател по военна педагогика във Военното училище в София.
През 1900 г. издава своя труд „Записки по военна педагогика”.
През следващите години служи като командир на погранична рота в Родопите, командир на I-во планинско артилерийско отделение в Берковица, а от януари 1912 г. е командир на Видинския крепостен батальон. Участва и в комисиите по приемане на артилерийското въоръжение.
По време на Балканската война е изпратен във Варна заедно с Трето крепостно отделение от Видинския укрепен пункт и е назначен за началник на артилерията на Варненския укрепен пункт. През май 1913 г., заради изменената военнополитическа обстановка и подготовката за война срещу Сърбия, се връща отново във Видин. По време на Междусъюзническата война участва в защитата на града от сръбското настъпление.
На 18 януари 1914 г. подполковник Константин Кирков встъпва в длъжност началник на Военния флот. Командната му дейност се осъществя по време на Първата световна война, като без да е морски офицер, той се справя успешно с тази задача.
Под негово ръководство е разработен план за изграждането на модерен флот. В периода на управлението му са осъществени нови доставки на военна техника и материали. На 25 май 1916 г. в състава на Военноморските сили е приета първата българска подводница UB-18, а на 1 май 1917 г. официално е открита Българската водохвърчилна станция (първоначално тя разполага с 4 водосамолета, а впоследствие броят им нараства на 10, има 3 пункта за базиране и метеорологична станция).
Под командването на Кирков Българският флот бележи и своята втора морска победа – взривяването на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин”. Той потъва на 25 февруари 1916 г. южно от Варненския залив след като попада на мина, поставена от българските военни моряци.
Името на Константин Кирков се свързва и със създаването на Морската пехота, която на 5 септември 1916 г. извършва успешен десант в района на Балчик и заедно със сухопътните части на Трета армия освобождава Добруджа.
Като началник на Флота Кирков насочва усилията си и към утвърждаването на авторитета на българските военноморски кадри, тяхната добра подготовка и издигането на престижа на Машинното училище. През 1916 г. за снабдяването на по-бедните ученици с учебници е създаден фонд за възпитаниците на Машинното училище. Този фонд е наречен на името на генерал Кирков като израз на признание за приноса му в развитието на морското и техническото образование в България.
На 27 февруари 1917 г. Константин Кирков е произведен в чин генерал-майор. След прекратяване на военните действия в Черно море дейността му има повече политически и дипломатически характер. Той защитава българските интереси и се противопоставя на опитите на Германия да подчини Българския морски флот, както и на Австро-Унгария да обсеби корабоплаването по река Дунав.
Генерал-майор Кирков остава запомнен като един от най-успешните началници на Военния ни флот.
Заради тежко заболяване напуска служба на 19 май 1919 г. Умира на 1 септември 1920 г. в гр. Казанлък.
